“Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.” (Лука 14:16-24)

Боголюбиви братя и сестри,

Веднъж един наш брат в Христа изрече: “Ние сме се спасили, понеже сме православни християни. да му мислят тези, които живеят в заблуда!” Този брат не разбираше колко голяма е неговата собствена заблуда да мисли, че веднъж получил милостта Божия: да повярва в Пътя към спасе-нието - Иисуса Христа Бога, той си е издействувал вече място в Божието царство. Към нас, боголю-биви братя и сестри, Господ е особено взискате-лен. Веднъж, бидейки православни християни, ние се задължаваме да живеем като такива: да спазва-ме Божиите заповеди в трезвено усърдие, защото никой не знае часа и деня, в който Господ ще се яви в славата Си, за да съди живи и мъртви (Мат. 24:36; Марк 13:32). Трезвеността на вярващото сърце означава постоянно бдение срещу нападе-нията на поднебесните духове на злобата, постоян-на духовна борба с тях, които се мъчат да въвлекат стремящата се към Бога душа обратно в блатото на умъртвяващия грях. Тази борба не престава нито за миг, докато човек живее във временния живот, защото човекът си заслужи този живот, както и раните си в борбата със смъртта, когато се усъмни в любовта на Създателя си и яде от плодовете на дървото за познаване на добро и зло. Тези, които устоят в духовната борба и наследят Царството, ще се наслаждават на дървото на живота, което расте посред главната улица в небесния Иерусалим и което дава плодове дванадесет пъти в годината (Откр. 22:2). Такава е волята Божия.

В днешното свето литургийно Евангелие (Лука 14: 16-24) Господ Иисус Христос ни поучава за това, колко голяма грешка е да мислим, че причислили се веднъж към вярващите, вече сме се сдобили с живот вечен. Господ отиде с учениците Си в дома на един фарисей да яде хляб в съботния ден. На трапезата всички “ония, които бяха там Го наблюдаваха” (14: 1). Онези, които са вече в дома на фарисея очевидно били негови сподвижници - фарисеи, книжници  и техни последователи. Това, че наблюдават Иисуса не означава, че са отворили сърцата си за проповедта Му. Причислени към числото на вярващите и изявили се сред народа си като познавачи на ветхозаветния закон, те се страхуват от изобли-чение, настроили са се срещу Изобличителя и очакват Той да извърши нещо, заради което да Го обвинят.

Преди да разкаже притчата от днешното литургийно Евангелие Господ се обръща към домакина на трапезата с наставлението: “кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата. Но кога имаш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи, и ще бъдещ блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните.” (14:12-14) Разликата между езическата трапеза на разгул, преяждане, препиване и непристойно разгоре-щяване, трапезата на вярващия в Единаго Бога е блаженство, което се поражда от радостта да на-гостиш гладните и да напоиш жадните. В основата на православната традиция на българското госто-приемство лежи това разбиране: на трапезата се канят всички, които дохождат в дома - и тези, с които отношенията не вървят добре, и тези, които домакините малко познават. Влезлият в българска къща, когато домакините се хранят или празнуват, бива поканен да сподели трапезата. Този обичай не е разпространен в неправославните страни, в които място на трапезата имат единствено предва-рително покакените.

На Господнето поучение един от присъст-вуващите се опитва да се противопостави: блажен, според него, е не, който “дава гощавка на бедни, маломощни, хроми и слепи”, защото блаженството не може да се състои на земята, в пребиваването в земния живот. За този, който се опитва да поправя Господа Иисуса Христа, понятието блаженство може да съществува единствено, когато става дума за пребиваване в Царството небесно: “Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие!” (14:15) Този иудеин не разбира или не иска да признае, че Господ говори за същото блаженство, но то може да бъде заслужено с делата, които човек извършва на земята. Вършейки Божията правда, сиреч, изпълнявайки Божиите заповеди, макар и живеейки в тленно тяло, човешката душа може да усети блаженството на Божията близост и тази велика милост са изпитали праведниците на вярата, светиите, отшелниците - тези, които светата ни Църква нарича земни ангели. Тези, които на трапезата наблюдавали Иисуса и дебнели за някакво противоречие в думите Му, които вече били чули за изцелението на недъгавата жена в съботния ден, и пред които Господ излекувал други болни в събота, те живеели със съзнанието, че са си заслужили наследството в Божието цар-ство. Всяка промяна на удобствата, които поло-жението им създавало сред единоплемениците си, преживявали с неприязън. Неприязънта вече преминавала в омраза към Този, Който отменя старозаветния закон, според обещанието дадено във Ветхия Завет на човека от неговия Създател.

Тогава Господ разкава притчата: “А Той му, отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. И като се върна, слугата обади това на господаря си. тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.”(14: 16-24)

Човекът, който приготвил голямата вечеря в тази Господня притча е Самият Бог Отец. Вечерята е Царството Божие, в което Цар и Бог е Иисус Христос, Който извърши делото на изкуплението и спасението на грехопадналото човечество. Господ Иисус Христос слезе на земята по волята на Небесния си Отец, с проповедта Си огласи, а с Кръстната Си смърт отвори вратите на Царството небесно. Вечерята ще се състои след края на времето, както всяка вечеря идва за отрудения, след като денят е приключил, домашните му са насядали пред това, което са придобили с труда си и вечерят с равносметката за извършеното през деня. Спасителят не е основал Своето царство веднага след грехопадението, а след продължителното време на очакване и подготовка на човешкия род за спасението му. Човекът се труди, с пот на чело изкарва хляба си, страда, изпитва скръб и болести и разумява причината за своето страдание: греха. Тогава Бог му дава Своето обещание - Своя Завет: ако изпъл-няваш заповедите и живееш праведно, човече, тогава ще ти проводя Своя Единороден Син, за да те спаси! Тогава спасените ще седнат на голя-мата вечеря, на която преизобилствуват благо-датните Христови дарове на царството. На вече-рята са покакени всички люде, защото всички ние произхождаме от праотеца си Адама. Мнозината поканени получиха Откровенията, заповедите и пророчествата. Те се нарекоха евреи и народ Божий. И ето, че се изпълни времето и Господарят - Бог Отец изпрати Своя Слуга, Синът Божий Иисус Христос, да призове на Божията трапеза поканените - Божия народ. Поканата трябваше да се разбира ясно като наближаване на времето на установяването на Царството на Помазаника. Господ Иисус Христос слезе на земята и прие образа на раб Божий. Преди да пролее Кръвта Си Той свика учениците Си в горницата, където се препаса и им прислужваше като Слуга на трапезата на Небесния Господар. Там Той показа на апостолите хляба на Господнята трапеза - Тялото Христово, и им даде да ядат. После им показа виното - Кръвта Христова, и им даде да пият. Един от събралите се не взе с благоговение къс от преломения хляб, но затопи с Иисуса залъка си в пасхалното ястие и сатаната го облада, та този стана и отиде да предаде Господа на обладаните от омраза към Него. Тези, които останаха на трапезата, се нарекоха жители на новия Иерусалим, сиреч християни, за да покажат на нас, до които стига Евангелието, че иудейството им е дотук. Старозаветният закон е отменен, защото е свършил делото си - възпитал ги е да дочакат Спасителя на човечеството. Този, който Го предаде, беше също иудеин и неговото име беше Иуда. Така ни се даде примерът, че тези, които отпаднаха от Господнята любов вече не са Божия народ и следователно не бива да се наричат “иудеи”, което е синоним на верни в Бога. Бог не рече на Авраама, че ще го направи родоначалник на едно племе, на което всички други племена ще слугуват и ще му бъдат роби, но: “Рече Господ на Авраама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.” (Бит. 12:1-3) Иуда Искариот и тези, на които предаде Господа, казват за себе си, че са иудеи и наследници на Царството Божие, но непоз-навайки Господа и убивайки земната Му плът, те станаха подвластни на сатаната. От тях ще се спасят единствено тези, които се преклонят пред Господа Иисуса и признаят изкупителната Му жертва, и не поради заслугите си ще се спасят, а поради милостта Му: “Ето, ще дам от сатанинското сборище ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги направя да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да познаят, че Аз те обикнах.” (Откр. 3:9)

За да се покаят, Господ - Рабът на Отца Си, Който в земна плът ни показа послушание на Отеческата воля, дори до смърт, и то смърт кръстна - им разказа притчата. Събралите се, които Го наблюдаваха, вече бяха сред тези, които не идват на вечерята под различни предлози. Господ знаеше това и избра този дом и тези люде, за да ни даде поучението от разговора Си с тях. От вечерята на Божията трапеза се отказаха иудеите - онези, които поради това, вече не са иудеи, но са сатанинско племе. Те ще искат да владеят целия свят с всичките му блага, защото така Бог е обещал на праотеца им Авраам, но в това е тяхната голяма лъжа, защото мразят Бога и се покланят на сатаната.

Защо поканените отказаха да минат през портите на спасението в дома Господен? За свое извинение те посочват покупката на земя и волове, материалната изгода. Привързани към материалното те отдавна вече не са верни в сърцата си, каквото и да изричат техните уста. Любостежанието, или любовта към придобиване на собственост и пари, е демонично обсебване. Защо Господ ни го посочва в притчата, братя и сестри? Защото днес това е най-разпространената духовна болест. Господ иска да ни даде да разберем, откъде идва несек-ващата пропаганда на стремежа към пари: тя идва от тези, които ламтят да завладеят мате-риалното благо на земните племена, защото така тълкуват Божието обещание към Авраама. Чрез поклонничеството на демона на любостежанието те отварят душите за всички останали демони: за пари се убива; парите се крадат, стига това да става в рамките на някакви криви до немаикъде човешки закони; за пари се развратничи; а когато човекът, подмамен от смъртоносното за него разбиране, се сдобие с пари подражавайки на героите от съвременните филми, книги, полулярни песни, то в цел на притежанието се превръща откритото и безнаказано от какъвто и да било човешки закон извършване на тези грехове. За оправдание се измислят теории за някаква вътрешна потребност на душата да задоволява страстите си. Узаконява се някакво уж извлечено от психиката на човека право да извършва престъпления.

Какво отговори последният от поканените? Той се извини на Господа, че се е оженил и не може да дойде на трапезата на спасението. Плътоугодническата и чувствена зависимост на съвременния човек има тази предистория, братя и сестри. Тя ни бе разказана за поучение в притчата от днешното литургийно Евангелие, която Господ произнесе преди две хиляди години, но ето, че днес се берат плодовете на престъпното мислене, което Той изобличи.

Божественият Домовладика се разсърди, когато Слугата Му обади какво са отговорили иудеите. Това не е разсърденият човек, братя и сестри. Това е Божията справедливост. Бог Отец изпрати Сина Си да извести вредом из улиците на града Царството Божие и да доведе при Него бедните, маломощните, хромите и слепите. Това беше сторено: Господ призова митарите и грешниците и те повярваха в Него като в Бог и Цар, но Божията любов е без-гранична - Господ желае спасението на всяка човешка душа. Има все още много място на трапезата. Тогава Бог повели на Слугата Си да излезе по друмища и плетища и колкото намери да доведе. Така и стана. Дойдоха от всички племена и народи от четирите краища на света и седнаха на трапезата. Тях Сам Господ повика и те дойдоха. Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми, каза накрая Иисус на тези, които Го наблюдаваха, за да е ясно Кого има предвид под образа на Госпо-даря и Неговия Слуга.

“Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.” Това, братя и сестри, се отнася, както за отпадналите от Божията любов иудеи, така и за тези от нас, които смятат, че са спечелили място на трапезата, щом веднъж са се кръстили с Дух Светий.

Да молим Бога, боголюбиви братя и сестри, да не позволява на поднебесните духове на злобата да ни приспиват, когато трябва да сме будни! Да ни даде Господ сили да се подвизаваме като православни християни днес и утре, когато се изпълни казаното в Свещеното Писание и антихристът се възцари! Да молим Господа Иисуса Христа да даде съкрушително сърдечно покаяние на поканените на вечерята, които си намериха причина да не дойдат, за да паднат в нозете Му и да се спасят!

Господи Иисусе Христе Сине Божий, раз-пръсни враговете на светото Православие, а нас укрепвай в подвизи! Амин!