Братя,

Христос е нашият   мир (Ефес. 2:14).

            Кой не желае мир? На кого душата не жадува за него? Всякога, но особено в днешно време, мирът е скъп и мил за човека, измъчен и разсипан от войни и социални неправди и злини.

            Но кой ще донесе мира? Кой ще успокои и умиротвори разбунтувалото се човечество? Жадувайки за мир, изстрадалото човечество навсякъде и отвсякъде е търсило мир за своята душа, и за нещастие, още не го е намерило. В своята мъка то е чакало мир от своите държавни вождове, наречени царе, министри, председатели на републики, дипломати и т.н. С каква радост то е посрещало всеки сключен договор за мир! То се е радвало и ликувало като дете, обаче, в скоро времето се е потапяло в нови сълзи и размирия, поради това, че тия, които са подписвали договорите за мир, - в душите, сърцата и съвестите им, не мир, а непрестанна борба и война е  кипяло. До днес човечеството е оставало изпълвано в надеждите си за мир. Защото то е чакало мир оттам, отдето не може да му се даде; то чакало мир от човек, а човек човеку не може да даде. Миротворецът е един. Той е Христос. „Христос е нашият мир“- писал св. апостол Павел на християните, живущи в град Ефес. Още древните пророци са нарекли Христа „Княз на мира“. Има царе на народи, царе на грубата сила, царе на богатствата, царе на моретата, обаче, царят на мира е Христос. Той е нашият мир. В Него и от Него трябва да търсим мир.

            Но в що се състои Христовия мир? – Голяма разлика има между Христовия мир и светския мир. Сам Христос е направил тази разлика. Преди да бъде разпнат, Той казал на учениците си: „Мир ви оставям, Моят мир ви давам; не такъв мир, какъвто ви дава светът, ви давам Аз“ (Иоана 14;27). Христос завеща на последователите Си този мир, който царуваше в Неговата душа. Светският мир е мир на насилието, на тревогите и неволите, налага се със силата, а не с правдата. Христовият мир е духовен мир. Той е мир на човешкия дух с Бога, с ближните и със себе си. Христовият мир е спокойствие на човешкото сърце. Христовият мир почива върху вярата, изработва се от любовта и братолюбието, поддържа се от надеждата, закрепва се от правдата и свободата. „А дето вее духът Господен, там е истинската свобода“, казва св. апостол Павел в посланието си към Коринтяните 3:17. Този мир караше Христа под тежките мъки на кръста да вика с висок глас: „Отче, прости им, защото не знаят, що правят!“ Този мир имаха и апостолите, когато умираха на кръста; когато умираха под ударите на камъните, или в пламъците на огъня. Същият мир имаха и хилядите мъченици, които дадоха живота си за Христа и Неговото учение. Ето такъв мир Христос остави на света. Значи Христовият мир е духовен мир, т.е. мир на разума, мир на сърцето и мир на съвестта. Христос е мир на разума, като ни даде истинско понятие за Бога; Христос е мир за сърцето, като му откри, че то трябва да обича първом Бога, после ближния си – да обича дори и враговете си – че законът на сърцето е любов; и най-сетне Христос е мир на съвестта ни, като чрез вяра в Него ние сме оправдани пред Бога за своите грехове.

            Христовият мир е духовен плод. И както материалният плод да кажем круша или дюла растат и зреят по опрееделени закони, така и духовният плод – Христовият мир – расте и се развива по особени природни закони. Не може да се мисли, че Христовият мир ще слезе върху човека от някъде, из въздуха също така, както вали върху него дъжд или сняг. Ако дъждът и снегът валят на земята по определени закони, то защо Христовият мир да не дохожда в нашата душа по строго определени духовни закони? Сам Христос окончателно е осъдил такава безкрайна несъобразност с прост въпрос: „Бере ли се грозде от храсти и смокини от трънка“? – И духовнитв плодове, за да се родят, трябва да има съответните причини. „Научете се от Мене, казал Христос, и ще намерите спокойствие на душите си“ – Но кое е това нещо, което трябва да изучим в Христа, за да намерим мир и спокойствие? Спасителят без колебание отговаря на този въпрос. Той посочва две добродетели – кротост и смирение. „Научете се от Мене, че съм кротък и смирен, и ще намерите спокойствие на душите си“ – казва Господ Иисус Христос. Значи, ако нямаме мир и спокойствие, ако няма Христовия мир в душите ни, причината е тази, че ние не сме кротки и смирени. Достатъчно е малко да се позамислим и ние ще се убедим в истинността на това, че без смирение и кротост човек не може да има мир и спокойствие. И наистина, не са ли гордостта, самолюбието и пустословието главната причина за безспокойствието на човека, не са ли те, които никога не му дават мир? – Водата спира течението си, когато дойде на най-ниското място. Подобно нещо е и с човеците. Животът им не бучи и буйно не тече само тогава, когато дойдат в най-равното място, т.е., да бъдат смирени. Затова е и казано: бъдете смирени! Кроткият и смиреният човек стои по-високо от всички други човеци. Той владее света, затова, че светът е безразличен за него. Скъперникът не владее златото, а наопаки, златото владее него. А кроткият владее златото. „Кротките – казва Христос – ще наследят земята“. Те не я купуват, не я завладяват, а я наследяват.

                 Ясно ли е това? Ясно ли е, че без кротост и смирение ние не можем да имаме Христовия мир в себе си? Ясно ли е това, че докато нямаме Христовия мир в себе си, няма да имаме политически и международен мир. Искаме ли да имаме политически мир в духа си, в разума си, съвестта си и сърцето си, трябва да идем при Христа. Той е Княза на мира. Той дава мир на ония, които просят от него такъв. Паметен пример за това е миротворната Христова статуя върху Анденските планини в Южна Америка. Понеже войните и пограничните шайкаджийства между републиките Чили и Аржентина не прекъсвали, набожни хора и от двете страни намислили да поставят между размирниците видим образ на Спасителя, който учи хората да живеят братски – в мир и любов. – За тая цел те събрали големи суми и въздигнали грамадна, изляна от бойни топове фигура на Христа, поставена на планината, която е граница между двете държави. Мисълта, че сбивания и грабежи оскърбяват гледащия ги от високо Христос, така миротворно подействала върху духовете на размирниците, щото от онзи ден до днес между Аржентина и Чили сбивания не е имало. А от тогава до днес са се изминали 100 години.

            И тъй, братя и сестри, Христос е нашият мир. Христос донесе истинския мир на човечеството. Мир на разума, мир на сърцето и мир на съвестта. Но човечеството възприе ли Христовия мир? За жалост, не. Защо? – Защото човечеството живее плътски, а не духовен живот. Човечеството живее само за тялото си, за страстите си, за имота си, за богатствата си. А всички тия грижи могат да донесат само безпокойствие, кавга и омраза. Нека запомним, какво говори великият апостол на езичниците: „Които живеят плътски, по плътски мъдруват, а които живеят духовно, духовно и мъдруват. Мъдруването на плътта е смърт, а мъдруването на духа е живот и мир“ (Рим. 8 гл.)

            Прочее, да запомним великата християнска истина, която чухме от днешния апостол, че Христос е нашият мир; че без кротост и смирение не може да има Христов мир в душите и сърцата ни.

                                                                                                                                    А м и н.

ПРОПОВЕД ЗА ДЕВЕТА НЕДЕЛЯ ПОДИР

НЕДЕЛЯТА СЛЕД КРЪСТОВДЕН

         Съдържанието на днешното литургийно свето евангелие (Лук. 12:16-21) е Притчата за безумния богаташ.

         Аз ще я разкажа, за да я чуят и онези, които не са били тук, когато се чете светото евангелие.

         „На един богат човек – казва Господ Иисус Христос, - нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се!

         Но Бог му рече: безумецо, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил кому ще остане?

         Тъй бива – заявява Спасителят, - и с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.“

         Защо казал Господ тази Притча? – За да ни предпази от користолюбие, - както туй се вижда от стиха, който предхожда самата Притча и гласи така: „Гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си“ (Лук. 12:15).

         Страшен грях е, братя и сестри, користолюбието! – Свети апостол Павел даже казва: че то е „корен на всички злини“ (1 Тим. 6:10).- Тази страст може да ни вкара в какъв ли не тежък грях. Ето един пример!

         Преподобни Никита Переяславски постъпил в манастир. За обуздаване на плътта и усмиряване на страстите, той си сложил вериги и никога не ги свалял. От постоянните трудове и от коленопреклоненията тези вериги така се изтрили, че заблестели като да са от чисто сребро. Веднъж дошли в килията на Никита негови сродници и го заварили да се моли. Сродниците помислили, че веригите са сребърни, та тъй блестят, и убили преподобния.

         Не буца злато прелъстила тези люде, не хиляди, а някаква си желязна изтрита верига! – Тъй силно и гибелно е користолюбието!...

         Не в това се състои – казва Спасителят, - животът на човека да преумножава имотите си! Тоест: да трупа богатства, да събира имане за себе си!

         Безумец е оня, който в туй свежда живота си, като не мисли за края, който очаква всеки човек: смъртта!...

         Богаташът от Притчата забравил Бога, забравил и другите хора, мнозина от които са нуждаещи се, забравил, че душата има други – духовни нужди и друга – духовна храна, забравил и смъртта! – Користолюбец, егоист, груб материалист – такъв е той!...

         Е, добре! – Събрал много блага, приготвени за много години... Какво ще го ползва това? – Смъртта чука на вратата. Душата трябва да напусне Земята. С какво ще замине? -  В Откровението на свети апостола и евангелиста Йоана Богослова се казва: че с душата пътуват делата на починалия (14:13). – А какви са делата на безумния богаташ? – Какъв е неговият идеал? – Почиване, ядене, пиене, веселие! – С други думи: той се е охранвал, дебелеел и е приготвил само богата трапеза за червеите, а това, що е събрал, други ще разпиляват! За него подхождат думите на Откровението: „Казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол“ (3:17).

         Какво ще рече: да богатеем в Бога? – Богатството самó по себе си не е нито добро, нито зло, и става добро или зло в зависимост от туй: с какво намерение се събира и как се употребява. Затова опасността не се състои в туй: че човекът богатее, а в това: как и за какво той богатее. Росата, която пада от небето, еднакво пият и паякът и пчелата; но у паяка тя се превръща във вредоносна отрова, а у пчелата става сладък и благовонен мед. Тъй точно трябва да разсъждаваме и за богатеещите люде: онези, у които богатството служи само като средство за наслади и удовлетворяване на порочни желания, средство за разкош, чревоугодие и плътоугодие, те гибелно богатеят за себе си и в себе си; и обратно: онези, у които богатството служи не само за скромно задоволяване на належащите нужди, но и за правене добро, за богатеене в добри дела, за помагане и на ближния, те благословено богатеят в Бога.

         Авраам бил богат, но той не жалел своето богатство за приемане на странници: сам ги канел в своя дом и им слагал трапеза (Бит. 18).

         Иов бил също богат, но той, - както повествува Писанието, - бил очи на слепия и нозе на хромия; за сиромаси – баща, застъпник на онеправдани и не ял хляба си сам, а го споделял със сирак (Иов 29:15-16; 31:17).

         И Товит бил богат, но на гладни давал хляб, на голи – дрехи и когато виждал умрял човек и изоставен, погребвал го (Тов. 1:17).

         Така са постъпвали и постъпват всички, богатеещи в Бога!

         От Притчата за богаташа и бедния Лазар (Лук. 16:19-31) ние знаем каква е задгробната участ на ония, които богатеят за себе си. Богаташът се обличал в багреница и висон и всеки ден пирувал бляскаво, а не подавал на струпавия Лазар, който лежел при вратата му, даже от трохите, що падали от трапезата му. Зад гроба този богаташ отишъл в мястото на мъката – ада.

         „Ония, които искат да се обогатяват, - пише свети апостол Павел в Първото си послание до Тимотея, - падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел“ (6:9). – Така опасно е увлечението по забогатяване!

         За ония, които имат богатство, светият апостол дава на Тимотея такава заповед: „Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие...;да вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и общителни, като по този начин си събират съкровище – добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен живот“ (1 Тим. 6:17-19).

         Спасителят ни предупреждава: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат“ (Мат. 6:19-20). Давайте милостиня. „Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата“ (Лук. 12:33).

         И тъй: да се пазим, братя и сестри, от користолюбие и да се стараем да богатеем в Бога, за да достигнем вечния живот в дома на нашия Небесен Отец (Иоан 14:2)!

                                                                                                                                А м и н!                                                                                           ( Oт Сборник проповеди, съставени отДоростолски м-т Софроний