Во имя Отца и Сина и св. Духа!

Благословени слушатели, в първия ден от новата година нашата чедолюбива майка, православната Христова църква, е събрала три празненства, за да покаже с примери как може да се създаде истинска нова година и нов живот за християните. Тия празненства са сплетени като венец, достоен да бъде сложен върху главата на всекиго, който борчески върви по стъпките на своя Спасител. И днес, когато ще се поздравяваме с новата година и ще си благопожелаваме нов живот, нови сполуки и щастие, на мен ми се налага пастирски дълг да ви приканя да почерпите една поука от тия днешни празненства. Какви са тия празненства и каква е поуката от тях? – ще ме запитате вие.
-  Моята реч ще бъде отговорът на тия въпроси. Празнуваме   новата година.
Празнуваме Обрязването на Господа Спасителя. Празнуваме и паметта на св. Василий Велики, един от стълповете на църквата. В същност, църквата ни предлага да празнуваме два подвига, имащи за последица тържеството на истинската нова година. Пример за единия подвиг ни дава сам Христос Спасител, който според еврейския закон изтърпява физическо обрезание, за да изпълни всяка правда (Всех Господ обрезание терпит и человеческия прегрешения, яко благ, обрезует (Кондак). Като взема огромната човешка греховност върху Себе Си, посредством въплътяването си от Дева Мария, за да ни спаси от смъртта, Христос веднага се полага на обрязване, за да ни посочи пример за отхвърляне на тая греховност, ако тя изново ни обхване. Защото грехът за духа на човека е както физическата рана за тялото. Ако раната се остави да гангреняса, тя ще обхване цялото тяло, ще отрови кръвта и ще го умъртви. Но, ако се побърза и гнилата част от раната се обреже, тялото ще оздравее и ще се обнови. Същото е и със заразата на греха. Ако се побърза да се оздрави заразената част, духът ще се обнови за нов живот. Но ако не се обърне внимание на тая опасна зараза, душата е обречена на гибел. Това обстоятелство трябва да се запечати в ума ни днес, когато празнуваме новата година и обрезанието на Христа Господа, в осмия ден след раждането му по плът. Иисус търпи физическа болка заради всички, които желаят обнова и спасение. А след туй завещава на своите последователи не вече физическо, а духовно усъвършенстване. И за да можем да извършваме това по-умело и сполучливо, църквата веднага ни посочва живота и подвизите на св. Василий Велики, като най-изразителен пример на духовно обрязване и духовно подновяване.

Благословени слушатели, днес, в първия ден на новата година, когато сме завършили един период от време, една година, и започваме друга, ние трябва да си изясним въпроса: защо ни се дават тия периоди от време, тия години? Нима това е безцелно? Разбира се, че не. Но и ще се съгласи ли някой с мисълта, че времето и годините ни се дават с цел, за да се раждаме, да растем, да се храним, да остареем и да умрем? Не допускам и това, защото такава една цел на живота е твърде груба и животинска. Прави ли са и ония, които мислят, че истинската цел за даденото ни време, разделяно от нас на години, е – да се обогатим умствено и материално, да достигнем почести, да си създадем удобства в живота, да се веселим и да се наслаждаваме? Че удобствата в живота са необходими, това никой не може да отрича. Ала и не трябва да се забравя, че нашите материални богатства са временни и малотрайни. Още по-незначителни са те, ако редом с тях не притежаваме и морални богатства. Истински смисъл материалните богатства имат, ако си послужим с тях освен за удобства в живота, да печелим богатство за небето. Ако нашата имотност и нашите богатства не ни създават спътници (добри дела) за вечността, защитници за пред праведния Съдия, те не са нищо друго за нас, освен неискрени приятели. Защото и неискрените приятели, като богатството, изпращат своите покойници-приятели тържествено до гробищата. Но тук тяхната дружба свършва, без никаква полза за покойника. Очевидно е, че целта, с която ни се дават времето и годините, не е да печелим такова неискрено приятелство. Целта на времето и живота е по-висока от туй, което се свършва тук на земята. Времето и годините ни са потребни да се приготвим за висшето, неземното, за вечността. Дава ни се временното (имотност, знание, власт и пр.), за да си послужим за придобиване на вечното. Св. пророк и цар Давид казва: зачеваме се в беззаконие и се раждаме в грях (Псал. 50). Нима такива ще се явим във вечността? През живота си ние често пъти се увличаме от суетността, изпадаме в разни простъпки и грехове. Нима в такова морално състояние ще можем да прекрачим прага на вечността? Не, потребна е предварително и постепенно изправление. Потребно е духовно обрязване. Нашата греховна природа трябва да бъде очистена, пороците обрязани, порочните наклонности изправени. За тая цел ни е потребно време и то ни се дава. Нашите умствени познания, нашето имотно състояние, нашите занятия и обществени отношения трябва да ни съдействат да постигнем тая цел. Без тая цел животът е празен, суетен. Защото рано или късно ние ще отидем във вечността. А ние вярваме, че друга вечност няма, освен чистата, светлата и блажена вечност Божия, която не търпи нито злото, нито греховността. 

Благословени слушатели, Божият промисъл ни дарява време и години за наше нравствено възраждане и духовно обновяване. Трябва да се ползваме разумно от тоя дар. Ако не веднага, ако не изведнъж, то поне постепенно, но безспирно нека обрязваме, нека очистваме от себе си всякая скверна плоти и духа. Нека безспирно се стремим да встъпваме в новото и вечно лято на благодатта, мира и единението с Бога. Без такъв стремеж, без такова духовно обрязване и очистване няма нова година. Ние можем да си празнуваме 1-ви януари. На нас и на тия около нас тоя ден може да донесе много нови неща: придобивки, служби, производства и пр. Но всичките тия неща не могат да ни подновят, не могат да ни приближат към целта на нашето битие, не могат да ни направят чисти и съвършени. Такова състояние не може да се достигне без очистване на сърцето, без подновяване на духа, без очистване на съвестта, с една дума, без духовно обрязване. Защото, възможно е на 1-ви януари ние да получим нови служби, достойнства, звания и власт; можем да придобием нови приятелства, роднинства, имоти и богатства. Но ако у нас си останат старите привички и лоши наклонности; ако ние си запазим старите пороци на жестокосърдие, високомерие и гордост, на завист и алчност, то дори и нашите собствени приятели и близки ще ни осъждат зад гърба ни и ще казват: „те са все същите, каквито бяха по-рано – лукави, коварни, самолюбиви, низки и порочни“. Тъй че по тоя начин външното положение никога няма да измени и поднови човека, ако той не пожелае да се поднови външно и вътрешно духовно. „Понеже сте жестоки и необрязани по сърца, вие винаги се противите на Св. Духа“ (Деян. VII 51). Тъй говорил първомъченик и архидякон Стефан на юдейските книжници и фарисеи, когато го убиваха с камъни за тия му правдиви думи. Необрязаните духовно винаги се противят на доброто; следователно, те не могат да го усвоят, нито да се обновят. Те си остават същите, каквито външни промени и да им донесат времената и годините.

Но, ако чрез истинска духовна изправа отхвърлим тъмните дела, ако обрежем като сухи клончета нашите престъпни привички и пороци и, ако решим да се върнем към нравствения и богоугоден живот, като възлюбим правдата и добродетелите, ние и без външна промяна на положението си ще почувстваме в себе си нещо ново, нова радост и щастие, нова година. В такъв случай всеки би забелязал тая вътрешна промяна у нас и би ни обсипал с почит и симпатии. Това би било истинско тържество и радост, в която биха взели участие не само хората, наши близки, но и небето, ангелите и всички небожители. Защото и сам Господ ще каже: „тия мои синове бяха изгубени и се намериха“ (Лук. XV, 24), бяха заразени от греха, но обрязаха заразата и се обновиха. Такава е благодатната последица от сърдечното очистване и духовното обрязване.

Възлюбени, в лицето на св. Василий Велики, чиято памет празнуваме днес, църквата ни посочва един възвишен пример за подражание. Животът на тоя велик мъж е един постоянен подвиг на самоотвержение, на безспирно духовно обрязване, на благодатно в Христа подновяване. А за туй духовно подновяване той си е служил и с науката, и със знанието, и с богатството, и с приятелството, па дори и с неприятелите си. Той постоянно е възлизал от сила в сила, от висок морал към висока правдивост, до като достигнал до възможното съвършенство, в пълно единение с мира и любовта на Господа Спасителя. Още приживе в неговото лице всички виждали Божи човек, съсъд на благодатта, чист храм на Духа Светаго, човек на вечността. До това благодатно състояние той е достигнал защото е използвал времето и годините за истинското им назначение. Защото чрез постоянното духовно обрязване той си послужил с временното да се доближи до вечното, до божественото. Поради това и църквата, като чества неговата светла памет в първия ден на новата година, го посочва като пример за подражание.

И тъй, духовното и нравствено обновяване и добродетелните подвизи са, които могат да ни доведат до истинска нова година. Това ни говорят и днешните три сплетени като венец празненства. Дава ни се време, дават ни се години и за сърдечно обрязване, и за духовно обрязване, и за нравствено усъвършенстване. Прочее, нека благоразумно използваме останалото ни още време по примера на св. Василий Велики. Нека онова зло и ония грехове, които миналата година не сме могли, или не сме успели, да обрежем и очистим от сърцата си, да се погрижим непременно да извършим това тая година. Защото само по тоя начин тя ще стане за нас нова  и честита. Такава нова година аз ви честитя и ви моля всеблагия Бог да ви помогне да придобиете в нея всички земни блага, необходими за вашия добродетелен живот. С чиста съвест, любящи сърца и християнски добри дела през начеващата се година да ви отличи Бог, комуто да бъде слава, чест и поклонение во веки. Амин.