„Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко,

съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен

да се нарека твой син“ (Лука 15:18-19)

Наближава Великият пост. Това е време за покаяние и нравствено изправление. Затова и Майката Църква ни сочи в днешната втора подготвителна неделя на поста пътя на изправлението чрез живота на блудния син от евангелската притча (Лук. 15:11-32).

Основното съдържание на тази бележита притча, наречена с право“евангелие в Евангелието“, може да се изрази със следното изречение: „Блуден син се завръща при Бога“.

В притчата се виждат три централни образа – баща и двама синове. Под образа на бащата е представен любвеобилният Небесен Отец. Под образа на големия син – човекът, който остава с мислите си близо до Бога, но в живота си твърде много напомня за фарисеите от предходната притча на Спасителя. Под образа на по-малкия син е разкрит обикновеният човек, който с греховете си съзнателно или несъзнателно се отдалечава от Бога, преживява ужаса от трагичния си живот и в тоя ужас се опомня и решава да се върне при Бога.

Как може човек да отвори духовните си очи, да види правилно себе си и да се върне по обратния път към Бога? На този въпрос, който е един от най-важните за спасението на човека от злото, ни дава отговор притчата за Блудния син.

„Един човек, разказва Спасителят, имаше двама сина и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.“

Това е първият момент в душата на всеки един човек, който бавно се подхлъзва по надолнището на греха. Това е бягство от Божествения контрол. Човек започва да мисли, че свободата е вън от заповедите за любов, правда и добро. По-малкият син в момента се оказва духовно сляп.

Но добрият баща разделил имота на своите синове.

Настъпва вторият етап в съдбата на по-малкия син. Вратата му е отворена и той вече се спуска надолу по лекия път на греха. „Не след много дни, разказва Христос, младият син като събра всичко, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно.“

От това „евангелие в Евангелието“ на Спасителя се вижда, че Бог дава възможност на човека да живее така, както сам той желае. Всеки има пълна свобода – да избира или пътя на доброто, или пътя на злото. По-малкият син станал порочен човек. Греховни страсти и похоти буйно закипели в душата му. Умът му се помрачил. Съвестта му заглъхнала. Така този нещастен блуден син навлязъл в третия етап на своята горчива съдба. „ А след като той разпиля всичко, се разказва по-нататък в притчата, настана голям глад в оная страна и той изпадна в нужда; и отиде та се представи у едного от жителите на оная страна, а той го прати по земите си да пасе свине; а той бе петимен да напълни корема си с рожковите, що свинете ядяха, но никой не му даваше“ (Лук. 15:14-16).

Трагедията настъпила със страшна сила. Изгладнял, измъчен, отчаян, блудният син започнал да търси изход и намерил единствена възможност: станал ратай. От владетел на безценни съкровища се превърнал в роб на свине и бил петимен да яде свинска храна. Такова е окончателното падение на човека, когато сатаната изцяло се настани в душата му. Но, ето че дошла развръзката. Тъкмо, когато бил на върха на страданието си, в съзнанието му блеснал споменът за щастливия бащин дом. Спасителят казва в притчата Си: „А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, а пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.“

Няма човек на земята, колкото и големи да са греховете му, който окончателно да е заличил в себе си спомена за бащиния дом, за Бога. Блудният син изпълнил решението си: „ И стана, та отиде при баща си, разказва Христос, и когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.“ Това е истинска, безкрайна бащина любов. Прегърнат от баща си, залян от сълзите на бащината радост, синът проговорил: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.“ След тази изповед бащата казал на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му; па докарайте и заколете угоеното теле; нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери! И взеха да се веселят.“ Бащата не само простил на сина си, но му върнал синовното достойнство. Такава е радостта на любвеобилния Бог и на цялото небе с всички ангели и светии, когато един грешник се кае и се връща при Бога (Лук. 15:7).

„А по-старият му син, продължава да разказва Спасителят, беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше, но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа и ни веднъж твоя заповед не пристъпих; и мене никога дори козле не си дал да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.“

Има хора като този голям син, които вътрешно се сърдят на Бога, че милва грешниците. Така се сърдели някога фарисеите на Спасителя. Страшна била трагедията на малкия син, но още по-страшна е тази на големия, понеже малкият прогледнал макар и късно, а големият останал завинаги сляп.

Бащата като увещавал големия син да влезе вътре в къщи, му казал: „чедо, ти си винаги с мене и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим за това, че тоя ти брат мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери!“

Братя и сестри,

Всеки от нас в по-голяма или по-малка степен има в себе си нещо от евангелския блуден син. Често грешим и се отдалечаваме от Бога, но това не бива да ни отчайва. Божието милосърдие към каещия се грешник е безкрайно. Житията на светиите ни разкриват колко големи грешници, чрез искрено и дълбоко разкаяние са получавали от Бога прошка и помилване и чрез духовните си подвизи са станали светии и наши молитвени ходатаи пред Бога.

Нека побързаме и се възползваме от любовта и милосърдието на нашия Небесен Отец, докато имаме благоприятно време и ден за спасение! (2 Кор. 6:2).

А м и н!