Днешните работници на Божието лозе

Чухте ли, братя и сестри, в днешния евангелски разказ хубавата Христова притча за лозето и лозарите? – Тя е един рядък евангелскси бисер, който никога не е изгубил своята духовна стойност и красота!

Да си припомним, прочее, нейното съдържание, което е кратко по обем, но дълбоко и спасително по замисъл и значение.

„Един стопанин насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и като го предаде на лозари, отиде си. Като наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да муприберат плодовете. Лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите, но и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза:“ще се засрамят от сина ми“. Но лозарите, като видяха сина, казаха:“Този е наследникът; хайде да го убием и присвоим наследството му“. И катого уловиха, изведоха го вън отлозето и го убиха...“

         Същинският смисъл на тази притча е цялата история на еврейския народ до Христа, като оръдие на истината и спасението на човечеството. Стопанинът на лозето, това е Бог Отец, Който се грижи за спасението на всички хора по лицето на земята. Лозето пък в буквален смисъл е ветхозаветната църква, оградена с плета на Божия закон, даден на евреите чрез Мойсея. Лозарите – това са всички свещеници и учители на еврейския народ, книжниците и фарисеите които са се грижили за благосъстоянието на народа и за неговото спасение. В замяна на всичко това Бог е искал от тях духовни плодове – правосъдие, милост и вяра.

         Много пъти Бог изпращал своитеверни слуги – пророците, да напомнят на богоизбрания народ дългът му към Бога. Той, обаче,вместо да сестресне и опомни, е избивал тези Божии пратенеци. Таканапример: пророк Иеремия убили с камъни; пророк Исая бил жестоко убит, катому претрили главата с трион; пророк Захария умъртвили в самия храм; а последниятпророк – свети Иоан Предтеча бил посечен с меч в тъмницата от развратния цар Ирод.

След като млъкнали пророческите гласове, Бог изпратил Своя Единороден Син на земята като наследник на лозето за спасението на всички човеци. Книжниците и фарисеите, обаче, вместода се разкаят и признаят Неговото Божествено пратеничество, решават да Го убият. След катоГоспод Иисус Христос възвести на сънародниците Си по плът висшите начала на учениетоСи, след като извърши чудни дела на милост, показа пред света Своята безкрайна обич, възвести и разкри небеснатамъдростна евреите, последните, вместо благодарност, Го подлагат на жестоки мъчения: разпнаха Го на кръст като злодей посред двама разбойници!

Братя и сестри!

Този е смисълът на днешната евангелска притча. Тя, обаче, се отнася не само до еврейския народ, а до всички хора. Евангелските истини имат вечна стойност и универсално значение. Затова и ние християните, които сме работници в благодатното царство Христово, в лозето на Църквата, можем да извлечем полезна поука от тази притча.

Бог е дал на всички нас по една частица от Своето лозе на земята. Поставил ни е лозари и чака от нас добри дела. Една част от Неговото лозе е и нашето Отечество, нашата плодородна земя, върху която Бог без мярка е изсипал Своите щедрости, както в древния Ханаан. В това лозе сме работници всички ние, учени и прости, и бедни и богати. Тук има работа за всички: орачът със воите попукани ръце, с честен труд, молитва на уста и Надежда  към Господаря на лозето, ще оре плодоносната черноземна гръд на родния виноград; чиновникът, освободен от предразсъдъците на пагубния бюрократизъм, с ясно съзнание за достойно изпълнен служебен дълг също ще принася своя ценен принос в обработката на лозето; учинелят и свещеникът – тези духовни орачи върху народната душа, всеки в своята област, и те могат да бъдат едни от най-важните и продуктивни работници на лозето. Такива трябва да бъдат и занаятчията и интелектуалеца, и министърът и войникът и всички граждани на страната ни.

Нека се запитаме, обаче, дали сме добри  и усърдни работници в нашия отечествен виноград? Строим ли или рушим Царството Божие в нашата страна? Всичко ли днес в нашия живот върви към добро? Нещо не куца ли в нашия и общесвен и личен живот? Стои ли всеки един от нас будно на своя пост? Добросъвестно ли върши всеки един от нас своята работа? Ето, ти например заемаш виден държавен пост – по Божия милост ти си избранник на народа и разполагаш с неговото доверие. Но я се запитай сам: застъпвам ли се за неговите права? Взимам ли винаги присърце неговите нужди? Живея ли с неговите неволи, скърби и радости?“

Друг пък, например е духовен пастир сред народа. Да се запита и той:“Грижа ли се за душите на моите пасоми? Хвърлям ли ревностно зърната на Словото Божие в угарта на човешката душа, или вместо тях хвърлям семената на плевели: съблазън, завист, раздори, среброрюбие, лицемерие, гняв? Светлината на Христовата правда, любов и евангелска чистота огряват ли моя личен живот, моя дом, моите обноски и дела, постъпки? Привличам ли или отблъсквам с живота си поклонниците на Христа?

         Ти пък си учител или учителка. Задай си въпроса и ти:“свещенодействам ли или кощунствам под покрива на родното училище – този храм на науката?“ Сложи ръката на сърцето си и откровенно си отговори:“Аз, който уча човека още от дете на „а,бе“ и с това му давам възможност да види света и всичките му континенти, питателна или отровна храна предлагам на крехката младенческа душа? Уча ли невръстните деца, че Божието лозеназемята, на което и аз съм временен работник, има свой Господар, който единден ще иска сметка за дейността ми? Или вместо всичко това убеждавам малките, че не съществува „Господарна лозето“, че то е наша собственост и че пред никого няма да даваме сметка? Или по-конкретно:“ Говоря ли на децата за всемилостивия Бог, оставям ли ги да идват при Христа или пък усърдно и злонамерено ги отклонявам от Него?...“

Такива и още много други въпроси бихме могли да си зададем всички ние по отделно, ние, които сме призовани да бъдем работници в изграждането на царството Божие на земята. Мрачна е, обаче, картината на днешната житейска действителност. Във всички наши начинания ръководно начало е грубия егоизъм, интересът, подлостта и и змамата. Погледнете живота без продубеждение и ще видите колкомного плевели има в него. Колко скрити рани работят и подриват устоите на живота! Навсякъде вие ще почувствате въпиюща нужда от строители и истински обновители на живота.

Ако се огледаме в нашия град ще видим до модерно обзаведената сграда и схлупена къщурка. Във всяко лице, което срещаме по улицата, във всички очи сякаш четем думите:“Търсят се достойни работници на лозето!“. На друго място пък ще срещнем противоположни на тях – синове и дъщери на нравственатамизерия в излишества и безгрижие да почиват и се забавляват докато други до тях едва влачат хомота на тежкия труд, на бездомничеството, на глада и мизерията – и те несъмнено търсят добри работници в лозето. Това е нашето днешно грубо ежедневие – от една страна украшения и излишество – от другата дрипи и голота.Светли къщи, а в душите тъмнина! Високи постове – нисък морал; топло нателета, а лед в сърцата; Лято навън, а студена зима вдушите ни! А всички уж сме хора, безсмъртни души, деца на един и същи Небесен Баща!

Това показва картината на живота ни –нещо болно, което трябва да се лекува; нещо мрачно в което трябва да се внесе разведряване и светлина. Всичко това показва, колко буренясано и изоставено е лозето на нашия живот; показва че сме лоши лозари и зле обработваме поверенотони от Господа!

И днес „Кулата сред лозето“ – нашата родна православна Църква, която е събирала хората заедно, тазикрепителка на народностния ни дух презвековете нанашето минало, е от мнозина отречена и забравена. Колкомъдри са били някога нашите деди, когато са строели училищата винаги под свещената стряха на храма Божий! И тук, под свещения купол на храма, младежта е получавала своето образование и възпитание, огряна от евангелската светлина на Словото Божие И тези хармонично развити хора в миналото, създадоха най-величавите япохи от животананашия народ, а знаем какво сториха и тези, които стояха вън от храма. Много неща днес куцат и в личния и оттам и в обществения ни живот. Липсва нещо и всички ние знаем кое е това нещо – това е вярата в Бога, липсата на страх Божий..Ролята на Църквата, на религията, на религиозното образование като двигател на човешкото духовно и материално издигане е отречена. А изоставилисе „Кулата на лозето“, последното ще бъде ограбвано, защото няма кой да го пази и закриля от външни и вътрешни посегателства и лоши лозари!

Братя и сестри!

Христос идва и днес да посети, не само лозето на нашия обществен живот , но и винограда на нашите сърца, за да събере от там плодовете си, които Му дължим, но уви! Ние не Го приемаме! Ние Го посрещаме вън, преди още да е дошъл близо до нас и отново Го разпъваме, отново Го убиваме! В сърцата си ние грижливо сме настанили всичкивраговена Христа – светските наслади, похоти и страсти; омразата, злобата и богоотрицанието. „А Син Човечески няма где главада подслони!“ Единствено място, което се намери заНего в онези времена, когато проповядваше сред хората, беше Голготският Кръст, където беразпнат като злодей!

Светът – този Божи виноград, и сега не е по-дружелюбен към Христа,отколкото беше тогава. И въпреки всичко Христос пак идвасред нас. Той стои и чука пред дверитена душите ни:“Който Ми отвори, при него ще вляза и ще вечерямснего и той с Мене“. „ЦарствотоБожие е вътре във вас!“ – ни убеждава Той, а щом като царствотона Бога е вътре в нас, то от това следва, че и Царят трябва дабъде там, където и Царството Му. И Той действително е вътре внас. Там е и там трябва да бъде Неговия благодатен трон!

 Нека, прочее, да Му отворим да влезе при нас и да Го викнем с думите:“Сине Божий, влезни във винограда на моето сърце и с Твоята всесилна десница ме подкрепи да очистя плевелите и бурените, пуснали дълбоко корени в мен, за да Ти направя място да отседнеш под покрива на моята грешна душа! Приеми, Христе, след това и моето очистено и осветено от Твоето присъствие сърце, като най-скъпоценен плод, откъснат от Твоето лозе на земята.“ Амин!

 Свещ. Василий Шумарев – 1947 г. „Православен пастир“