“Син Човечески дойде да потърси и спаси погиналото” (Лк.19:10)

В името на Отца и Сина и Светия дух!

Възлюбени в Господа братя и сестри!

Милосърдният Бог желае спасение за всички хора на този свят. Общественото мнение може да смята някой човек за голям грешник, но за Твореца всяка заблудена душа е скъпа, Господ зове  всеки да се върне на пътя на правдата. Радост изпълва Небесното Царство при вида на един каещ се грешник, умил душата си с покайни сълзи. Няма такова прегрешение или престъпление, което Всемилостивият Бог не би простил на този, който се обърне към Него с цялото си сърце.

Синът Божий, дошъл на света за да изкупи човечеството от робството на греха, сравнява Себе си с добър пастир, който отива да търси изгубената овца и когата я намери, радва се за нея (Мт.18:12-13).  Но кой откликна на зова на Божествения Пастир? На Неговия призив откликнаха не лицемерните фарисеи, а онези, които бяха отритнати от обществото: блудници, разбойници, митари.         Сред тях бил и митарят Закхей.

На митарите, тогавашни събирачи на налозите, болшинството от юдеите гледало с ненавист, като на предатели, служещи на римските завоеватели. Най-обидното обръщение, което било използвано: “митари и грешници” показва, че да си митар е най-позорно. И с право - почти всички митари били користолюбиви, обогатявали се за сметка на бедните, вземали налози с лихва. Когато при Йоан Кръстител дошли да се кръстят митари и го попитали какво да правят, той им отговорил: “Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено” (Лк.3:13).

Макар и да имал натрупано вече голямо богатство, Закхей все още не бил щастлив. Той не могъл да заглуши гласа на съвестта, гласа Божий. На лицето си носел надменна маска, но в дъното на душата си чувствал празнотата на такъв живот. Как ли е мечтал Закхей да стане добър, да обича всички, но у всички е срещал злоба, презрение, завист и лъжливо угодничество.

Животът за Закхей бил безмислен, докато не чул разкази за Учителя от Назарет. Името на Иисус Назарееца било съпътсвано с хули от лицемерните фарисеи, с недоумение от книжниците и с възторжено поклонение от народа. Подобен на Него човек Закхей не бил срещал досега и от всички противоречиви слухове пред греяния митар внезапно се открил неизразим прекрасен Образ - Прощаващ, Милващ, Любещ. От цялото си сърце и от цялата си душа Закхей искал да види Иисуса, кой е Той (Лк.19:3). И ето че настъпил дългоочакваният час: Закхей чул, че Иисус влиза в Йерихон. Оставяйки работата си, той се затичал да види Учителя, но поради малкия си ръст все не могъл да Го зърне всред тълпата. Затичал се напред и се качил на една смоковница. Минавайки покрай нея, Спасителят погледнал към него. В Неговия поглед Закхей бил готов да прочете осъждане, насмешка, отрващение. Но какво станало? Най-Чистият гледал на него с любов, каквато той не бил виждал и в очите на своите близки и роднини. А от устата на Спасителя излезли думи, на които грешният митар трудно могъл да повярва: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти (Лк.19:5).

Нещастният митар искал само отдалеч да види Учителя от Назарет. Той дори не е мечтал, че Спасителят ще говори с него, още повече - да посети дома му. Закхей побързал да посрещне Божествения Гост, но по пътя радостта му била помрачена, когато чул за себе си хорските думи: отби се при грешен човек (Лк.19:7).

            Болка и обида изпълнило сърцето на Закхей. Заради него, грешния и презрян митар, осъждат Праведния. Как да изкупи вината си? Как да се отблагодари на Спасителя за това, че го е удостоил с посещението Си? Изведнъж на ум му дошло какво трябва да стори - да изкупи дълговете си, т.е. своите грехове. Станал от масата, обърнал се към Спасителя и казал: Господи! Ето, половината от имота си давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно (Лк.19:8).  Закхей с тази си постъпка се оправдал пред Бога и загладил многото си грехове. Затова и праведният Христов съд не закъснял: днес стана спасение на този дом (Лк.19:9).

От този ден Закхей станал ученик Христов, един от 70-те Му апостоли, впоследствие сподвижник на св. ап. Петър, пръв епископ на Кесария Палестинска, а сега - жител на Небесното Царство.

Братя и сестри!

Презиран от обществото, осъждан от фарисеите, Закхей бил оправдан от Господен съд. В светлината на Божествената истина се прояснила лъжата на човешкия съд. Нека никой от нас не се съблазнява да съди своя ближен, за да не попадне под Божий съд. “Гледайте да не презрете ни едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен” (Мт.18:10) - казва Господ Иисус Христос.

Смелият Закхей не се побоял да се унижи пред очите на враждебната тълпа и Господ го въздигнал. На нас, маловерците, сатаната често ни внушава лъжлив срам: стесняваме се да изповядваме своята вяра на публични места, тайно влизаме в храма, изпитваме неудобство да се изповядваме. Ние се срамуваме от това, което съставлява наяето спасение. Поради това и Христос може да ни посрами на Страшния съд.

Можем ли ние, слаби и и сами грешни, да съдим другите? Душата на човека е тайна, която знае само Бог. Не по външната добродетелност или нечестие се определя истинската ценност на човешката душа, а по вътрешните й сърдечни движения. Ние сме призвани да се отнасяме към всички с християнска любов и на всеки, който иска да слуша, да благовестим Божествената Истина. Преподобен Серафим Саровски учи: “ Сей пшеницата на словото Божие, сей я и на камък, и на пясък, и на пътя, сей я и на тучна земя: все някъде ще поникне семе за слава Божия”.

Стремейки се да види Спасителя с телесните си очи, Закхей се качил на смоковницата. Ние сме призвани да съзерцаваме Бога с духовни очи, но духовният ръст на човека е толкова нисък, че не бива и да си помисляме, че можем самостоятелно, поединично да се издигнем до съзерцаване на Всевишния. Който мисли, че може сам да се спаси, е попаднал в бесовска прелест. Господ Иисус Христос основа  Своята Църква, за да търсим спасение в нея не всеки поотделно, а като се вграждаме всеки според силите си в “тялото Христово, докато всички достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий” (Еф.4:13).

Нека и ние, подобно на мъжествения и смирен Закхей,  да отправим взор към Бога, Който единствен е Праведен Съдия, защото гледа не на лице, а на сърце, да принесем плод, достоен за покаяние, ако искаме да чуем Христовите слова “днес стана спасение на този дом” (Лк.19:9). Амин.