Който изоставя своя баща, е като
богохулник, проклет е оня, който
оскърбява своята майка (Сир. 3,16).

Денят, в който пресв. Дева Мария била заведена в храма за възпитание, е ден, в който трябва да се говори от амвона за възпитанието на децата. Нека изпълним тоя ред в църквата.
Една с нищо несравнима радост за родителите са децата, докато те са малки и невинни. Ала те причиняват и твърде големи скърби на семейството, ако с време родителите им не обърнат надлежно внимание за тяхната просвета и възпитание.
Полезни са – и за родителите, и за децата – съветите, които в случая предлага древната библейска мъдрост.
„Деца, - казва тя, - слушайте ме и постъпвайте така, за да сте щастливи. Господ премъдро е издигнал властта на бащата над децата и утвърдил съда на майката над чедата. Който почита и уважава баща си, ще живее дълги години, а който е послушен Богу, ще бъде радост и утеха на майка си...С думи и дела обичайте родителите си, за да дойде тяхната благословия на вас. Защото благословението на бащата утвърдява домовете на децата, а клетвата на майката ги разрушава до основите... Славата на сина иде от честта на бащата, а позорът на децата иде от безчестието на майката.
„Сине мой, гледай баща си в старините му и не го огорчавай през живота му. И да е отслабнал в разума си, имай снизхождение към него, недей го изоставя докато си в пълна сила. Твоята любов към родителите ти няма да отиде напразно...Оня, който изоставя своя баща, е също като богохулник; проклет от Бога е оня, който оскърбява своята майка.
„Върши своята работа с мир и кротост, за да бъдеш обичан от хората и от Бога. Колкото си по-велик, толкова повече се смирявай. Много са високопрославените хора, но тайните се откриват на смирените. Велико е могъществото на Бога, и Той се прославя чрез смирените. Не започвай работи, които надвиват твоите сили...За излишното недей се грижи. Твърде много ти е открито от човешкото знание, задоволявай се с него. Защото мнозина са се заблудили от своите предположения, а лукавите мечти са разколебали техния ум.“ (Сир.3, 1-24).
Безспорно, това са ценни съвети за образуването на един положителен характер у децата. Въпросът е тяхната просвета и възпитание. Това е въпрос от съдбоносно значение. С него е свързано бъдещето на семейството, на потомството и на народа. Ала тоя въпрос стои открит. Сериозно внимание на него още не е обърнато. За образование и просвета на детския ум все се вземат известни мерки; но за образование и просвета на детското сърце не се полагат необходимите грижи. Твърде малко се мисли за това и в самото семейство, избягват да приказват за това и в училището. Навярно затуй, защото да се възпитават деца в сегашно време не е твърде лесна работа.
При все това, обаче, възпитанието на децата е една жизнена необходимост, както за доброто на родителите, тъй и за доброто на самите деца, които утре ще станат родители. По природа малките деца обичат своите родители. Но ако те не са получили най-простите наставления за взаимните си права и длъжности, ако не са утвърдени в закона Божи, върху който се опират тия права и длъжности, изобщо, ако децата не бъдат възпитани и просветени в началата на вярата и любовта, отношенията им с родителите лесно се развалят. Естествената любов лесно се изхабява, ако не е срастната и закрепена с благодатната. Примери за това се срещат все по-често. Отрицателният дух на времето ги увеличава.
Твърде гибелно влияе върху децата, преди всичко, лошият характер, лошото възпитание и поведение на бащата или пък онова на майката. Има добри деца, които отначало се отвращават от живота и от делата на баща си; има и такива, които се срамуват от поведението на майка си. Ала след време те усвояват примера на порочните си родители. Тогава пък последните започват да се възмущават и срамуват от характера на децата си, ала напразно.
Последиците от такова предаване на лошия характер и порочността са твърде печални. Не са твърде редки случаите, дето родителите се отказват от сина си, поради лошото му поведение. Има синове, които са изоставили родителите си на стари години да просят; има такива, които безчестят родителското име с най-лоши думи и дела. Има изоставени родители, които с проклятие към чадата си склопват очи и слизат в гроба. И колко печална е участта на онова потомство, което е наследило една родителска клетва! Не е по-добра и участта на обществото, което се състои от прокълнати потомци. А всичко това може да се избегне чрез своевременна просвета и възпитание в духа на вярата и любовта.
В сегашно време у интелигентното, божем, общество се затвърдява една съдбоносна заблуда. Достойнството на човека виждат изключително в образованието и
просветата на неговия ум. Когато в същност, истински образован и просветен човек е оня, който едновременно с образованието на ума, е образовал и просветил най-вече и сърцето и волята си. Хората, които имат само умствено образование, често пъти са безхарактерни и престъпни. Истински благородни са ония хора, които имат просветени сърцата си в началата на любовта и правдата Божия.
Истина е, че знанието развива и упражнява умствените способности. Но ако на човека с тия способности липсва образование и просвета на сърцето и чувствата, той не може да извърши велики дела и подвизи. Знанието е само изпълнителна сила, ръководител е сърцето. А из сърцето излизат и добрите и лошите помисли – казва Евангелието. Поради туй, най-напред трябва то да се просвети, то да се възпита и направи вместилище само на добри мисли, че тогава да се засиля и знанието, което да приложи тия добри мисли на дело.
Без да подлагаме на критика съвременната просвета и възпитание на нашите деца, печалните недостатъци в туй важно дело са на лице. А последиците от тях заплашват доброто бъдеще не само на младежта. Из дома децата отиват чисти и невинни в основното училище. Тук мнозинството от тях опазват  тая невинност през целите четири години. Ала в прогимназията започват да я губят, а в гимназията още повече. Достатъчно е да се обърне внимание върху движенията и приказките на някои ученици и ученички по улиците, за да се прецени тяхното възпитание и образование.
Заключението е, че на много от тях първото липсва, а второто е твърде посредствено. Проверката напълно потвърждава това заключение. Не може да се смята, че образованието на един ученик се развива нормално, ако той минава в по-горен клас с тройки, изтръгнати със заплашване към преподавателите. Такъв един ученик ще свърши гимназията без да получи потребното му образование, а това, между другото, и по липса на възпитание. Той ще завърши насила.
Виновни за това са преди всичко неговите родители. Защото щом той е отишъл в гимназията, те престанали да се интересуват за неговото добро възпитание. Лошите привички и наклонности у него взели връх. Те му попречили и на умственото образование, защото никой не се погрижил да ги изкорени. Преподавателите бързали да раздават само знание. Те са се старали да развият само неговия ум, без да постигнат това, а за просветата на сърцето и волята те смятали себе си незадължени. Изучаването нравствения закон Божий било занемарено и в дома и в училището. С най-първите добродетели той не се е запознал; някакви възвишени чувства у себе си не развил. Нямало кой да му помогне за това. Лесно е да се разбере, как свободно се извършило противното: искрата на моралното и доброто в неговото сърце постепенно изгасвали. Лошите инстинкти си спечелили пълна свобода, като затъпили ума и съвестта! Какво може да очаква от един подобен младеж семейството, обществото, отечеството? Добро – твърде малко или нищо. Отрицателният дух навремето може да го направи един образован престъпник, числото на които сега безспирно се увеличава...
Прочее, трябва да се занимаем с открития въпрос. Библейската мъдрост дава съвети на децата; но тя налага дълг и на родителите. Те са длъжни да дадат добро възпитание на децата си. Плод на родителската любов, те изискват най-нежни грижи. Още в най-невинната и крехка детска възраст трябва да се вкоренят и развият добри чувства. От тая възраст да се почне просветата на сърцето. Тая благодатна просвета трябва да се черпи от светлината на Евангелския закон. Децата трябва да бъдат запознати с небесния благодетел – Баща, да се привържат с вяра в Неговата благост, да се научат за Неговата щедрост. Трябва да се научат за Иисуса Христа, за Неговата любов и самопожертвуване за благото и спасението на човечеството. Милосърдието на Господа Спасителя да овладее техните чувства и да засили тяхната любов, почит и уважение към своите родители. Трябва да им се помогне още в детската си възраст да се проникнат и сраснат с възвишените чувства на морала, правдата и честта. Защото само в такъв случай те ще бъдат верни на дълга към семейството си, почитани и уважавани от своите ближни и от своето потомство.
И училището непременно трябва да помага за възпитанието и просветата на децата в тоя дух. Преподавателите нека не забравят принципа на хармоничното образование. Добри са учениците с просветени умове, но те ще са отлични, ако бъдат с просветени сърца. Един голям дял се налага на нашите благородни труженици по народната просвета – да предпазят своите ученици от разните отрицателни мисли, „предположения и лукави мечти“, които разколебават и техния ум и тяхната отеческа вяра. Училищната просвета трябва да им уясни спасителната истина и да ги утвърди в нея...
А вие, подрастващи младежи, за чието възпитание се говори, пазете вашата юношеска невинност и чистота. Укрепвайте в началото на морала, вярата и правдата. Презирайте порока и лъжата. Във вашите очи нека се отразява нравствената чистота; вашият поглед нека да изразява светата невинност; вашите уста да говорят самата непорочна правда. Това ще е върховното щастие и за вашите благородни родители, принесли тъй безмерни жертвоприношения, докато ви отгледат. Помнете, че вие сте тяхната радост и надежда. Помнете, че вие сте честта и украсата на вашите семейства, гордостта на вашите потомства, славата и силата на родното си отечество. Просвещавайте сърцата си, закалявайте волята и характера си. Помнете, че който наруши изискванията на морала и въздържанието, който падне в безверие и порочност, изгасва светлината в очите на любящите го родители. Не им причинявайте нови скърби, не забравяйте техните болки и страдания, понесени заради вас. Носете тяхното име, името на вашата благородна фамилия, чисто от пороци и престъпъци, и чисто го предайте на вашите наследници. Нека по тоя начин с достоинство заслужите пълна и света благословия от родителите си, от църквата, от отечеството и от Бога. А м и н.

От Проповеди  на † Видински Митрополит Неофит