Осанна на Давидовия Син!
Благословен е идещият в името Господне!
Осанна във висините!
 /Мат.21:9/

Много пъти през време на земния Си живот Господ Иисус Христос е ходил в Иерусалим. Още като четиридесетдневен Младенец, пречистата Му Майка, в изпълнение на Мосеевия закон Го занесла в Иерусалимския храм, а по-късно, когато отраснал, ежегодно посещавал свещения град на празника Пасха. Започвайки общественото си служение в качеството си на Учител и Чудотворец, Той не забравил Иерусалим, а често Го посещавал придружен от апостолите. Какво е привличало Спасителя в Йерусалим? – Иерусалим е свещеният град за всеки иудеин; Иерусалим е мястото дето пребивавала Божията Слава; там се намирал единственият храм на земята, построен в чест на Единия Истински Бог; там проповядвали и учили древните пророци, които в своите пророчества най-ясно и нагледно са предсказали идването на Месия и подробно са описали Неговата личност. През всички тези времена Иерусалим е посещаван от иудеите от всички краища на земята, но на празника Пасха, те са били длъжни да се поклонят в Иерусалим преодолявайки всички препятствия.
И ето, в годината на Христовото разпятие, отново за празника Пасха десетки хиляди иудеи са дошли в Иерусалим за поклонение. Няколко дни преди този празник, Господ Иисус Христос, възкресил във Витания четверодневния Лазар – чудо, което поразило всички. Затова когато се разнесла мълвата, че Христос идва в Иерусалим, искайки да видят и Него и възкръсналия Лазар, всички излезли да Го посрещнат. Едни постилали дрехите си на земята, други хвърляли финикови клончета по пътя, откъдето щял да мине Христос, а децата пеели:” Осанна на Давидовия Син! Благословен е идещият в името Господне! Осанна във висините! /Мат.21:9/”. Това многохилядно множество било най-благоприятната почва за проповед и Господ казал Своята проповед – проповед не от думи, а от сълзи.
Виждайки религиозното безплодие на иудейския народ, изпаднал в суеверие, лицемерие, гордост и надменност, омраза и отмъщение, Господ Иисус Христос заронил сълзи и заплакал, като казал: „Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошката събира пиленцата си под крилете и не рачихте”/Мат.23:37/.
И така, сред всеобщата радост и тържество, Господ Иисус Христос плаче и пролива сълзи. Защо? Кое Го е оскърбило и натъжило, за да се разплаче? Народът Го посрещнал като Цар Иудейски. Едва ли някой друг така възторжено е посрещан! Тогава защо плаче?! Плаче, защото вижда съдбата на Иерусалим и неговото предстоящо разрушаване от езичниците. Той е знаел, че този народ, който сега Му вика „осанна”, подир три дни неистово ще крещи: „Разпни! Разпни Го”! Той е знаел, че този народ, който едни от пророците с камъни убил, други на кръст разпнал и с триони претрил, трети бичувал в синагогите, четвърти гонил от град на град, ще постъпи и с Него така. Господ плаче, защото Иерусалим не позна времето на своето спасение, че иудейският народ, заедно със своите водачи, ще отхвърли Христос и няма да схване духовния смисъл на неговото идване и че царството му не е от този свят.
Това е миналото. Тогава Господ плакал, виждайки греховете и беззаконията в които изпаднал иудейският народ, а какво би сторил сега, ако сега влезе в християнския Иерусалим? Дали няма пак да заплаче? Дали няма да се облее в сълзи, от великолепните сгради с които се гордее днешното човечество, като знае, че земята на която са построени е придобита с нечисти пари, с изнудване и корупция, а самото им построяване е полято с потта и кръвта на хиляди бедняци? Вгледа ли се в нас със сигурност ще разпознае предатели като Иуда; несправедливи съдии като Анна и Каияфа, страхливци като Пилата умиващи ръцете си от отговорност, отричащи се от Христа като Петър? Няма ли да намери сребролюбци, немилостиви сърца; убийци, като Каин – с една дума : ще намери ли в нас такава чиста вяра, с която да се похвалим пред безбожници и сектанти? Ще намери ли у нас християнските дела на любовта, която ни проповядва? Има ли между нас души пълни с любов и състрадание към немощните и болните? Когато на езичника Кир Персийски били изпратени много скъпи дарове и украшения, той ги раздал на другарите и военначалниците си и казал:”Не мога да се кича с всички украшения, по–добре да гледам как са украсени с тях другите, а от това ще ми е по-приятно”. Колко много богатство има между тези, които се наричат християни, изяждано от молци и ръжда и от крадци крадено! Колко много са тези, в житниците на които мишки ядат събраното от дълги години жито! Ако сложим ръка на сърцето си и се помъчим да отговорим на поставените въпроси, то едва ли нашата праведност би надминала праведността на ония, които така тържествено на днешния празник посрещали влизащия  в Иерусалим възседнал едно осле Господ! Затова Господ и днес плаче за нашите грехове.
Той плаче, а как ние вярващите ще се отнесем към Неговите сълзи – сълзите на нашия Господ? Синът Човечески влиза в Светия град, чака Го съд и осъждане, Голгота и кръст. Ще Го оставим ли самичък на кръста, или, като Иоан и Мария ще пребъдваме заедно с Него и като стотника ще свидетелствуваме, че Той е наистина Син Божий; или заедно с книжниците и фарисеите, с новите учители в живота, ще кажем: ако си Син Божий, слез от кръста, спаси себе си и нас”. Господ Иисус Христос влиза в светия град като Изкупител на света и, като такъв, Църквата ни учи днес да Го приветстваме с думите на царствения пророк: „Благословен е Този, Който иде в името на Господа; нека Неговото Царство се всели в нас; Неговата проповед за любов, братство и равенство да проникне в нашите сърца и да настъпи тъй желания от всички ни душевен мир – мир изпълнен с радост от Духа Светаго. Амин!

 Прот. Йосиф Милошев