Блаженни са, които слушат словото Божие и го изпълняват.

Възлюбени в Господа братя и сестри! Дълбоко поучение съдържа всяка притча На нашия Спасител Христос. Днес  изслушахме притчата Му за сеяча /Лука 8:4-15/
Семето, по разяснението, което ни дава Самия Господ, - това е Словото Божие, което заражда и възраства нов, благодатен, духовен живот в християнина, както в света от семето израства всичко – от най-малката тревичка до най-голямото дърво.
Всички ние, братя и сестри сме Божествената нива, а нашите сърца са подобни на почвата, в която нашият Спасител и Господ е благоволил да посее Своето всесъвършенно небесно учение, Своето свято и живоносно Слово.
Семето на Божието Слово е посято в сърцата на всички хора, и Господ призовава всички да принесът плода на покаянието. Ето стоя пред вратите и чукам: всеки, който чуе Моя глас и ми отвори, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той със Мен / Откр. 3:20 /.
Небесното семе – Словото Божие има особени свойства, различни от обикновеното семе. То притежава животворна сила. Словото Божие е живо и действено /Евр. 4:12 /, - казва свети апистол Павел. За това свидетелствува историята на Църквата Христова. Словото Божие обръщало в пътя на истината езическите племена и народи, потънали в мрака на невежеството, лъжата и самоизмамата. Евангелската проповед запалвала в сърцата на хората огъня на вярата, надеждата и любовта, подбуждала ги да вършат велики подвизи в името на Христа. Словото Божие прераждало сърцата на митари и грешници да изоставят своите грехове.
Семето на Божието Слово е велика сила. Тогава защо, братя и сестри, са различни плодовете, които раждат сърцата на хората, а много от тях и въобще не раждат? Самият Господ Иисус Христос разяснява, че почвата на човешките сърца не е еднаква. Едните са подобни на утъпкан път, на който семето не се задържа, други – на камениста почва, едва покрита със земя, и на такава почва семето като не може да пусне дълбоки корени скоро изсъхва. Други сърца са гъсто осеяни с тръни, които заглушават покълналите семена и не им позволяват да израстнат, но има сърца, подобни на плодородна почва, добра, в която семето живее и дава богат плод.
Тази Господня притча ни кара по-често да се заглеждаме в собствените си сърца, за да не се окажем и ние неспособни да приемем и да отгледаме семето на Словото Божие. Подбужда ни с нея Господ да следим вътрешното състояние на нашите души, за да не допуснем да се вкамени сърцето ни или да се изпълни с тръните на греховете и пороците.
За да израстне в човешкото сърце добродетелен плод е необходимо да се изкорени от него всички, което подобно на тръните, заглушава благите намерения. Ние трябва да помним, братя и сестри: не е достатъчно да слушаме Словото Божие, - необходимо е да го изпълняваме. Господ иска всички да се спасят, иска всички ние в дните на земния ни живот да родим в сърцата си от семето на Словото Божие плодове на добродетелен християнски живот.
За всеки човек ще настъпи последния ден – ден на преминаване от земния живот към вечния и е добре, ако престъпвайки неизбежния предел, всеки да може да връчи на Господ добрите плодове на отзивчивото свое сърце.
Тогава ще бъдем внимателни към думите на Свещеното писание и ще храним с тях душите си. Да помним, че са блаженни тези, които не само слушат  Словото Божие, но и го изпълняват /Лука 8-15; 6-47/.
Господи, не ни отхвърляй от Лицето Си и не допускай да бъдем сухи и безплодни към спасителните Ти  думи! Амин