Не бой се, само вярвай и ще бъдеш спасена (Лук. 8:50)

Много са болките и недъзите, на които хората в тоя живот са изложени. Мнозина болни страдат и се измъчват дълги години; изразходват много средства за лекари и лекарства, но често пъти без полза. Безспорно е, че за това има много причини. Между тия причини, обаче, има и една главна. Тя е, че не се употребява о време и целебното лекарство на религиозната вяра. Мнозина от страдащите възлагат всичката си надежда на лекарското изкуство, а забравят, че има един лекар над лекарите, от когото зависи не само здравето, но и животът. Ала ония, които о време се обръщат с вяра към тоя лекар, лесно възвръщат и здравето си и живота си. Тая истина се потвърждава с днес прочетеното евангелие. Нека си го припомним:

В онова време, приближи се до Иисуса един човек на име Иаир. Той беше

началник на синагогата, и като коленичи пред нозете на Иисуса, молеше го да отиде у дома му, защото той имаше едничка дъщеря на около 12 години и тя беше на умиране. Иисус се съгласи и тръгна.

А когато отиваше, народът се притискаше около него. И една жена, която

дванадесет години страдаше от кръвотечение, - след като бе разнесла по лекари целия си имот, а не могла да бъде излекувана ни от едного, - като се приближи отзад, допря се до края на дрехата Му ; и веднага кръвотечението ú престана.

И рече Иисус: кой се допря до мене? И когато всички се отричаха, Петър

рече и ония, които бяха с Него: наставниче, народът те окръжава и притиска, а питаш : кой се допря до мене?

Но Иисус рече: допря се някой до мене, понеже усетих, че излиза сила от

мене. – Жената, като видя, че не може да се укрие, разтреперена се приближи, и като коленичи пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него и как веднага се бе излекувала. – Той ú рече: „дерзай, дъще, твоята вяра те спаси, иди си с мир“.

Докато Той говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата и Му

рече: дъщеря ти умря; не прави труд на учителя.

Но Иисус като чу това, рече му: не бой се, само вярвай и ще бъде спасена.

И когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на (тримата апостоли) Петра, Иоана и Иакова и бащата и майката на девойката. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Иисус им рече:

Не плачете, тя не е умряла, а спи!

Някои Му се смееха, защото знаеха, че е умряла. А Той, като отпрати всички навън, хвана я за ръката и извика:

Девойко, стани!

И възвърна се духът ú; тя веднага стана; а Иисус заповяда да ú дадат да яде.

И почудиха се  родителите ú. А Той им заповяда да не казват никому за станалото. (Лук. 8: 41-56).

И двете тия събития, за които ни разказва Евангелието, са плод на вярата. Всемощна е силата Божия, безмерна е милостта Христова. Но хората могат да се възползват от тях, ако имат силна вяра. Сам Спасителят казвал на апостолите: ако имате вяра само колкото синапово зърно, ще можете планини да премествате...

Такава малка, но силна вяра, вижда се, е имала изцерената жена. Болестта я измъчвала много години. Тя прахосала всичкия си имот по лекари и лекарства. Ала никаква помощ не получила. Болестта продължавала да руши нейния организъм. Тогава в нея се зародила вяра в Божията сила и помощ. Тя постоянно слушала да разказват за проповедите и чудесата на Христа Спасителя. Това до такава степен засилило вярата ú в Неговата Божествена сила, че се решила да потърси Неговата помощ. Но тя смятала себе си за нечиста и не се осмелявала лично да отиде при Иисуса Христа и да Го моли да я изцери. Затова намислила тайно да се приближи до Спасителя и в навалицата да се допре до дрехата му. Това било достатъчно, за да оздравее; защото вярата в нея била вече колкото синапово зърно и тя чувствала, че Христос ще направи чудо с нея, ако тя само се допре до дрехата Му.

Решено и сторено. Христос върви по пътя към дома на Иаира. Множество народ Го притиска от всички страни. Всеки иска да бъде по-близо до Него и да слуша думите Му. Нещастната жена е между навалицата. В един момент, незабелязано от никого, тя се докосва до Спасителя. И в същия този момент почувсвува здравеи бодродст в тялото си; лицето ú просиява. Лекарството е намерено, чудото извършено. Нейната вяра с необикновена сила изтръгва от Христа целебна Божествена сила. И тя е изцелена, здрава и обрадвана ...

И ето, божественият лекарсе спира и запитва: кой се допря до Мене? – Той, сърцеведецът, знае за станалото, знае, че една силна вяра мощно извлече из Него целебна сила. Ала Той иска да посочи факта за назидание , иска да се засвидетел- ствува това и от лицето, което притежава тая силна вяра. И изцерената жена не може да крие вече своята постъпка. Тя, радостна и разтреперана, коленичи пред Спасителя и Му изповядва всичко – за болката и здравето си.

Дерзай, дъще, воята вяра те спаси. Иди си смиром. С тия думи изпраща

Христос Спасител изцерената чрез вярата ú жена. Те бяха животворен балсам за нейната измъчена и обрадвана душа ...

Началникът на синагогата, Иаир, очевидно е имал същата вяра. Безспорно и той е похарчил много пари по лекари, за да цери единственото си дете. Но, убедил се, че лекарствата не помагат и че животът на дъщеря му угасва, той бърза при Спасителя и Го моли за помощ. Поради вярата на тоя добър човек, Христос тръгва да иде при болната девойка. Ала по пътя се получава известие, че тя вече е починала и че Неговото идване е безцелно. Нещастният баща е съкрушен. Но Христос го утешава и му казва:

Не бой се, само вярвай и ще бъде спасена!

И сега сърцеведецът знае, че нещастният баща с твърда вяра се държи за Неговата божествена сила. Вижда, че той ще получи туй, което иска: ще измоли живота и здравето на детето си. Бог не може да отблъсне молбата на една тъй силна вяра. И Христос казва на тия, които оплакват девойката: не плачете, тя не е умряла, а спи.

Някои от околните Му се смеят на тия думи. Тъй лекомислено е безверието. Те се смеят на Спасителя, защото не вярват в Неговата Божествена сила, когато би трябвало да оплакват своето неверие. Разбира се, Той ги съжалява, но ги изпъжда вън от къщата. Безверници не бива да присъстват при великото тайнство, което Той ще извърши. В къщи остават само някои от апостолите и родителите на девойката. Тогава Христос хваща за ръка умрялото дете и, според силата на вярата на неговия нещастен баща, извиква:

Девойко, стани!

И веднага смъртта отстъпва пред силата на живота. Девойката се събужда и

става здрава и бодра! Кой би могъл да опише радостта на съкрушените до тоя момент родители!? Ала тая радост беше плод на тяхната силна вяра. Тя извърши това, което всички земни лекари не можаха да направят – възвърна здравето и живота на милото им дете. Мощна е силата Божия, но тя се проявява и помага на ония, в които е заложено семето на вярата. Блажени са ония хора, които притежават нейната сила ...

Като ни припомня тоя евангелски разказ, църквата иска да ни подсети да проверим в каква степен е силата на нашата вяра. Иска да видим дали и ние я употребяваме като спасително лекарство при многото наши духовни и телесни болести.

За нещастие тая проверка няма да ни донесе една утеха. Защото вярата много е отслабнала в нашето общество. И помощта на силата Божия не се търси със сериозна християнска увереност. Боледуващи има много; и без време умиращи също. И сега има мнозина, които прахосват цяло имущество за медицинска помощ. Но малцина се обръщат с вяра към божествения лекар, който може да облекчи болките ни безплатно. И сега мнозина осмиват лекарството, което ни дава силата на вярата. Ала те сами губят от това. Нейната мощ те не могат да намалят. Тя и сега си остава единственото оръдие, с което може да се изтръгне целебна помощ от Бога. Блажени са тия, които носят това оръдие в сърцето си. За тях и болестите са леко поносими...

Поуката от евангелския разказ за добрите християни е тая, че те при случаи на болести, без да избягват помощта на медицинската наука, трябва да търсят преди всичко целебната помощ на Бога. Към Него да се обръщат в молитвите си със силна вяра; до Неговата мощна сила да се допират със жива увереност в помощта Му. Най- благотворното лекарство болните трябва да търсят преди всичко в покаянието и св. причастие, което ще изцери духа; а след това и медицинският лекар нека предписва лекарство и хигиена за тялото. Премъдрият Сирах дава следния съвет на болния и казва:

Когато заболееш, моли се Богу: Той е всемощен да те изцери; но най-напред

отстъпи от прегрешенията си; изправи и измий от неправди ръцете си; очисти от всеки грях сърцето си...Нека ти помогне и лекарят, защото Господ го е създал...Той ти е благопотребен...(Сирах.38:9-12).

И тъй, вярата е едно мощно оръдие за придобиване помощта на небесния лекар. За нашите постоянни духовни и телесни болести са необходими и медицински и божествени лекарства. Но те ще бъдат целебни и спасителни до толкова, до колкото е голяма силата на нашата вяра. Заради това нека се молим да се увеличава в нас силата на вярата, която винаги ще ни измолва благата и спасителна помощ от небесния лекар. Амин.

† Видински митрополит Неофит