„Да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света” /Гал. 6:14/.

Вродено е в човека да се хвали с нещо. Обикновено човек се хвали с това, което обича, за което най-много копнее и милее душата му. Най-много човек се хвали с това, на което служи в живота и ако речем да изброяваме, кой с какво се хвали, ще разберем, че това е невъзможно. Едни се хвалят с ума, дарбите и познанията си; други – със зъслугите и наградитеу които са получили; трети – с богатствата и имотите си; четвърти – със скъпи облекла и угощенията, които си устройват; пети – с властта и общественото положение, което заемат; шести – със силата и красотата; седми – че имат умни, даровити и възпитани деца и т.н, ето с такива неща се хвалят хората, а с какво трябва да се хвали християнинит? – Отговора на този въпрос намираме в прочетения днес апостол – послание на свети апостол Павел на християните, живущи в областта Галатия /Мала Азия/. „Далеч е от мен, писал им светия апостол, да се хваля с друго, освен с кръста на нашия Господ  Иисус Христос, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света” – значи християнинът не може да се хвали с нищо друго, освен с кръста на нашия Господ.
Свети апостол Павел е бил образец на смирение. Тази добродетел го е заставила да каже за себе си, че е най-малък от апостолите, че той не е достоен и апостол да се нарече. Същият този смирен апостол не можал да се въздържи – може би заставен от някои важни обстоятелства за християните, да се похвали пред тях. И с какво се хвали той? Не се е хвалил със земното и временното; той не отдава никакво значение на светското и хорското. Неговата хвалба се сътои в нещо друго – той се хвали само с кръста Христов.
Но какво трябва да разбираме под думите „кръста Христов”? Да не би под думата „кръст” да се разбира дървото на което е разпнат Христос та с него да се хвали апостолът? Не! Под думата „нръст” се разбират се разбират страданията, мъките и гоненията, които той е претърпял за Христа. Той е имал пълно права да се похвали с това, защото той е бил най-страдалческата душа за Христа. Никой друг по онова време не е бил толкова гонене и ненавиждан от евреите, както апостол Павел и за да се убедим в истинността на това, нека си припомним какво казва той сам за себе си във второто послание до коринтяните:
Аз много повече от моите съперници бях в трудове, безмерно в рани, повече в тъмница и много пъти на умиране. Иудеите ми удариха 5 пъти по 40 удара без един. Три пъти ме биха с тояги, а един път с камъни. Три пъти претърпях корабокрушение, нощ и ден прекарах в дълбинето морско. Много пъти бях в пътешествия, в опасности по реки, в опасности от разбойници, в опасности от езичници, в опасност по градове, в опасности по пустини, в опасности по море, в опасности между лъжебратя. В труд и в мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, често в неядене, на студ и голота и пр./2Кор.12:23-27/.
Ето с този кръст се хвали апостолът. Това е кръстът Христов, за който той говори в днешното послание към галатяните.
А как е подействал кръстът Христов върху него? Как се е отразил в душата му? Апостолът казва:”чрезкръста Христов за мене светът е разпнат и аз за света”. Това значи: от момента в който апостолът обикнал кръста Христов, откакто възлюбил Христа, за него всичко друго е разпнато, т.е. мъртво. Зад кръста Христов нищо не вижда, защото кръстътъ Христов заслонил всичко от него. В кръста е погледът на свети апостол Павел; в него е всичкото му сърце и надежда. Светът със своите блага, със своите удобства за него не съществува. Свети апостол Павел е мъртъв за световните и човешки суети. Той живял на земята, но бил небесен човек. При подножието на Христовия кръст той сложил всички земни предимства и за него нищо друго земно не съществувало освен Христос. Славата и хвалбата на апостола бил Христос, Синът Божий да се прослави на земята и Неговото дело да се хвали и расте между човеците.
Ето това е бил идеалът на апостол Павел – да служи на Христа и с Него да се хвали на земята. Той не се гордял с охолство и спокойствие, а се хвалил, че е страдал за Христа, че носил Неговия кръст на земята.
    Ние с какво се хвалим? Дали с кръста Христов или със земното и суетното? Кой от нас може да се похвали, че е пострадал за Христа? Кой от нас може да каже заедно с апостол Павел, че е мъртъв за всичко мирско и суетно? Ние не само, че не можем да се похвалим с кръста Христов, но дори често скърбим и съжаляваме, че сме пострадали за Божията правда, истина и добро. Когато ни сполети някаква беда, смятаки себе си за невинни, ние обикновено казваме:”Защо ми трябваше това? Защо казах истината в съда, та ми е сърдит еди кой си и си навлякох толкова много неприятности? Защо не си послужих с лъжа и щях да спечеля голямо богатство? Защо като длъжностно лице, имайки възможност да си оправя положението, не сторих това, а сега съм гладен, окъсан и никому непотребен? Дотам се боят хората и не се хвалят с кръста Христов, че дори родители се оплакват от децата си:”Защо Бог ми ги даде? Каква сметка от тях? Ако не бяха те, колко спокойно и охолно щяхме да си живеем, а сега страдаме и бедстваме?
Така слабите във вярата отбягват да се похвалят с кръста Христов. Те се смятат за щастливци, ако могат да прикарат земния си живот без страдания и без отстояване на правдата, страхувайки се от злото. Това може да го желае всеки, но не и истинският християнин. Славата на християнина е Христос, а пък славата на Христа е тази, че той е умрял за спасението на човечеството. Да помним, братя и сестри, и да сме готови и да умрем за Христа. Нашата слава не е в богатството, не е в имота, не е в красотата и силата, не е в охония и разкошен живот, а в Христа. Затова, като християни, да се не хвалим с друго, освен с кръста на Господа Иисуса Христа, комуто слава во веки. Амин! Прот. Йосиф Милошев, „Глас на „Пастирското сърце” ч. 2, 1937 г. стр.500

прот. Йосиф Милошев