“Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина” (Лука 14:16).

На днешната Неделя единадесета след Неделя подир Кръстовден светата Църква възпоменава  паметта на светите Праотци.

Кои са тези Праотци? – Това са всички старозаветни патриарси, родоначалници на Божия народ, пророците – от Адам до свети Йосиф Праведника, Обручника на Пресвета Дева Мария, които са се оправдали и спасили чрез вярата в Идещия Месия.

Главен предмет на благовестието на свети Праотци е Царството Божие. С проповед за него и Господ Иисус Христос започна Своето обществено служение (Мат. 3:2; 4:23). Много и от Неговите притчи имат за предмет Царството Божие. За него ни говори и днешната евангелска притча за поканените на голяма вечеря.

“Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. И рече господарят на слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани”(Лука 14:16-24).

В тази притча са разкрити: характерът на Царството Божие, представено като голяма духовна трапеза, любвеобилността на Божествения Домакин и отношението на поканените към отправената им покана. Затова да спрем по-обстойно вниманието си върху притчата, като видим какво е нейното значение за самите нас и за нашето спасение.

Човекът, който приготвил голяма вечеря, - това е Бог.

Самата вечеря това са: Христовото учение, благодатните дарове на Светия Дух, Църквата Христова и блаженият живот в Царството Небесно (Притч. 9:1-6).

Вечерята, за която се говори в притчата, е наречена голяма. А голяма е тя, защото Нейният Домакин е върховен обладател на всички веществени и духовни блага.

Голяма е тая вечеря, защото неизчерпаеми са благата, които тя предлага.

Голяма е тя, защото не се свършва в рамките на временното, а навлиза и продължава във вечността. Бог слага на трапезата си не само материални неща. В лицето на Своя Син Той предложи Себе Си, като хляб на живота. Господ Иисус Христос казва: “Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога”(Иоан 6:35). Чрез общението с Иисус Христос – в Неговата любов, в Неговото слово и тайнства се намира всичко, за което жадува човешката душа.

Голяма е устроената вечеря още и за това, че на нея са поканени мнозина.

Първите поканени това са пазителите на Закона и вярата, книжниците и фарисеите, които не приели Христос и Го разпнали.

Но как те се отзовали на отправената им покана? – С неочаквана пренебрежителност и с неоправдано, и дори с оскърбително и осъдително незачитане. Те не дошли на вечеря, привеждайки за това неоснователни мотиви и причини. Наистина, посочените причини сами по себе си не са греховни и осъдителни, но в случая те са неизвинителни. Защото, нима може да се прави предпочитание на нивата и воловете или на домашните радости пред трапезата на Божествения Жених?

Кои са вторите и третите, допълнително поканени?- Това в историческия аспект на притчата, са езичниците, митарите и грешниците. И друг път Иисус Христос е казвал на иудейските първенци, че митарите и блудниците ги изпреварват в Царството Божие, защото повярваха и се покаяха (Мат. 21:31-32).

Слугата, който вика поканените да дойдат, понеже всичко е готово, това е най-напред Сам Спасителят, Който “прие образ на раб”(Филип. 2:7) и Който обикалял, за да търси погиналото(Мат. 18:11; Лука19:10), после това са светите апостоли на които Той рекъл: “Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учете да пазят всичко, що съм ви заповядал”(Мат. 28:19-20). След тях това са техните приемници, чак до сегашно време и до свършека на света.

Но Господ, като ни кани на “голяма вечеря”, не ни влачи там насила, против нашата воля. Той не нарушава нашата свобода, която Сам ни е дарил при творението и ни предоставя избор да приемем Неговия призив или да го отхвърлим, да се спасим или да погинем. Свободата на волята, присъща на човека съставя неговото висше достойнство. Бог ни призовава към истинска свобода. Нека се вслушаме в Божия глас и откликваме на Божия призив. Нека помним, че нашето земно съществуване има предел, че ще дойде време, когато Божието милосърдие, което сега призовава всички към покаяние и обръщане, ще отстъпи място на Божието правосъдие и на праведния Божи гняв. Сега е благоприятно време, сега е ден за спасение (2Кор 6:2). Да се опомним и изправим! Иначе и над нас някога може да прозвучи страшната присъда на Господа: “Казвам ви: няма да вкусите от вечерята Ми”(Лука 14:24).

Братя и сестри, голямата Господня вечеря продължава и ще продължава на веки. Продължава и настойчивата покана към всички нас: Елате на приготвената вечеря! Елате на св. евхаристийна Трапеза! На тази трапеза се предлага всичко, за което копнее човешката душа и утолява нейните висши стремежи: красота, вечен живот, добро, правда, мир, истина, вечна и блажена радост.

За тази голяма и вечна трапеза мнозина са звани, а малцина избрани. Нека всеки от нас бъде не само поканен на Божията трапеза, но и избран! Това до голяма степен ще зависи от самите нас – от нашето желание и решение.

Господи, дай ни воля и разположение на сърцето, за да се отзовем на божествената Ти покана, та заедно с Твоите малцина избрани да ядем хляб в Твоето Царство!(Лука 14:15) Амин!

Протоиерей Иван Найденов