„И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях” (Лук. 8:37).
Възлюбени в Господа братя и сестри,
В света има едно голямо и ужасно зло за човеците, което им причинява много беди. Това е невежеството, вярно изображение на което виждаме у гадаринците, за които се говори в днешното литургийно св. Евангелие.
Гадаринската или Гергесинската страна се намирала на източния бряг на Генисаретското езеро в Палестина. Господ Иисус Христос посетил тази страна със Своите ученици като и тук не пропуснал да направи велико благодеяние. От много години в града вилнеел бесноват човек, който не обличал дреха и не живеел в къща, а по гробищата. Връзвали го с вериги и окови, то той разкъсвал оковите и бил гонен от бесовете по пущинаците. Сам страдал непоносимо, но от неговата злочестина страдали и жителите на онази околност, понеже се намирали под непрекъснат страх. Но, ето че в тази стана дошъл Спасителят и мъчителните страдания на бесноватия и ужасите на жителите изчезнали. Господ Иисус Христос възвърнал здравето на страдалеца и го направил годен за живота, а бесовете, които излезли от човека, влезли в свине, които пасели по рътлината. И сурнали се свинете низ стръмнината и се издавили в езерото (Лук. 8:33).
Можем ли да си представим каква радост е обзела бесноватия, когато се видял здрав, спокоен, в пълно съзнание и каква голяма благодарност е преизпълнила сърцето му към Спасителя! Той ги изразил като седнал при нозете Иисусови.
А какво направили жителите на онази страна? Вместо да се зарадват и да благодарят на Иисуса Христа за станалото те Го молили „да си отиде от тях”. Гадаринците видели със собствените си очи оздравелия вече бесноват, видели още, че Спасителят е близо до тях и че е готов да им направи добрини. Обаче те видели и друго: че пострадали свинете им и затова се отказали от Него. Гадаринците били потънали в невежество и затова ценели само материалните си интереси. Невежеството помрачило ума и ожесточило сърцето им до такава степен, че те съжалявали за свинете и били готови да видят изцерения отново в предишната му злочестина. Те били свикнали на един живот, изпълнен със суеверия, изграден върху извратени морални начала. Те обикнали този живот и се противели на всичко, което целяло да ги изведе от мрака, тъй както болното око се дразни от светлината и се затваря инстинктивно за нея. Затова гадаринците предложили на Спасителя на света (Йоан 4:42) да напусне страната им.
Братя и сестри,
Като знаем колко голямо зло е духовното невежество в религиозната област, да се борим срещу него и да се пазим от него. Нека възлюбим от все сърце светлината, която дава Иисус Христос – „Който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” (Йоан 8:12) – казва Спасителят.
Нека използваме благоразумно времето, което Бог ни е подарил, да го използваме за добро, за наше духовно издигане, като призоваваме на помощ силата Божия срещу нападението на Лукавия! Не като гадаринците да викаме: „Иди си от нас!”, а винаги да казваме: „Дойди, Господи Иисусе” (Откр. 22:20) и ни помогни!
Амин!