“Не съм ли апостол? Не съм свободен?
Не съм ли видял Иисуса Христа,
Господа Нашего? Не сте ли вие мое   
дело в Господа? (І Кор. 9:1)

Днешният апостол, който се прочете на св. литургия, е взет от І-то послание на св. ап. Павел към Коринтяните, гл.9, стихове от 2 до 12.
От това апостолско четене ние узнаваме за една много печална случка от живота на коринтските християни. Тази неприятност се състояла в следното:
След заминаването на апостол Павел от Коринт, явили се между тамошните християни лъжеучители и завистници на ап. Павел.Те си поставили за цел да го дискредитират пред християните. И своето разрушително дело започнали с клевети, като оспорвали апостолското достойнство на ап. Павел. Лъжеучителите като че ли казвали следното на християните в гр. Коринт:
- Апостол Павел не е истински апостол. Той не може да се сравнява с другите апостоли. Защото той не е видял Господа, не е избран от него и не е получил всичките права на апостолство като другите апостоли. Когато беше между нас той се гнусеше от нас и не приемаше ние да го издържаме, но сам работеше и се прехран- ваше, най-сетне не видяхте ли и това, че той нямаше като другите апостоли сестри – жени, които да го придружават при проповядването и да облекчават грижите му и да му помагат при благовествуването на словото Божие. Е, такъв проповедник може ли да се счита за истински апостол? Той не е истински апостол и няма защо да му вярваме и да го слушаме.
Тези проповеди на лъжеучителите са хванали място в душите на някои християни. Много от незакрепналите във вярата станали последователи на тях. Голям смут и разпри се явили сред младата коринтска християнска общност.
Св. апостол Павел по това време е бил в Ефес, където денонощно проповядвал словото Божие. Много, твърде много се опечалила душата му, като се научил как действат против него лъжеучителите. Той скърбил не за себе си, а за душите на отпадналите от вярата християни. На него му предстояло да защити своето апостолско достойнство, да обори клеветите и измислиците на лъжеучителите и да обърне и утвърди във вярата ония, които са се усъмнили в апостолското му достойнство.
И св. апостол Павел, пишейки посланието си до Коринтяните, цели страници посвещава в защита на апостолското си достойнство. Доказвайки своето апостолско достойнство и еднаквите си права с другите апостоли, той пита коринтските християни:
- Не съм ли апостол? Не съм ли аз свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа Нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? Ако на другите не съм апостол, на вас, обаче, съм. Вие бяхте езичници, но чрез моята проповед станахте християни. Вие сте печатът, доказателството на моето апостолство. Аз направих над вас всичко, което другите апостоли правят над обърнатите към Христа. Чрез мене вие получихте дара на св. Дух, дар да говорите на разни езици, дар да пророчествувате, дар да изцерявате болни; сред вас аз извърших с Божията помощ и сила чудеса и знамения. Е, с какво се отличавам от другите апостоли? В какво съм по-долен от тях? Не съм ли и аз като тях апостол и съработник Божий на земята?
Тъй апостол Павел защитавал и доказвал своето апостолско достойнство и еднакви права с другите апостоли.
Какъв урок и поука можем да извлечем от този апостол ние, днешните християни?
Човешката душа се променя мъчно. Наистина, откакто е писано посланието към коринтяните, до днес са се изминали вече 20 века, но душите на християните почти с нищо не са се променили. Хорската душа пак е завистлива и клеветническа. Както между коринтските християни е имало лъжеучители, които оспорвали апостолското достойнство на свети Павел, така и днес, в Христовата църква има много сектанти, които силно се борят против православната църква и нейните служители. Не веднъж вие сте чули какви ли не обиди и оскърбления по адрес на свещеници и архиереи. И когато заговорят за недостойнството на духовенството, сектантите толкова се самозабравят и си представят като че ли имат пълномощие от Бога да съдят, бичуват и клеветят другите.
Но ние от това, братя и сестри да не се смущаваме. Ако по адрес на св. ап. Павел , който по един чудесен начин бе повикан от Бога да бъде негов служител и най-много се е потрудил за благовествуването на словото Божие, и при все това, пак се е говорило от лъжеучителите, че той не е истински апостол, то какво остава за нас, недостойните и нерадиви на Бога и народа служители? И нас ще ни злословят и клеветят, и нас ще ни гонят и преследват. Но ние като християни, трябва да сме отстъпчиви и снизходителни към грешките на нашите ближни.
И за да имаме това винаги предвид, св. църква е наредила на днешната неделя да се прочете този апостол, който е предмет на настоящата ми беседа. Излизайки от Божия храм, нека излезем с мир и любов, и нека винаги помним, че злобата и завистта пред нищо не се спира. Апостол ли си, свещеник ли си, архиерей ли си, християнин ли си, за нея ти си нищо. За сектанта и отстъпника от вярата няма добър свещеник и няма добър християнин, вън от тяхната сектантска среда. Но ние няма да ги бичуваме и злословим, а да се молим на Бога да ги просвети, освети и вразуми, за да дойдат в познание на истината.
А м и н.

прот. Йосиф Милошев