Този е Моят възлюбен Син, в Когото е благоволение“ (Мат. 17Моето:5)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Много велики дела е извършил Господ Иисус Христос пред апостолите, тъй като те трябвало да знаят и да се уверят, че Той е Божия сила и Божия премъдрост. И когато отварял очите на слепородените, изцелявал болни и сакати и възкресявал мъртви, те наистина се уверили и изповядвали, че Той е Христос, Син на Живия Бог. Но видели Неговата Божествена сила, те трябвало да знаят и Неговата Божествена слава.

Днешното евангелско четиво ни разказва как апостолите видели тази слава на планината Тавор. В онова време Иисус взе Петър, Яков и Йоан, брат му, възведе ги насаме на висока планина и се преобрази пред тях, и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станха бели като светлина. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър рече на Иисуса: „Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Мойсея един и един за Илия“. Докле още говореше, ето, светъл облак Го засени и чу се из облака глас, който казваше:“ Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“. И като чуха това, учениците паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: “ Станете и не бойте се!“. А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса. И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: “Никому не обаждайте за това видение, докле Син човечески не възкръсне от мъртвите“ (Мат. 17:1-7).

Преобразявайки се в слава Господ Иисус Христос показал на Своите ученици Божественото Си достойнство. Това Негово достойнство е засвидетелствано и от Бога – Отца, чийто глас се чул. Той ни заповядва Него – Христа да слушаме. В тази заповед има една категоричност – Христос е единственият наш учител и наставник. А понеже Той е Син Божий, Пътят и Истината, и Животът, това е достатъчно необходимо основание, че ще ни води по правилния и истински път и ще ни изведе до добрия и спасителен край.

Св. ев. Лука ни дава една поучителна подробност. Той пише: „ А Петър и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън, но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него“ (Лук. 9:32). Естествено, в сънно състояние те не могли да видят славата на преобразилия се Спасител, както и говорещите с Него Мойсей и Илия, а трябвало да се събудят. Така и ние, когато сме духовно заспали, не можем да видим и доловим Божествените прояви в природата, историята и личния ни живот. Трябва духовно да се пробудим и тогава ще ни осияе Христовата светлина. Затова и св. ап. Павел казва: „Стани ти, който спиш, и възкресни от мъртвите, и ще те осветли Христос“ (Еф. 5:14).

Апостол Петър казал на Иисус Христос: „Наставниче, добре ни е да бъдем тука“. Колко хубаво е, наистина да бъдем близо до Господа. Душата ни е изпълнена с мир, сърцето с радост, съгрети сме от Божията благодат. Ако при краткотрайната гледка на преобразения Спасител апостолите са изпитали истинско блаженство, то колко по-голямо и трайно е блаженството на небето, където праведниците съзерцават Бога лице с лице и се радват на общение с ангелите и светиите.

Копнежът по Бога е един от най-силните и непреодолими стремежи на човешкия дух. Псалмопевецът възкликва: „Както кошутата жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже копнее за Тебе (Пс. 41:1). Нуждата от нравствено обновление и очищение, от духовно озарение и преобразяване е дълбока потребност на човека. На Тавор Господ показа на Своите ученици Божествената Си слава, Своята Божествена природа. Но и ние – човеците носим нещо Божествено в себе си, понеже сме създадени по образ и подобие Божие и имаме в себе си Божествено дихание. Та нали Сам Бог ни нарече в известен смисъл богове, казвайки: „Аз рекох, вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния“ (Пс. 81:6, Йоан 10:34) и нашата последна цел и върховна задача е не да умираме като грешни човеци и да падаме(Пс. 81:7), а да се стремим към Бога и Неговото съвършенство.

Вътрешното преобразяване е плод преди всичко на действията на Божията благодат, която освещава и просвещава цялата наша двусъставна природа и както светлината на слънцето не само свети, но и топли и носи радост и живот, така и благодатта, която ни преобразява, внася и поражда в нас духовна топлина, мир и радост в Св. Дух.Поради това и основателно св. Серафим Саровски посочва като цел на християнския животпридобиването на благодатта на Св. Дух.

Преображението на Господ Иисус Христосе подбуда и залог за нашето лично и общественодуховно-нравствено преобразяване. То недвусмислено говори, че е потребно и ние самите да се преобразяваме, да станем по думите на св. ап. Павел “нова твар“ в Христа Иисуса (Гал. 6:15), да отхвърлим от себе си „ветхия човек“, да се обновим духовно и да се облечем в „новия човек“, създаден по Бога „в правда и святост“ (Еф. 4:24).

 

Братя и сестри,

Днес светът повече от всякога се нуждае от нравствено преобразяване . Без такава нравствена промяна не е възможно истински щастлив живот.Затова нека постоянно се преобразяваме в доброто. Ако искаме да видим Божията слава, да се очистим от греховете и пороците и по-често да измиваме съвестта си със светите Тайнства на Изповедта и Причащението.

Прочее, нека слушаме възлюбления Син Божий, Който ни поучава чрез Евангелието Си в закона на правдата и доброто. Нека и ние да подражаваме на св. ап. Петър като знаем, че за нас ще бъде добре тогава, когато сме заедно със Спасителя и съзерцаваме Неговата Божествена слава и светлина, понеже Той е светлината на света и който Го последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота (Йоан 8:12)

Затова като празнуваме Преображението Господне да възкликнем с едно сърце и една устас думите на днешния тропар: ...“Да изгрее и за нас, грешните, Твоята вечна светлина, Подателю на светлината, слава на Тебе!“

Амин!

 

Апел за дарения

 
Обични в Господа братя и сестри,
 
Във връзка с належащ спешен ремонт на покрива на Софийския митрополитски катедрален храм „Св. Вмчца Неделя“ храмовото духовенство и църковното настоятелство се обръщат към всички с просба за подпомагане на ремонта с парични дарения според възможностите Ви - дарения при храмовото духовенство или на обявената дарителска сметка: BG77 UNCR 7000 1514 0239 60.
 
Нека Божието благословение и благодат да бъде над всички Вас!
 
Ставрофорен иконом Николай Георгиев,
Председател на църковното настоятелство на Софийски митрополитски катедрален храм „Света Вмчца Неделя“
 
София 29.11.2021