“ Ако Мойсея и пророците не слушат,
то и да възкръсне   някой   от   мъртвите,
няма   да   се убедят" (Лук. 16:31).

Братя и сестри, както чухте от св. Евангелие, богаташът, който всеки ден пируваше бляскаво с приятели и не даваше ни троха от трапезата си на гладния и гол Лазар пред вратите му, след земната си кончина „ беше на мъки в ада ". От тук той молеше великия праведник и праотец Авраама: „ Отче, прати Лазара (от рая) да намокри края на пръста си с вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тия пламъци " (Лук. 16:74). Авраам му отговори, че това е невъз¬можно. Тогава богаташът помоли: „ прати, отче, Лазара в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката - ако някой от мърт¬вите отиде при тях, ще се покаят " (Лук. 16:27, 28 и 30). Тогава Авраам му рече: „ ако Моисея и пророците не слушат, то и да въз¬кръсне някой от мъртвите, няма да се убедят " (с. 31).
Това, което казва богаташът, братя и сестри, мнозина казват днес. „ Да видим чудо, да видим възкръснал от мъртви човек, тогава ще повярваме в Бога и вечния живот! " Но които казват тъй, са жертва на горчива самоизмама.
Ако чудото само по себе си можеше да убеди човека в рели¬гиозните истини, тогава първи израилските първенци щяха да послед¬ват и провъзгласят за Бог и Спасител Иисуса Христа. Защото те с очите си видяха много от чудесата Христови, с очите си видяха, как Христос възкреси от четири дена лежащия в гроба Лазар. А ето, че те са най-фанатичните Му гонители и убийци.
Наистина, религиозното чудо поразява и завладява, но - тези, които жадуват за истината, които копнеят за тържеството на доб¬рото и любовта между хората. Тия, след като видят Христа- делата Му, живота Му, ще повярват в Христа и ще станат вдъхновени Не¬гови последователи.
Но загрубелият в самолюбието си, който на всички около себе си гледа като слуги и роби, длъжни да му доставят жадуваното от ненаситните му страсти и пороци плътско угояване и наслаждение, едва ли чудото ще прероди от сатанинско изчадие в покорно чедо Божие. Чудото ще слиса и смае подобен човек, но скоро той ще се „ отърве " от неговия „ кошмар " - след една или две безсънни нощи той отново ще потъне в суетното си и животинско самодовол¬ство и щение. Защото станалият роб на тялото и преходните световни блага е превърнал в непреклонен характер, в същинска своя при¬рода желанията и влеченията си. Той напълно прилича на онова не¬чисто животно, което и да изчистиш и да измиеш, то пак се хвърля в блатото и тинята и тук се чувствува най-добре.
Затова и след Спасителя не тръгнаха богаташите и властолюбците, грабителите и сладострастниците, а бедните и простите, риба¬рите и земеделците. И те бяха грешници, но повече по незнание и невежество, грешници, които жадуваха за обичта и истината и, стига да имаше кой ясно и просто, живо и пленително да задоволи съкро¬вените им чисти жадувания, те бяха готови да му се покорят. И по¬неже Христос бе тъкмо Учителят, Пророкът, Спасителат, Който с чудна власт и сила утоляваше и успокояваше вълненията и терза¬нията на тия още не безнадежно покварени, на тия още колебаещи се между добро и зло човешки души, които изхождаха от потисна¬тия от вън и отвътре народ, те вдъхновено Го последваха. Тях именно сочеше Христос Спасител, когато казваше на книжниците и фарисеите, първенците израилеви:
„ истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви царството Божие " (Мат. 21:31).
И все пак никакво извинение не оправдава богатите и първен¬ците да не изпълняват Божията воля. Те са, които знаят и тълкуват закона. Те са първом длъжни, и за себе си, и за подвластните си, най-добре да го осъзнаят и оделотворят. Тъкмо затова са поставени в най-благоприятни условия: Господарят на живота им повери Своето духовно лозе - Своя народ с всички права, но и със всички задъл¬жения. И когато те се възползуват само от правата си, а забравят задълженията си, като онеправдават слугите си, ограбват и поробват подчинените си, ще понесат страшна отговорност - толкова по-стра¬шна, защото отлично са знаели волята на Бога, а не са я изпълнили. Това свидетелствува и Св. Евангелие: „ оня слуга, който е знаял воляга на господаря си, и не е бил готов (буден на поста си), и не по¬стъпвал по волята му, ще бъде бит много " (Лук. 12; 47). Затова и окаяна задгробна участ постигна безумния богаташ, който против во¬лята Божия само трупаше богатство, за да пирува бляскаво с прия¬тели, а беше безмилостен и жесток към бедния Лазар, тъкмо към тия, които имаха най - голяма нужда от него и на които той пръв бе длъжен да се притече в помощ.
А простият народ е по-малко виновен пред Бога, защото той не познава или малко познава закона - книжниците и фарисеите не са го просветили в “ благата, угодна и съвършена воля Божия ”. Невежият, непросветеният е жертва за незнанието и греховете си на тия, които вършат много по-голям грях, че не са го научили. Затова и простият и неукият Бог по-малко отговорен ще държи: „ Който не е знаел, казва  Спасителят, и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко " (с. 48). Той дори ще бъде опростен, щом, наи¬стина, е нарушил закона по незнание. А и не малко негови другари, които са в положението на бедния и струпав Лазар и като него но¬сят с пълна покорност на Божията воля окаяната си участ, стават светии и праведници, удостояват се с първи места в царството Божие. Колкото по-голямо наказание получава оня, който знае Божията воля и не я изпълнява, толкова по-голяма, блажена награда чака оня, който не знае Божията воля, но я изпълнява по зова на непокварената си съвест - Божия глас в човека.
Но да не се лъжем, че след като видим чудеса, че след като разговаряме с възкръснали от мъртви, ще повярваме и непоколебимо ще се убедим в истините на Словото Божие. Затова нека слушаме Мойсея и пророците, Христа Спасителя и апостолите. Всичко това се съдържа в две думи: Обичай ближния!  А ближен е всеки, който се нуждае, от помощ. А нуждаят се болните и бедните — лазаровците. Тях обикнем ли, обикнем ли ги, като отриваме сълзите им, като храним не само телата, но и душите им, като се отнасяме към тях с братски и сестрински чувства, ние ще обикнем и Бога и ще изпъл¬ним волята Му и ще бъдем достойни Негови чеда. Бедните и неща¬стните, угнетените и обременените, изоставените и безпомощните Сам Бог назована Свои братя и с най-съвършената Си мъдрост и с най-могъщата Си сила Бог ни заявява: „ доколкото сте помогнали на глад¬ните и жадните, странниците, голите, болните, затворените - докол¬кото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили " (Мат. 25:40).
Искаме чудеса, за да повярваме в Бога и Евангелието Му! Няма по-голямо чудо от Христовата любов. Това е чудото с най-преизобилните и плодоносни плодове. Това е чудото, което сваля небето на земята. Христовата любов е чудото, което превръща разочарова¬нието и отчаянието ни в райско блаженство и ликуване. Тази е най-бляскаво доказаната истина през вековете. Чудото на християнската любов победи езическото суеверие и нечестие. Огънят и мечът на милиони римски легиони се оказа слаб - нищо в сравнение с най-съ¬крушителната сила на евангелската, Христовата любов. Тая любов, ,, която е съвършеното знание и изпълнение на Мойсея и пророците, огря, освети и оживотвори с милост и прощение, с щедрост и преизобилие, със самоотвержено служение първом поробените и потисна¬тите, недъгавите и сакатите - всички, които влачеха окаяно съще¬ствувание и проклинаха живота си, И стана действително най-дивното и велико чудо - и царят и робът, и богатият и  бедният, и първият и последният се почувствуваха братя и чеда на Бога. Тъкмо хри¬стиянското братство и богосиновство на роба и царя, на потиснати и свободни народи положи на вечна основа науката и културата, правдата и свободата в света. Лазаровците, т. е. обречените в езическия свят на гладна смърт, Христовата любов възкреси за честит и щаст¬лив живот и на тоя свят. На вратите на християнския дом не хлопат вече лазаровци - презрени и отхвърлени люде, а Божии чеда, наши братя и сестри, които сме призовани да нахраним, да стоплим и об¬надеждим.         
Ще кажете: „ всичко това е още идеал, а действителността - безутешна, мрачна! " Но, от друга страна, тъкмо тая действителност най-убедително ни сочи, че именно отстъплението от Христовата любов и милост създава неправдите, враждите, ужасите в отношенията ни. И пак ще искаш да възразиш: „ Е да, но сам аз не мога да оправя света! " Себе си, обаче, можеш и си длъжен да оправиш, като из¬пълняваш закона и пророците, като следваш Христовата любов. Ще срещнеш мъчнотии! Но какво са те - и най-страхотните дори - спрямо великото спасение, спрямо вечното блаженство, към което ни¬ зове Христос Господ! ? Ни за миг не забравяй думите Му, които зву¬чат като съдбоносно предупреждение: „Каква, полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си ? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? “ (Мат. 16:26). А душата живее вечно, до¬като тялото днес или утре ще бъде хвърлено в гроба за храна на червеите. Пък и на тоя свят ще бъдем истински щастливи и нито в нас или около нас ще чуваме писък и ридание, бунтове и възстания, ако аз, ти, той и мнозина други бъдем готови на любов, милост, са¬можертва. Тогава няма да има лазаровци, които да умират от глад, няма да има и богаташи, които бляскаво да пируват и с презрение да гледат на тия, които първом те са длъжни да успокоят и възрадват. Да изпълним закона и пророците,  да
въплътим над всичко Хри¬стовата любов - любовта към ближния ! И ще видим най-великото чудо: бедният Лазар заедно с този, който се радва на повече блага, ще благославя живота си на тоя свят, защото няма да бъде беден, а с братска любов прегърнат, стоплен, нахранен, задоволен. И владе¬телят, големецът заедно с Лазара ще наследи вечното Божие Цар-ство, защото няма да бъде жесток себелюбец, а баща, ангел - хранител на всички, които види в нужда и на всички, които се обърнат към него за дар и подкрепа. Амин.