Братя и сестри,
Христос се връщаше от Гадаринската страна. Там жителите не приеха Неговата мъдрост; не усвоиха Неговата поука; не желаеха да видят Неговата чудотворна сила. Затова Божественият Учител се върна обратно в Капернаум. Тук хората не бяха като гадаринци. Те често слушаха Христовите слова и бяха видели Неговата чудотворна сила. Затова те се бяха стекли на брега на Генисаретското езеро и очакваха завръщането на Спасителя. И как няма да го очакват?  Колко хромизцерил, колко недъзи и болести е изкоренил, колко страдания и сълзи изсушил!

Свети евангелист Лука в днешното свето евангелие ни разказва как Христос Господ тук извършил две големи чудеса. Той изцерил една нещастна жена, която цели дванадесет години страдала от кръвотечение и която „бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного“. Освен това, обаче, Той извършил и друго още по-голямо чудо; възкресил дъщерята на Иаира, началника на синагогата.
Върху това последно събитие, братя и сестри, аз искам да спра днес вашето внимание, защото тъкмо това чудо съдържа важни поуки за днешните бащи и майки.

Благочестиви слушатели,
Иаир е бил началник на синагогата, а това е един висок обществен пост. Значи той е бил виден човек, но болестите не гледат на лице. За тях няма граници. Тяхното отровно дихание прониква както в схлупената къщурка на бедняка, така и в модерно обзаведения дом на милионера. Болестите и смъртта прекрачват праговете на бедни и богати, на учени  и прости. Ето защо не трябва да се очудваме как опасната болест се е вмъкнала и в дома на Иаира и хвърлила на смъртно легло неговата дванадесет годишна дъщеря.

Но тук става дума само за болест и смърт на тялото. Има и други болести – това са болестите и смъртта на душата. И трябва дебело да подчертаем, че тези последици са много по-опасни. Детската душа е „чиста дъска“. Детското сърце е бистро, кристално планинско езеро, но често се случва, поради родителска нехайност тази чиста дъска да се изцапа от лоши наклонности, греховни мисли, нечисти дела и постпки? И вместо върху нея да изпишат словата на вечния живот, родителите с лошия си пример и с превратните си понятия за домашното възпитание хвърлят семетта на греха и порока в чистата душа на своята рожба и от тогава сърцето на детето става от чисто кристално езеро на мътно и нечисто блато.

Колко момчета и момичета днес свободно, несмущавани от ничия родителска грижа и контрол, крачат по наклонената плоскост на греха и порока, а това става, защото младенческата душа попива всичко, възприема което види в лошия пример на възрастните.

Срещу тия болести на душата мнозина родители, за съжаление, не взимат никакви мерки. Ако нашето дете се пореже или убоде малко на пръста си, ние тичаме на превръзка при лекаря, а спокойно гледаме как душата му бива разяждана от лоши наклонности и греховни постъпки, а не ни идв и наум да го заведем при Лекаря на лекарите – Господа Иисуса Христа, да се обърнем към Него с твърда вяра, както стори Иаир и кръвоточивата жена, за да получим неговото духовно изцерение и спасение.

Бащи и майки,
Запомнете думите на свети апостол Павел, който съветва всички ни „да възпитаваме децата си в учение и наставление Господне!“ /Еф. 6:4/ Защото голяма е отговорността на родителите, които не възпитават децата си в духа на вярата и благочестието. Вечно осъждане и погибел очаква оня родител, който вместо да даде добър пример на децата си, им послужи за съблазън с делата и постъпките си. Спасителят казва, че за такъв родител „е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина“/Мат.18:6/

Известен е примерът с оня младеж, който, след като извършил убийство и бил осъден на смърт, преди да бъде изпълнена присъдата, пожелал да целуне своята майка, като последно желание. Съдът му разрешил и когато майка му се приближила, за да я целуне той и отхапал езика и разярен и казал следните думи:“Ти, майко, ме доведе до бесилката: ти си, която сега ми отнемаш живота! Защото ти снисходително гледаше на моя греховен живот на младини!“

Ако пък прочетем внимателно живота на светиите и Божиите угодници, ще видим, че добрите родители и особено религиозните майки са вложили в техните души основата на тяхната святост. Ето какво казва блажени Августин за своята майка света Моника в своите „Изповеди“, когато той, като младеж и студент в Картаген бил потънал до гуша в пороци и грехове:“Ти, Господи, простря Своята десница и изтръгна душата ми от бездната на греха тогава, когато майка ми, Твоята вярна служителка, плачеше пред тебе повече, отколкото майките плачат пред телата на своите починали деца! Ти, Господи, я  послуша и не пренебрегна нейните сълзи, потока от нейните очи, който оросяваше земята навред, където тя се молеше за своя, потънал в  дълбочината на порока син!“

Как Иаир изпълни родителския си дълг към своето умиращо дете? – Той бързо дойде при Иисуса, Извора на живота, падна пред нозете Му и Го молеше? Господи, щерка ми е на умиране, дойди и възложи ръце върху и, за да оздравее, и тя ще бъде жива!“/Марк 5:23/. И Христос изпълни молбата на Иаир, а когато съобщиха за умрялото дете, той утеши нажаления баща, стигна в къщата и възкреси с една дума момичето. Ето кое е най-подходящото средство за добро духовно изцеление и възпитание: да се отиде при Иисуса, смирено да се падне пред нозете Му и да се моли – затова не забравяйте този божествен Лекар. Молете Го усърдно да запази вашите свидни рожби от тежката болест на злото и греха.

Направете вашия дом една малка църквица с домашен олтар. Окачете там светия кръст и образите на Спасителя и Неговата пречиста Майка! Тук родители и деца всеки ден трябва да коленичат и се молят. Поставете над леглото на вашето дете света икона и нека над неговата главичка, макар и само в празник, да гори кандилце. Осенявайте го по-често с кръстното знамение. Давайте му често да целува кръста Господен и светите икони.Четете над него по-често молитви на Божият Майка, на ангела пазител и на именния му светия, а когато поотрасне, когато започне да ходи и приказва, научете го само да си казва молитвите преди и след сън, преди и след ядене. По-често му говорете за благостта на Твореца, за промисъла Божий. Така вие ще вдъхнете в сърцето му твърда евангелска вяра и любов, а те са най-яката броня, в която се отбиват всички греховни помисли, нечисти дела и постъпки.

А дойде ли неделен или празничен ден, оставете всекидневната си работа и грижи, и идете в Божия храм. Там е винаги Христос – церителят на нашите души и тела. Тук Спасителят иска да види родители и деца на взаимна молитва пред олтара, на който Той постоянно се пренася, за да даде на всички ни Своите благодатни дарове. „Оставете децата да дойдат при Мене“ /Мат.19:14/ - казва Христос. В Божия храм детето ви ще свикне да се моли, ще се запознае с учението на Христа Спасителя, ще научи бащината си вяра и ще култивира в сърцето си християнските добродетели, а децата – това са утрешните граждани на държавата, духовният капитал на народа ни, залогът за бъдещето на нацията ни!

Щастливи са ония възрастни хора, които са опазили в душата си частица от детска вяра и от мили детски чувства; щастливи, безмерно щастливи са ония, който умеят да се молят по детски!

Прочее, някога Иаир доведе Христа в своя дом – направете същото и вие, бащи и майки…Въведете Иисуса в своето сърце и във вашия дом и както Той благослови дома на Иаира и възкреси дъщеря му, така и за вас и за вашите деца Той ще бъде Лекар и закрилник! Амин!

Свещ. Василий Шумаров –  „Православен пастир“ – 1949 г., кн.11

Ако видиш убиец,  или блудница, или пияница, който се валя на земята, не осъждай никого, защото Бог е отпуснал юздата му, а твоята юзда държи в ръцете Си. Ако отпусне и твоята, ти ще се окажеш в по-лошо положение; можеш да паднеш  в същия грях, за който осъждаш другия и да погинеш.
Ти не осъждай, съдия е Сам Бог. Онзи, който осъжда, е като празен пшеничен клас, който винаги е с глава и затова винаги гледа на другите отгоре надолу.

Старецът Гавриил Ургебадзе