В днешното литургийно свето евангелие (Мат. 6:22 – 3) светата Църква ни предложи за размишление и назидание част от  Проповедта на планината.
«Проповед на планината» наричат оная проповед, която Иисус Христос е произнесъл, седейки на едно планинско възвишение. Тя е изложена в евангелието от свети апостола и евангелиста Матея в 5-та, 6-та и 7-ма глави. Тая проповед е едно от най-величествените разкрития на Христовото учение. Когато един японски принц-езичник я прочел, така бил пленен от нея, че станал християнин.
Сегашното евангелско зачало е органически свързано с предидущето и е негово продължение.
Там Спасителят говори за два вида съкровища: «съкровища на земята» и «съкровища на небето». И ни предпазва от увлечение  и пристрастяване към «земните съкровища». Защото: човекът, който е станал роб на тия съкровища, е духовно погинал.
Човешкото око е ненаситно. – Спомнете си разказа от гениалния руски писател Толстой «Много ли земя трябва на човека?»! – Героят на разказа чул, че някъде-си продават земя на безценица. Мярката била: колкото земя купувачът може да извърви в един ден, като почне от изгрев-слънце, та чак до заход-слънце, но и да се завърне през това време обратно на мястото, отдето е тръгнал, - всичката тази земя ще бъде негова, и то за нищожна цена.
Отишъл той. И започнал да върви. Върви и върви. Бърза. А пред него се открива все нова и нова от хубава по-хубава земя. Започна да тича. Тича и тича все напред. Слънцето вече клони на залез. А той трябва да се връща! Ала не ще успее да стигне до мястото, отдето е тръгнал!. . . Напряга последни сили. Тича назад, тича. Капнал от умора. Пристигнал на мястото,  но пада и издъхва! ... И получава земята, отредена за всеки човек: два метра!. . .
Обладан от страстта за забогатяване, човекът забравя и душата и Бога.
В интересната книга «Търсещи Бога» от руския писател Панкратов има  такъв пример: Един бивш голям московски търговец, окончателно разорен и обеднял, разговаря за Бога с друг, също така пропаднал търговец. Иска му се да извика към всички хора: «Спрете! В името на Христа Бога моля, спрете, докато още не е късно! Не се увличайте по печалбите, погледнете душата: с какво живее тя! Спомнете си за Бога! Върнете у себе си радостта на живота по Бога!» - Събеседникът му го пита: «А ти когато беше богат, така ли мислеше?« - «Не, не съм мислил! Нямаше кога да мисля! Ставах в 6 часа сутрин и до късна вечер тичах, блъсках се, внасях пари в банки, взимах из банки, сконтирах полици!»
Ето защо Спасителят, - както чухте от днешното литургийно свето евангелие, - казва: «Никой не може да слугува на двама господари. . . Не можете да слугувате на Бога и на мамона!», тоест: на земното богатство. – Свети апостол Павел пише: «Ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки» ( 1 Тим. 6: 9-10).
По-нататъшният текст на днешното литургийно евангелско зачало ни разкрива: какво ще да е вълнувало слушателите, които са заобикаляли чудния Проповедник, Който поучавал «като такъв, който има власт, а не като книжниците и фарисеите» (Мат. 7:29). Вълнувал ги е веният въпрос за храната, питието и облеклото, но ги е вълнувал повече, отколкото трябва: вълнувал ги, както вълнува езичниците (Мат. 6:32), които не познават истинския жив Бог, не познават цената на човека, не познават и Божието промишляване на човека и за света. Туй прочел Сърцеведецът в душата на заобикалящия Го народ. Затова в Своята проповед Той се спрял именно на храната, питието и облеклото и посочил как радиално може да се разреши въпросът за тях.
Съвсем свободно речта Му може да бъде предадена така:
Човеци, хора! Не мислете прекомерно за храната, питието и облеклото: какво да ядете, какво да пиете, в какво да се облечете! – Вие струвате повече от храната, питието и облеклото!. . .  Увличате се и забравяте, че Небесният ваш Отец е не само Творец, но и Промислител! – Ако Той храни птиците небесни и облича полските кринове тъй, както Соломон във всичката си слава не се е облякъл, колко повече Той е промислил за вас, маловерци!. . .
Вашият Небесен Отец знае вашите нужди. И всичко необходимо ви е дал в изобилие! – Нима малко е пространството земно, и малко ли са неземните богатства, и тия в недрата на земята, и ония в реките, моретата и океаните? Има прещедро за всички ви!. . . И ако се срещат гладни, жадни, голи, боси, бедни, нуждаещи се, причината е там, че вие не търсите първом, или преди всичко, Царството Божие и Неговата правда. Грешката ви е в това: че главната ви грижа не е туй: как да изпълните волята Божия, как да живеете, за да ускорите настъпването на Царството Божие на Земята, настъпването на правдата, мира и радостта в Духа Светаго (Рим. 14:17). Ако изпълнявате волята Божия, ако живеете като чеда Божии, няма да се карате и биете за земя и блага, както правите сега, и ще настане правилно и справедливо разпределение на земята и благата, и ще царува мир и радост и доволство у всяка душа, у всеки дом, у всеки народ!. . . «Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това: храна, питие, облекло – ще ви се придаде» (Мат. 6:33).
Да, боголюбиви слушатели, ако първом търсим царството на Бога и Неговата правда, тогава необходимите за живота ни блага ще ни се придадат: ще дойдат като последица на онова високо духовно равнище, което животът ще има, когато бъде устроен според Правдата на Божието царство, когато бъде изграден върху евангелските начала.
Да възлезем, драги братя и сестри, на «планината», да възлезем на височините на духа, за да чуем Божествения Благовестник и да приемем в сърцата си Неговото живоносно слово!
Нека винаги търсим първом Царството Божие и Божията правда! – Нека изпълняваме волята Божия и да вършим всичко в име Божие и за слава Божия ( 1 Кор. 10:31)! – Нека не забравяме Божия промисъл, Божията грижа за нас и света ( 1 Петр. 5:7)!
Господ говори чрез устата на пророк Исаия: «Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата ти? Но, ако би и забравила тя. Аз няма да те забравя!» (49:15). – А м и н!

М-т Софроний- Сборник проповеди