„...Истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тази планина премести се оттука там и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно” (Мат. 17:20).

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Вие чухте от днес прочетеното литургийно св. Евангелие (Мат. 17:14-23) разказа за изцеряването на едно бесновато момче. Баща му го завел най-напред при учениците на Христа, но те не могли да го излекуват. По-късно, когато Господ Иисус  Христос слязъл от планината Тавор, бащата довел момчето при Него, коренопреклонно Му се помолил и Той го освободил от беса. Апостолите насаме запитали Спасителя: защо те не са могли да изгонят от болното дете злия дух. Той им отговорил: „Поради вашето неверие, защото истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно ще кажете на тая планина премести се ... и тя ще се премести... Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. Ето как Богочовекът предал част от Своето Божествено учение и ни научил по какъв начин можем да се борим успешно със злите духове. Това са средствата на вярата, молитвата и поста, които са средства и за победа срещу много болести и тежки изпитания.

Всяка вяра е сила, но най-вече и предимно такава е религиозната вяра - вярата в Бога  и Божия промисъл, вярата в Божията мощ и помощ, вярата в Божията любов, вярата в Божието обещание и изпълнение. Всъщност, най-лесния и точен отговор в какво вярваме ние християните е Символът на нашето изповедание, съставен на първия и втория Вселенски събори – „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец  на небето и земята, на всичко видимо и невидимо” и т. н. Но що е това вяра? Св. ап. Павел я обяснява така: „Вяра е жива предствава на онова, за което се надяваме и разкриване на онова, що се не вижда” (Евр. 11:1). Това значи, че онзи, който истински вярва е уверен в невидимото като във видимото и в очакваното като в настояще. Св. апостол още казва, че „без вяра не е възможно да се угоди на Бога”  (Евр. 16:6). По вярата на хананейката, дъщеря й получи изцеление (Мат. 15:28). По вярата на Иаир, починалата му дъщеря беше възкресена (Лук. 8:50). По вярата на стотника, болният му слуга бе излекуван (Мат. 8:13). По вярата на двамата слепци, които викаха към Иисуса Христа: „Помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов”, получиха зрение (Мат. 9:29). По вярата си кръвотечивата се сдоби с изцерение.

Вярата е зрението на душата. Както с очите си виждаме физическия свят, така с вярата живо си представяме истините и събитията от духовния свят. Вярата е една необходимост за човешката душа. Но все пак Господ Иисус Христос, колкото и болезнено да е било това, сложи пръст и посочи едно неподозирано, може би от самите ученици, неверие. Неверието, в което са изобличени учениците, както чухме в днешното евангелско четиво, не е безбожие. То не отрича Христа, не воюва против Бога, то е пак вяра, но мъртва, недейна. Вяра на ума, а не на сърцето. То е вяра условна. Тази вяра – неверие е изразена в евангелския текст: „Вярвам, Господи, помогни на моето неверие” (Марк 9:24).

-Ако видя, ако чуя, ако изпитам – ще повярвам.  Ето истинския образ на тази вяра – неверие.  От такова неверие страдат, за съжаление, мнозина християни. Тук е нашата слабост. Поради това ние не можем да постигнем и истински духовен живот. По традиция вярваме в Бога. Наричаме се християни, числим се членове на Църквата Божия, изпълняваме всички църковни наредби. Наглед сме безупречни християни, но вярата ни е формална, а тя за Бога е неверие. Това неверие е съдбоносно за човешкия живот.

Думите на Иисуса Христа, че вярата мести планини, за нас християните, не са някаква красива фигура на речта. Тези думи разкриват една истина, която за мнозина е само блян. Дайте ни вяра,  колкото синапово зърно и вие ще видите живота преобразен. Този, който има в себе си Бога, който е направил в себе си олтар на Неговата безгранична любов, върши чудеса. Вяра, значи, е нужна голяма, силна, могъща! Вяра, която минава през молитва и пост. „Тоя род – казва Христос, не излиза освен с молитва и пост”.

Молитва! Да, молитва, но молитва жива, при която човек чувства себе си чадо Божие, при която той усеща как бие в гърдите му пулсът на вечността, пулсът на доброто, пулсът на красотата и любовта, които са у Бога и идват от Бога.

Пост! Да, пост, но пост действителен. Пост, при който човек успява да превъзмогне злите стихии в себе си, да се откъсне от суетите на този свят и да даде по своя жизнен път преднина на добрите сили, на Бога изобщо. Ако имаме силата на вярата, ще имаме и силата на чудодейната молитва, ще имаме и мощта на поста, който изменя лика на човешките души.

Братя и сестри,

За всички нас е нужно да знаем истините на вярата, за да не изпаднем в религиозни заблуждения. Правилната вяра води към правилен живот. Вярата ни трябва да бъде искрена, дълбока, твърда да бъде двигател на благодатен евангелски живот. Тя трябва да се разкрива в добри дела, защото „вярата без дела е мъртва” (Иак. 2:17). Нека да разпалваме у себе си жива вяра в Бога. Вярата, молитвата и постът – това са най-силните и ефикасни оръжия срещу нечистите сили. Затова нека се въоръжим с тях, за да воюваме успешно и победоносно срещу „поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12) и срещу болестите и изпитанията. Нека пристъпим към Христа Иисуса, както бащата на бесноватото момче и кажем: „Смили се над нас, Господи, и ни помогни! Помогни на неверието ни” (Марк 9:22 – 24).

Амин!