(Пост и взаимноопрощаване)

Ако простите на человеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец (Мат. 6,14)

С милостта Божия, пак достигнахме времето, отредено от Църквата за пост и покаяние. Пак ни се дава възможност за духовна обнова. Трябва да възблагодарим  на Бога, който тъй милостиво умножава годините на земния ни живот и ни дава време и средства да се готвим за вечността. При това, нека използваме даденото ни време: със сълзите на покаянието да измием съвестта си, със сърдечно съкрушение и изповед на греховете да се примирим с небесното правосъдие, а чрез приобщаване с Тялото и Кръвта Христови да оживим омъртвената ни от грях и пороци душа. С какво и как трябва да започнем този духовен подвиг? Специални упътвания за това, ни дава днес прочетеното евангелие:

Рече Господ: ако простите на человеците съгрешенията им,  и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на человеците съгрешенията им, и вашият Отец небесен няма да прости вашите.

Също кога постите, не бивайте намръщени като лицемерите, защото те се правят лицата мрачни, за да се покажат  пред человеците , че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.

А ти, кога постиш, помажи главата си и омий лицето си, та да не се покажеш пред хората, че постиш, но пред твоя Отец, който е на тайно, и твоят Отец, който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве.

Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци  подкопават и крадат: но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде,  и дето крадци не подкопават и не крадат. Защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви (Мат. 6; 14-21).

С тези думи словото Божие ни очертава една къса и ясна програма за пост, покаяние и добротворство. Посочват ни се подвизи за духовна обнова. За началото на тези подвизи се поставя взаимното опрощаване и примирение с ближния.

Ако вие простите на человеците съгрешенията им, Небесният Отец и вам ще прости; ако ли не простите на человеците съгрешенията им, и вашият Отец небесен няма да прости вашите.

Или по-ясно. Ти започваш пост и покаяние. Ще вдигнеш ръце към Бога да го молиш да ти прости греховете. И Той ще стори това. Но при едно условие: ако ти преди това простиш прегрешенията, които са ти сторили твоите ближни. Условието не е тежко. Ще ти се прости, ако ти простиш. Зависи от твоята свободна воля. Милостта Божия е сложена в твоите собствени ръце. Не бива да искаш да ти се прости, ако ти враждуваш и не прощаваш. Това е несправедливо. А небесният съдия -  Отец не може да извърши несправедливост. Той ще прости и помилва, щом види, че враждата и огорченията са премахнати и немирните чувства към ближния ни, са смирени и умилени.

Редом с евангелието, и църковните песни говорят, че постното време трябва да се започне с този духовен подвиг.”Като постим телесно, нека постим и духовно: да развържем всяка връзка на неправдата; да разкъсаме всеки несправедлив запис…Истинският пост е отчуждение от лоши дела, въздържание на езика, изоставяне на гнева, клюките, лъжата и клетвопрестъплението”(църковна стихира).

И, наистина, каква полза, да не вкусваш известна храна, когато твоята злоба и ненавист измъчват твоите ближни и отравят техните души и сърца? Има ли смисъл човек да се страхува да яде блажна храна в постно време, а пък да не се бои, през същото време да хули и злослови ближните си и да говори по техен адрес най-мръсни думи, горчиви насмешки, псувни и обиди? Не е ли осъдително, когато наглед се извършва пост и покаяние, а в същото време да боравим с безбожно лихварство, да пишем несправедливи записи и да влачим ближните си пред съда за най-маловажни неща? Това не е пост, а лицемерие и фарисейщина. Истинският пост изисква сърцето да се смегчи с любов и опрощение. Сухояденето само по себе си, не може да замени липсата на светата Христова любов към ближните. Защото само тази любов е способна да прощава, да не се гневи, да не завижда, да не граби чуждото; само тя може да не мисли зло, на всичко да вярва, всичко да търпи и всички да обича. Човек може дълго да се разкайва, строго да пости и на най-суров подвиг - на изгаряне на тялото си - да се подложи. Ала всичко това няма да помогне за спасението му, ако той няма християнска любов към ближните си.

Истинският пост, без друго, е свързан с молитвата, но и молитвата ще бъде чута от Бога, ако е предшествало прощаване и примиряване с ближния. Когато се молите, съветва ни Господ, - прощавайте в сърцата си, ако имате нещо против някого. Иначе трудът ще отиде напразно. Защото не може да бъде послушана една молитва, изговаряна от уста, която едновременно и се моли Богу за опрощаване, и хули и проклина брата си; нарича Бога свой Отец и добър баща, и ненавижда и мрази неговите чеда -  нашите ближни. Безполезен е постът, напразно е молитвата на ония, които външно биват мрачни, смиряват се и се разкайват, а вътре в себе си - подобно на фарисея - казват: не сме като другите хора: грабители, крадци и прелюбодейци. Престъпно е, когато наглед се молим, Господ да ни даде да виждаме греховете си и да не осъждаме брата си, а в същото време сме неумолими съдии на всичко и всички; взираме се в най-малката сламка в окото на брата си, а гредата в своето не виждаме. Това правят лицемерите, но добрите християни трябва да помнят, че не който вика:”Господи, Господи”, ще влезе в царството небесно, а който изпълнява волята Божия.

Колкото и да са големи греховете и престъпленията Бог е могъщ да ги покрие, щом са последвани от сърдечно съкрушение и искрено покаяние. Защото смиреното и съкрушено сърце, Бог няма да унижи. Той не желае смъртта на грешника, а иска от него да се покае и да бъде жив. Но разкаянието е една благоприятна жертва за Бога само тогава, когато тя се поднася и на ближните. Ако принесеш дара си пред олтара, учи ни Иисус Христос,- и тук си спомниш, че брат ти има нещо срещу тебе, остави дара си пред олтара, иди по-напред се примири с брата си, че тогава ела принеси дара си.

Постът трябва да бъде придружен и от добри дела и милостиня. Те са богатството за душата във вечността. Не си събирайте съкровище на земята, съветва Христос Спасител: тук те лесно се изгубват.Защото ги яде молец и ръжда и гдето крадци ги подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда не яде и гдето крадци не подкопават и не крадат. Защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. Лакомията за богатство води към грехове и престъпления. Горко на сърцата, които са обладани от сребролюбието. Те се свързват със земята и забравят за небето. Колкото и да са богати тук, в последния час, те си заминават клети сиромаси. Наистина, ако би могло да настане у тях едно дълбоко разкаяние, те могат да си придобият богатството на милостта Божия. Ала душата ще бъде блаженна, ако се погрижи да увеличи това съкровище с милостиня и добри дела. Поради това и Спасителят съветва да се погрижим за това наше небесно богатство.

Такива подвизи ни препоръчва словото Божие за през начеващия се пост. Нека повторим: тяхната основа е в взаимноопрощаването и примиряването с ближните. В същото време това е и условие за примирението ни с небесното правосъдие. Прошка за прошка. Поставено от самият Господ, това условие трябва дълбоко да се вреже в нашата памет и да ни служи за ръководно начало в живота. Всички знаем, че враждата трови живота, покрусява добродетелите, засилва греха и увеличава нещастията. Но прощаването е велико дело. То създава мира, разгаря любовта, възстановява правдата и братството и засилва добродетелите.

Ние трябва да сме благодарни Богу, за това, че за опрощаването на греховете е поставено едно толкова леко условие. Нашите благочестиви деди и прадеди най-строго са пазили добрия християнски обичай на днешния ден, да се взаимноопрощават. Този обичай е осветен от църквата и завещан и на нас. Нека не го изоставяме. Преди да започнем поста, нека протегнем ръка за братско взаимноопрощаване с ближните си и с всички, които са ни прегрешили. Прощалният ден е велик божи ден. Ако хората биха могли да го използват така, както учи евангелието, то земята би станала рай и би се сляла с небето.

Прочее, нека сторим поне това, което зависи от нашите нравствени сили. Ако е възможно, от своя страна имайте мир с всички хора (Рим.12,17). Тогава и Бог на мира ще бъде с вас. АМИН!

Видински митрополит Неофит