Всички, които искат да живеят
благочестиво в Христа Иисуса,
ще бъдат гонени. (2 Тим. 3:12)

Велика е мисията на Христовата църква на земята. Една от целите ú е да подбуди духовните си чада към покаяние, защото то е първата крачка към нов, светъл живот на земята.
Отдавайки такова голямо значение на покаянието в делото на нашето религиозно-нравствено възраждане, св. Църква е определила и специално време за покаяние и духовно изправление. Това време е великият пост. Но тя не ни въвежда направо в това душеспасително време, а чрез известна подготовка, която се придобива в трите седмици преди настъпването на великия пост. Първата от тези три подготвителни недели е неделята на митаря и фарисея. В прочетеното днес на св. литургия Евангелие, в което се чете притчата за митаря и фарисея, св. Църква иска да ни покаже коя молитва е богоугодна, и заедно с това ни разяснява в какво се заключава тайната на нашето оправдание пред Бога. Тази тайна е смирението. Без смирение няма спасение. Освен това, с тази притча ни се обяснява и коя е главната причина, че нашите молитви да не бъдат чути от Бога. Тази причина е гордостта. Човек с нищо не може да се гордее, защото нищо не е негово. И за да се види какъв е, не трябва да сравнява себе си с онези, които са по-долу от него, а с ония, които са по-издигнати от него. Фарисеят, навярно, не би превъзнасял себе си, ако сравнеше личността си не с митаря, а с някои от светиите и праведниците. Добродетелта трябва да се сравнява не с пороците, а с добродетелите. Сравни твоя пост с поста на св. Иоан Кръстителя; жертвата си – с оная на патр. Авраама, молитвата си – с молитвата на пророк Илия, който заключи небето, та три години и шест месеца не валя дъжд, и ти никога няма да изпаднеш в тоя смъртен грях – гордостта. Тя води към погибел. Всеки, който превъзнася себе си, казва се в тази притча, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат (Лука 14:11).

В туй време, когато в днешното евангелие ни се говори за смирението, което е основна християнска добродетел, в същото време в апостола, прочетен на св. литургия, се говори какъв ще бъде животът на ония, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, те ще бъдат гонени. Освен това в днешния апостол се предлагат увещания за неотклонно пребиваване в истините на вярата и благочестието, без да се обръща внимание на гоненията и преследванията, на които ще бъдат подложени християните.
Истинският християнин във вярата и живота си трябва да подражава и да се въодушевява от примерите на Иисуса Христа, на св. апостоли и на Божиите угодници. „Чадо Тимотее“, писал св. апостол Павел на своя ученик, „ти, като мой верен ученик, последвал си моето учение, моя живот, моята твърда вяра в Христа, моето великодушие към ония, които съгрешават, моята любов към всички и моето търпение в скърбите и в страданията (ст. 10). Ти си чул за гоненията, на които бях подложен и страданията, що изтърпях в Антиохия, Икония и Листра, ти си се научил и за това как от всичките бедствия Господ по чудесен начин ме е избавял (ст. 11).
И така, продължавай неотклонно да ми подражаваш на всичко. Не се смущавай от бедствията и не се плаши от страданията, които би изпитал когато проповядваш Христовата вяра, защото това е неизбежния кръст на всички ония, които искат да вървят по стъпките на Христа Разпятаго.
Не се смущавай и от това, че „лукави човеци, измамници, хора зли и коварни, живеейки с лъжа и измама, преуспяват в злото“, увеличавайки само тежестта на собствените си грехове, прелъстявайки със своя пример лековерните и измамвайки сами себе си със своите деяния.
„Но ти, отново се обръща св. апостол Павел към Тимотея, твърдо и неизменно пребъдвай в това, на което си научен“; което ти е поверено – в догмите на вярата и правилата на благочестието. Защото ти знаеш от кого си научен. Авторитетът на твоя учител (т.е. ап. Павла), когото ти си съпътствувал в благовестническите трудове, трябва да те утвърди в неизменната истина на учението, което си чул от него; ти си бил свидетел на неговите свръхчовешки подвизи и добродетели; видял си чудеса, извършени от него със силата Божия; видял си и пълнотата на даровете на Св. Духа, обитаващ в него като в избран съсъд на благодатта. Святостта на такъв твой учител нима няма да те укрепи в неизменното съхраняване на учението, което си приел от него, без да обръщаш внимание на гоненията, които могат да сполетят истинските последователи на Господа Иисуса Христа?
При това, ти от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Иисуса Христа.  
Ето в кратце съдържанието на днешното апостолско четене. Всеки един стих може да ни послужи за тема на отделна проповед, обаче, ние сега ще се спрем само върху думите: „Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени.“ (2 Тим. 3:12).
Всеки човек, правейки доброволно добрини и изпълнявайки своите длъжности, очаква за себе си щастие и благоденствие в живота. Това е обикновеното човешко разбиране. Тези, които правят добрини, добро очакват, а ония, които вършат злини, зло да получат. Кой каквото прави, такова и да намери.
Но Господ Иисус Христос не завещал на своите последователи никакво земно щастие и добруване, а изисквал от тях лишения, страдания и самоотвержение. „Който иска след Мене да върви, да се отрече от себе си и да вземе кръста си.“ Същото нещо говори  и св. апостол Павел в днешния апостол. „Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени.“  
Но нима християнинът трябва постоянно да търпи гонения, скърби и бедствия? Нима за християнина не трябва да има радост и щастие на земята? Защо Господ Иисус Христос не завеща на своите последователи никакво земно щастие, но ги подготви към лишения и страдания? И защо както казва св. апостол Павел, всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени? Нима, за да се живее благочестиво, непременно трябва да бъдем гонени? Християнството донесе на човечеството истини, които са били съвършено противоположни на тогавашните мнения и възрения на хората. Трудно било за древния свят да се прости със своите заблуждения и да приеме новите, небесни истини, проповядвани от християнството, като слънце в облаците на езическото заблуждение, цъфнало като роза сред тръни; вместо да приемат християнство, което им благовестил братство, равенство и свобода, което им проповядвало телесна и духовна чистота, нравствено съвършенство и святост, милост и правда, истина и добро, кротост и смирение, незлобие и любов, древният свят му обявил гонение. Обзети от мрака на идолопоклонството, плувайки в блатото на нечестието и моралната поквара, езичници, в съюз с юдеи, обявили гонение на християните, които живели благочестиво в Христа Иисуса.
„Всички, които искат благочестиво да живеят, ще бъдат гонени.“ Такава е крайната участ на добродетелта и благочестието! Тъмнината се бори със светлината, лъжата с истината, злото с доброто. Злите хора щадят и не осмиват само тогова, който няма, или пък не показва своята вяра. Един те дразни, друг – съблазнява, трети те увлича в зло. Грехът и злото по разни начини гони и преследва ония, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса. Но християните не трябва да се отчайват от тъмнината в живота. Както слънцето, въпреки облаците и мъглите, еднакво грее човека и звяра, камъка и дървото, лебеда и жабата, нежната лилия и бодливия трън, така и християнинът без оглед на това дали ще бъде гонен или не, трябва да живее благочестиво в Христа Иисуса. Християнинът трябва да бъде живо слънце. Свещеникът между паството, учителят в училището, лекарят при леглото на болния, съдията в съдилището, офицерът в казармата, търговецът в магазина, фабрикантът във фабриката, с една дума, всички трябва да бъдат живи слънца, т.е. да живеят благочестиво в Господа Иисуса Христа. Жената за мъжа и мъжът за жената трябва да бъде слънце. Постави ли си човек за цел на земното си съществуване да бъде „сол земли“ и „свет миру“, той ще срещне отвсякъде препятствия и гонения. Светът е гонил самого Господа Иисуса Христа, апостолите Му и истинските последователи. Това очаква и последователите Му във всички времена.
Прочее, братя и сестри, като знаем това, нека се въоръжим с всичко онова, което е необходимо, за да можем да победим гоненията, които ще ни сполетят в желанието ни да живеем благочестиво в Господа Иисуса Христа. Да засилим в себе си вярата, любовта, надеждата и милосърдието. Много ще бъде уместно, ако в заключение на проповедтта си ви припомня думите на св. апостол Павла, казани на римските християни: „Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто; бъдете един към други нежни с братска любов; в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете; бъдете радостни в надеждата, в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата – постоянни, помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви; благославяйте вашите гонители; бъдете единомислени помежду си; не въздавайте никому зло за зло; бъдете в мир с всички човеци... И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напои го; защото вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. Не оставай да те надвива злото, но надвивай злото с добро. (Римл. 12:9-21).
Да, въоръжим ли се с любовта, молитвата, милосърдието, търпението, прощението и на зло да отвръщаме с добро, и бъдем ли духом пламенни в Господа, ние ще преодолеем всякакви препятствия и гонения и ще живеем благочестиво в Господа Иисуса Христа, за което ни и приготовлява и св. Църква.
 А м и н

Прот. Йосиф Милошев