Ще спра вашето внимание, братя и сестри, на днешното литургийно свето евангелие (Лук. 8:41-56).
То ни пренася на Капернаумския бряг на Генисаретското езеро и ни предлага за размисъл и поука: изцеряването на кръвотечивата и възкресяването на Иаировата дъщеря.
Нека мислено се върнем назад и си представим, че онова, за което ни повествува литургийното свето евангелие, става сега пред нашите очи. С други думи: нека възкресим онова, което е станало някога, като използваме и паралелните места от светото евангелие на свети апостола и евангелиста Матея (9:18-26) и това на свети апостола и евангелиста Марка (5:22-43).
Ние сме на Капернаумския бряг на Генисаретското езеро. Господ Иисус Христос проповядва. Многоброен народ се е стекъл тук. В захлас със затаен дъх слуша той и жадно поглъща медоточното слово на Сина Божи, Който е дошъл да подири и спаси погиналото (Мат. 18:11; Лук. 19:10).
Но ето че идва Иаир, началник на Синагогата, приближава до Господа, кланя се, пада пред нозете Му и Го моли да отиде у дома му.  – Кой не би желал Иисус да бъде негов гост? Чии къщни порти не биха се разтворили широко, за да влезе Спасителят на света? – Нали Той е най-високата чест, най-голямата радост, най-висшето щастие!... Иаир обаче моли Господа да отиде у дома му по друга причина, не на гости! – Неговата едничка 12 – годишна дъщеря е тежко болна. На умиране. „Щерка ми е на умиране, - казва той, - дойди и възложи върху ú ръце, за да оздравее!“ – Чие сърце може да остане хладнокръвно пред тази гореща и настойчива бащина молба? – Едничка дъщеря, едничко чедо, - и то болно, на умиране!... Най-голямото съкровище на едно семейство е детето!...
Иаир е бил знатен човек – началник на Синагогата. Добре преживявал. Слънцето на радостта греело в неговия дом. Игрите и звънкият смях и песните на едничката му рожба огласявали и оживявали къщата му. Но ето че облак се надвесил и затъмнил слънцето. Зла болест сковала на легло детето. Престанали игрите и смеховете, заглъхнали песните, изчезнала радостта. Напразно била помощта на лекари и баячки. Като сянка се лутала около леглото на болната съкрушената Иаирова съпруга. В отчаянието си Иаир си спомнил за чудните дела на Пророка от Назарет, и прилив от вяра и надежда нахлул в изтерзаната му душа. Мисълта за помощ от Христа била за него като гредата, за която се хваща борещият се с яростните морски вълни, претърпял корабокрушение. Някаква тайнствена сила го притегляла към Спасителя. И той отишъл при Него, хвърлил се в нозете Му и Го моли да отиде у дома му... Господ Иисус тръгва с Иаира. Потегля и множество народ. Народът се притиска в Господа.
- Кой се допря до Мене? – запитва Господ. Учениците бързат да пояснят:
- Наставниче, народът Те окръжава и притиска.
- Допря се някой до Мене - казва Господ, - понеже усетих, че излезе сила от Мене.
Иисус е извор на сила! – Запомнете това добре! Но обърнете внимание и на друго: народът се притиска в Иисуса, обаче не всички черпят  от силата Му. Само някой измежду народа се оказал способен да я изтръгне и да се възползва от нея. Това е една жена, която в продължение на дванадесет години страдала от кръвотечение. – Дванадесет години!... Помислете: ние боледуваме ден, два, неделя, месец – и ни дотегва. А тя – цели дванадесет години!... 12 години страдания; 12 години търпение; 12 години надежда за възможно оздравяване!... Разнесла по лекари целият си имот, потрошила всичко, що имала, ... и не получила никаква полза, не могла да бъде излекувана ни от едного; нещо повече: станало ú по-зле.
Кръвоточивата жена си помислила: „Ако се допра само до края на дрехата Му, ще оздравея!“ – „Само до края на дрехата Му!“ – Каква вяра!... Каква увереност!... Каква убеденост!...И ето плодовете на тази твърда, силна, дълбока и искрена вяра не закъсняха: „Тоз час пресекна в жената кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта си“. – Кой може да измери радостта на излекуваната? Чий език може да я предаде, да я изкаже, да я опише?... Онова, което търсила години, намерила го в един миг; това, за което прахосала целия си имот, получила го даром! – Какво ново обнадеждване, какъв нов кураж за Иаира!...
Но радостта от изцерението се помрачава. Жената иска да се укрие. А Спасителят не се задоволява само с въпроса : „Кой се допря до Мене?“ Той гледа наоколо, за да види оная, която извърши това. И тя, разтреперана, със страх се прибилжава и, като пада пред Него, изповядва Му цялата истина. Той ú казва: „Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! И бъди здрава!“ – Кому е нужно станалото разследване? – На Господа ли? Не, Той знае всичко: всичко е голо за Неговите очи!... То е трябвало за народа, и по-честно – за Иаира. Народът трябва да узнае цената и плодовете на вярата, както и да се убеди, че Христос е Месия. А Иаир скоро ще чуе страшна вест, която може да го погуби.
Пристига човек от дома на Иаира и съобщава: „Дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя!“ – Смъртна бледност се изписва по лицето на Иаира. Потъмнява погледът му. Очите му плуват в сълзи. Сърцеведецът знае трагедията на бащиното сърце и бърза да го успокои: „Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде!“
Господ Иисус тръгва към Иаировата къща. Да вървим след Него и ние! – Ето пристигаме!... Тук е голямо смущение. Всички плачат и ридаят, лелекат силно. Господ влиза вътре... „Що сте се развикали и разплакали? Не плачете!“ – казва Той.
 „Не плачете!“ – Кой може така властно да повелява? – Само Този, Който е силен да отрие от очите всяка сълза; само Този, Който е Бог на всяка утеха – Христос, Господ!
Иисус отпраща всички, освен родителите и учениците Си: Петър, Яков и Йоан. Хваща за ръка момичето и казва: „Момиче, стани!“- Тези слова изрича Началникът на живота, Всемогъщият, Този, Който е възкресение и живот. И връща се духът на момичето; то веднага става и започва да ходи. „Де ти е смърте, жилото?“...Чудят се и се радват родителите, тържествуват апостолите, дивят се всички...

Братя и сестри,
И нас ни сполетяват нещастия, като тези, за които се говори в днешното литургийно свето евангелие. Подобно на кръвоточивата мнозина от нас страдат дълго и прахосват всичко, което имат. – Подобно на Иаира и нашите сърца често са разкъсвани от дълбока скръб и отчаяние. Просим ли като кръвотечивата и Иаира помощ и спасение от Небето? – От Небесния лекар? – Чуваме ли Неговия вечен призив: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя!“ (Мат. 11:28)? – Или нашата вяра в Божията помощ е слаба, колеблива?
Тежкото и заплетено положение, в което се намира днешният християнски свят, ще трябва да го насочи към Небето, към Христа. Защото никой друг не може да даде истински мир и истинска радост на сърцето, което изгаря в жаравата на тревогите и скърбите, освен Небесният Утешител! –
Затова: когато буря се извие над нас или над дома ни, когато сянката на скръбта се надвеси над семейното ни огнище, или някаква опасност ни дебне, нека подобно на кръвотечивата и Иаира да тичаме към Христа, да се допрем до Него, да коленичим в подножието на Неговия кръст и със силна вяра да излеем там мъките и болките на нашето сърце! ... Той винаги е готов да ни помогне, защото Неговата милост към погиващия човек е безгранична!
 А м и н!

От Сборник проповеди на Доростолски и Червенски Митрополит Софроний