„ Кресту Твоему покланяемся Владику и святое Воскресение Твое славим”

Братя и сестри,

Кръстът за вярващия винаги е бил символ на надежда и спасение, а за невярващия-съблазън, изобличение и погибел.

Кръстът, обаче доби своята сила и значение след Христа. Но той беше спасителен символ и преди това, защото Бог го е дал още от начало.

Нека мислено се пренесем в онова далечно минало, когато непокорният Израил живееше в Египет и особено в онази страшна нощ, когато Божият гняв посети тази страна и изби всички първенци- от човека до скота. И какъв беше знака, поставен на вратите за да се защитят еврейските първородни?- Кръстът!

Нека си спомним също оня момент, когато Мойсей поведе евреите през пустинята и стигнаха до Мъртвото море-отзад египетската войска, отпред морето. И тогава Мойсей с жезъла начерта кръст и морето се раздели на две, та преминаха на сухо. Но това не е всичко. Сред дивата пустиня чрез кръста се източи вода от скалата. Пак тогава чрез повесената медна змия на дървото се обезвредиха отровните змии и скорпии, които умъртвяваха народа. След това Св. прор. Йона, престоявайки три дни в утробата на кита разпери кръстовидно ръце и се спаси. Св. прор Даниил в рова при лъвовете стори същото и беше спасен. В по- ново време Кръстът възкреси мъртвото човешко тяло при Голгота. При разкопките, довели до откриването на Св. Кръст Господен от равноапостолната  царица Елена Кръстът въскреси мъртвото човешко тяло. Кръстът дари победа на Св. Константин над езичеството. Кръстът при византийския император  Ираклий срази персийския цар Хорозия и спря светотатството на агаряните. Затова и Светата Църква в този смисъл пее за Св. Кръст , че Кръстът е верен пазител на цялата вселена, че Той е рядка красота на Църквата, че е непоколебимо утвърждение на вярата, че е нетленна слава на ангелите и люта язва за демоните!

Всичко това братя и сестри идва да ни покаже , че Кръстът не е оръдие на смъртта, а символ на спасение и избавление. Асирийците, а после и римляните то употребяваха за смъртно наказание за провинилите се. А сега, ето, две хиляди години Той е най- святия символ на вярващите люде и Светата Църква. Той е това, с което Св. Ап. Павел се хвали, защото нищо друго не е в състояние да обнадежди, подкрепи и спаси. Ето защо, разнасяйки словото за живота и спасението, Той, както и другите апостоли проповядваха Христа разпнатия.

Той, Кръстът е нещо като слънцето, ако може така образно да се изразим, което съгрява и оживотворява. А ние- вярващите? Усещаме ли върху себе си действието на Божията сила, която се съдържа в словото за Христовите страдания на Кръста? Нека вникнем в себе си, да си спомним някои тежки мигове от живота си и да си припомним на какво сме се опирали, на какво сме се надявали и към какво сме се насочвали. Мнозина от нас са настигани и обрулвани от бурята на живота. Много или малко всеки един от нас е бил сполетяван от буреносни облаци, които носят нещастия, скърби, страдания. Към кого и към какво да се обърнем в такива моменти? Нима мъките и страданията, които претърпя Спасителя  преди и по време на разпятието бяха по- малки и по- безболезнени от нашите? И ако ние сме страдали и страдаме за нашите грехове, то Той, Спасителя, защо претърпя всичко това? Нима Той не страда заради човешките грехове, за нашето спасение и избавление? Тогава?... Нека всеки страдащ да се самопрецени. Нека всеки от нас да понесе безропотно своя кръст, отреден му от Бога. И ако всички тези изпитания ни се дават, то те са за наше добро, за нашето спасение, защото всичко това ни се дава не за да погинем, а за да бъдем пречистени, така както се пречиства златото през огън. И нека никой да не смята, че сме изоставени от Бога. Това да не бъде! „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света” /Йоан16:33/ -казва Господ. И ето, пред нас е оръдието, на което страда Великият Страдалец- от него Той ни гледа с благ духовен поглед, изпълнен с любов и съчувствие. А сам Той, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне. Ето с какво трябва да се подкрепяме в моменти на изпитания. Ето средство, с което да се подсилваме в моменти на слабост. Кръстът е спасителен фар, към който трябва стремим в нашето бурно житейско море, което понякога ни люшка немилостиво.

Братя и сестри, душите на всички нас, които сме събрани тук, в Божия дом се вълнуват. Всички ние благоговейно се покланяме пред животворящия кръст на Господа и мислим за своя кръст. Как го носим? Достойно или не? Особено сега, през Великия пост. Мнозина ли са тия от нас, които са се отрекли от себе си, от своя стремеж към земното и тленното, от  всичко, което оскърбява Божия образ в човека. , което убива ценното и духовното и дава простор на низкото и плътското. Колко много чада на Православната ни църква все още не се вслушват във великия зов за себеотричане! Техните мисли се носят към земните идоли. Техните сърца се отдават на грях и разпътство. Свободната им воля, тоя драгоценен дар от небето, робува на страсти и похоти. И те, като всички срещат трудности в живота. Мъчат се, падат, стават, обхванати от зли мисли и желания. Затова и роптаят понякога против всичко и всички, дори против Бога. Оплакват се, че целият им живот е разпятие, че кръстът им е непоносим. Ала не се сещат, че са изгубили истинския път в живота, защото са изоставили Христа. А път без Господа Иисуса Христа е път в тъмнина, без ориентир. Нека всички знаем, че без страдание няма истинско щастие. Без Голгота няма Възкресение. И само страданието за Христа Богочовека може да осигури блажена участ в Божието царство. Тази мисъл, обаче, мнозина от нас не могат да усвоят в сърцето си. Не могат да осмислят, защото човешката мисъл и око са приковани към земното. Затова и мнозина са така унили и отчаяни. Да си припомним подвига на първите християни. С какъв силен плам гореше тяхната вяра! Как смело и вдъхновено те носеха своя кръст! Озарени от благодатните лъчи на Кръста Христов, те победиха царства, затвориха устата на лъвовете. Те извършиха този подвиг защото първо победиха себе си и след това света, защото техния път беше пътя на Христа Спасителя.

Ето братя и сестри пътя, по който трябва да вървим. Затова, ако искаме да вървим след Господа, нека се отречем от себе си, т.е. да отхвърлим дрехата на греха и се облечем в светлото одеяние на вярата.

Нека не избягваме кръста, даден ни от Бога, както правят мнозина, а достойно да го вземем  и понесем на плещите си. Ако разбираме неговото истинско значение, неговата висша цел, и го носим без ропот и гняв, а с готовност и любов към Бога и ближния, той ще бъде лек и приятен.

Затова да се обърнем молитвено към Господа така: „Владико Господи, ние се покланяме на Твоя Животворящ Кръст и те молим: Благослови ни всеки един от нас самоотвержено да носи своя кръст, който Ти, по Своята премъдра свята воля си определил, та всички с чисти сърца и благи желания да посрещнем светлия празник на Твоето Възкресение. Амин.