Неизказани са Божиите милости и щедрости към човешкия род. „Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища.“ (Рим. 11:33), затова благочестивите православни християни смирено застават и искрено благодарят на Всемилостивия и благ Господ за великите Му благодеяния.
Едно от най-великите, непостижими и неизследими благодеяния е причащаването с Тялото и Кръвта Христови. „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. ..Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него“ (Йоан 6:54,56).
Съгласно определението на Православния катехизис „Причащението е тайнство, в което вярващият под вид на хляб и вино вкусва истинското тяло и кръв Христови за вечен живот“.
Православният християнин трябва да отдава нужната чест към божествените, свети, пречисти, безсмъртни, небесни и животворящи, страшни Христови Тайни (св. Златоустова литургия), както се покланя на Самия Господ Иисус Христос.
Православният християнин трябва да се подготви за достойното приемане на Тялото и Кръвта Христови. Подготовката трябва да се състои в сърдечно разкаяние, искрена изповед, пост, съкрушение и даване прошка на тези, които са го оскърбили.
Всеки, който ще се причащава, може да приема храна и питие до полунощ, а сутринта никаква храна и питие да не приема.
Бебетата и малките деца (ненавършили 7 години), кръстени и миропомазани в Православната църква, се причащават само със св. Кръв Христова.
От 7-годишна възраст децата трябва да се изповядват и се причащават с двата вида
( т. е. с Тялото и Кръвта Христови).
Свещеникът, когато причащава бебета и малки деца, казва следното: „С драгоценната и свята Кръв на Господа и Бога и наш Спасител Иисус Христос се причастява младенец (името) за вечен живот“.
Древната практика за много честото приемане на св. Причастие днес е неприложима.
Препоръчително е 4 пъти (през време на 4-те поста) да се причастяват православните християни, но абсолютно задължително е поне един път в годината да се приемат Христовите Тайни.
Правилата на Православната църква изискват следното:
Който приема св. Причастие не трябва да се кръсти пред св. чаша, а да сложи ръцете си на гърдите (лявата отдолу, а дясната отгоре). (Трулско, 101)
Намиращият се под запрещение (епитимия), но приближаващ се до смъртния си час, трябва да се удостоява със св. Причастие (1, 13), а ако оздравее, епитимията продължава да е в сила.
За боледуващите православни християни е препоръчително да се изповядат и покаят (но не и принудително), да простят на враговете си и да се причастят, което не означава, че те непременно ще напуснат земния живот. Има много случаи, при които тежко болни, почти на смъртния си одър, са оздравявали и живели още дълги години.
Св. Ефрем Сириец казва: „На изповядалия се и причастил се  преди смъртта си ангели съпровождат душата му към небесата“.
Мъж и жена, които са преспали заедно през нощта, на сутринта не трябва да се причащават. (Св. Тимотей Александрийски, 5).
Жена, която е в периода си, не трябва да се причастява, докато не се очисти. (Св. Тимотей Александрийски, 7; Св. Дионисий Александрийски, 2)
Беснуващ верен, ако не хули, може да се причасти. (Св. Тимотей Александрийски, 3).
В предлаганата малка преводна книжка са дадени най-важните наставления, а също така и препоръки за достойното приемане на св. Причастие.
Богоозарените св. отци са почувствали благодатта и силата на това тайнство. Изживели духовна радост, получили душевен мир, те са ни оставили това ценно духовно съкровище.
Преди приемане на св. Причастие е задължителна духовна и телесна подготовка. „Затова, който яде тоя хляб и пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне“ (1 Кор. 11:27-29).
Вярвам, че тази малка книжка ще достигне до голям брой православни християни и ще ги улесни за в бъдеще, та да могат достойно да се подготвят за приемане на св. Тайни Христови.
Той - Всемогъщият и Всесилен Бог - да усили православната ни вяра, да удвои християнското ни усърдие, за да Го прославим с едно сърце и една уста. Амин.

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ  (От Православен пастир)