В днешното литургийно свето евангелие (Иоан 9:1-38) се разказва: как Господ Иисус Христос двойно изцерил един слепороден.
Слепотата и сега твърде често се среща на Изток, но особено тя е била разпространена във времето на Иисуса Христа. И Господ Иисус Христос  е излекувал много слепци.
Когато Иоан Кръстител пратил двама свои ученици при Иисуса Христа да Го питат: „Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?“,  Той им отговорил: „Идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува“ (Мат. 11:2-5). – Свети евангелист Матей повествува: „Дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери“ (Мат. 15:30); „дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери“ (Мат. 21:14). – Свети евангелист Лука казва: „На мнозина слепи дарува зрение“ (7:21).
За изцеряването на седем слепци светите евангелисти разказват отделно: двама Господ Иисус Христос излекувал в Капернаум: допрял се до очите им и рекъл: „нека ви бъде по вашата вяра“, и очите им се отворили (Мат. 9:27 – 30); двама в Иерихон: допрял се до очите им , и веднага прогледали (Мат. 20:30 – 34); един във Витсаида: плюнал на очите му и сложил върху му ръце, и се повърнало зрението му (Мар.8:22-25); един хванат от бяс, който бил същевременно сляп и ням, и напълно го изцерил (Мат. 12:22); един слепороден в Иерусалим, - този именно, за когото се разказва в днешното литургийно свето евангелие: плюнал на земята, направил калчица и намазал с нея очите на слепородения и му казал: „иди се измий в къпалнята Силоам“, той отишъл, омил се и се върнал прогледнал (Иоан 9:1-7).
Слепороден!... Помислете, братя и сестри, колко нещастен е той! – Намира се в постоянна тъмна нощ, - в нощ без звезди и луна! Живее като в затвор без прозорци, в който не прониква никакъв слънчев лъч! Не познава красотите на природата и цветята и прелестта на небесата! Не различава цветовете и не може да се наслаждава и радва на багрите, така щедро разляни около нас!
Произнася „мамо“ и „татко“, но никога не е видял лицата им, лицата на тези, чиито сърца се топят от мъка и свиват от болка, като гледат трагедията на своето чедо!
Великият германски поет и писател Фридрих фон Шилер казва: „Да умреш е нищо, но да живееш и да не виждаш, - това е върховно нещастие!“
Какво не биха дали родителите, само и само да може да прогледа тяхното слепородено дете!...
Наистина, страшно нещо е, братя и сестри, физическата слепота: да бъдат повредени телесните очи!... За съжаление са физически слепите!...
Но има друга слепота и други слепци, за които трябва да се съжалява много повече, отколкото за физическата слепота и за физическите слепци! – Това са: духовната слепота и духовните слепци!
Свети апостол Петър говори, че трябва да имаме добродетели: вяра, въздържание, търпение, благочестие, братолюбие, любов. И подчертава: „У когото ги няма, той е сляп...“ (2 Петр. 1:5-9).
Духовен слепец е бил и слепороденият, за когото се повествува в днешното литургийно евангелско четене: той нямал вярата в Сина Божи. Затова Господ Иисус Христос, след като го изцерил от физическата слепота, отворил му и духовните очи. Светият евангелист разказва: „После Иисус..., като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божи? – Той отговори и рече: кой е, Господине, та да повярвам в Него? – Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е. А изцереният рече: вярвам, Господи! И му се поклони“ (Иоан 9:38)...
Може да си физически сляп и пак да се чувстваш щастлив, ако не си духовен слепец!
От живописеца Габриел Макс има чудна картина: „Света Цецилия“. Цецилия е сляпа. Тя стои при входа на катакомбите със светилник в ръка. Обаче тази сляпа „вижда“ онова, което мнозина „окати“ не виждат! – Нейните телесни очи, макар да не виждат, са широко отворени: гледат нагоре към небето. Личи, че тя с „духовното си зрение“ вижда Господа и с чувствителния си слух се вслушва в Неговите слова. Лицето ѝ излъчва светлина. – Това е затуй, защото в сърцето ѝ се е вселил Христос, - тихата незаходима Светлина... За Цецилия всъщност няма нощ, а е вечен ден!... Духовната светлина, която е в нея, в нейната душа, се предава и на околната среда...     Колко прав е бележитият американски философ и психолог на религията Уилиям Джеймс, като, в своята прочута дълбокосъдържателна научна книга „Многообразие на религиозния опит“ казва за християнската религия, че тя „притежава чудесната сила да превръща и най-непоносимите страдания в най-дълбоко и най-трайно щастие“!...
„Духовната слепота“, братя и сестри, е по-страшен недъг, отколкото загубата на физическото зрение! Тази „тъмнина“ – „духовната слепота“ е по-тъмна от всяка физическа тъма!... – „Духовните слепци“ трябва да прогледат!... И те могат да прогледат, стига да пожелаят!... Блажени са, които прогледат!...
Може би сте чели „Слепия музикант“ от руския писател Короленко. Той е бил сляп и телесно и духовно! – Душата му не „виждала“ Бога, не усещала Божието вездеприсъствие, и била студена към човешкото страдание!... Слепият музикант не обичал хората, не чувствал болките и скърбите на своите братя. В душата му имало „студ“ и „тъмнина“!...
Но ето веднъж на панаир той чул слепи, гладни и премръзнали слепи, да пеят: „Подайте на слепичките Христа ради!“- заради Христа...И тази песен трогнала неговото сърце. Пред него застанало чуждото голямо страдание. В това чуждо страдание потънало неговото лично страдание. И той духовно прогледнал: разбрал, че душата се изпълва със сватлина, когато в нея се пробужда любовта към другия, когато помага на други... И станало на душата му светло, много светло!...
Всеки, който се е отклонил от правия път, - той е духовен слепец!... Всеки, който се е отдал на греха или на някакъв порок, - той е духовен слепец!... Всеки, който е роб на лъжата, или на кражбата, или на разврата, или на завистта, или на злобата, или на жестокосърдието, или на користолюбието и сребролюбието, - той е духовен слепец!... Духовните слепци трябва да прогледат!...
Във връзка със сегашната света Неделя, която е наречена в Богослужебния църковен устав „Неделя на слепия“, светата Църква, братя и сестри, иска да ни напомни:
Първо: че ние трябва да бъдем „очи на слепия“, какъвто е бил праведният Иов(29:1), а това ще рече: всячески да му помагаме и на драго сърце да се отзоваваме на всяка обществена инициатива, която цели подобряването съдбата на слепите в България, които са няколко хиляди. Па да помагаме и на духовно слепите да прогледат!
Второ: че много по-голямо нещастие е – според казаното от Спасителя в Неговата Проповед на планината (Мат. 5:29), - да бъде човек духовен слепец, отколкото физически.
Трето: че ние трябва да сме с духовно зрение: да не сме духовно слепи! Да сме просветени в „Истинската Светлина, която просвещава всеки човек, идващ в света“ (Иоан 1:9), тоест: от Христа. „Аз съм светлината на света – казва Господ Иисус Христос, - който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“ (Иоан 8:12).
Нека всички от все сърце да отправим към Господа Иисуса Христа тази молитва:
Велики, многомилостиви и всесилни Господи! Сърдечно Ти се молим: както си изцерил слепородения в Иерусалим и още много други слепци, помогни и на физическите слепи наши братя и сестри!... Просвети и духовно слепите, за да познаят Истината, та да не живеят в духовен мрак!... Отвори и нам духовните ни очи, за да знаем пътя, по който трябва да вървим като християни, и ни благослови да вървим по него, та да се радваме на мирен и честит живот тук – на Земята и да постигнем целта на нашето съществуване: да наследим вечния живот в Твоите небесни Обители (Иоан 14:2-3)!...
А м и н!

(От Сборник проповеди на † Доростолски м-т Софроний)