Ние вярваме, че освен видимия, съществува и невидим, духовен свят. Това са добрите и зли духове.
Злите също са били сътворени добри, но не останали верни на своя Творец. Те нарушили дълга си - да изпълняват Божията воля и така да блаженстват, отпаднали от Бога и паднали в самолюбие, гордост и злоба. Затова, както пише св. апостол Петър, Бог ги сгромолясъл в ада (II Петр. 2:4). А. св. апостол Юда говори за тях като за „ангели, които не спазиха своето началничество, а напуснаха жилището си" (Юда 1:6). Падането им било тъй дълбоко и всестранно, че те напълно извратили своята природа и станали изцяло зли.
Злите ангели се наричат още бесове, демони или дяволи. Дявол е гръцка дума и значи клеветник или измамник, Злите духове са получили това прозвище, тъй като се стремят всячески да вредят на хората: като им внушават нечисти помисли и порочни желания, като възбуждат в сърцата им тъмни чувства на алчност, завист и злоба, като ги подтикват към греховни деяния и престъпления. Имено затова Христос нарича дявола „баща на лъжата и човекоубиец" (вж. Йоан 8:44).
Добрите духове, за разлика от бесовете или демоните, се наричат ангели. Думата „ангел" е гръцка и значи вестител, пратеник. Те са наречени така поради това, че Бог ги изпраща да известяват на хората Неговата воля. Бидейки безплътни същества, те понякога, по Божие нареждане, приемат вид на човеци, за да могат да бъдат видени и чути. Ангелите са съвършени Божии служители, но се различават по сила и достойнство - и в ангелския свят има йерархия. Числото им, според Св. Писание е неизброимо.
Ангелите се изобразяват на светите икони като юноши или младежи, тъй като така са се явявали на някои човеци. Обикновено ги рисуват в снежнобели дрехи и с криле. Белотата на дрехите символизира тяхната чистота, а крилете - бързината, с която те изпълняват Божиите повели и се отзовават на помощ на хората.
Едва ли има човек, който от личен опит да не е усетил или почувствал присъствието или въздействието на своя ангел-пазител. Необикновеното и необяснимо по човешки избавление от тежки беди и смъртни опасности, което невярващите наричат „щастлива случайност", е Божия намеса чрез ангела-пазител. Но когато грешим често и тежко, когато повтаряме упорито едни и същи грехове и не се разкайваме и борим с тях, нашият ангел-пазител се отдалечава от нас.
За да не изпаднем в това окаяно състояние, да не прогоним сами от себе си своя ангел-пазител, трябва много да внимаваме как живеем. Да не го забравяме никога, да се стремим непрекъснато да общуваме молитвено с него, да го зовем и търсим винаги и във всичко. Да се стараем да водим чист, наистина християнски живот, а ако се случи да съгрешим, незабавно и искрено да се разкайваме. Така нашият ангел-пазител ще бъде винаги близо до нас. А колкото е по-близо, толкова по-малко ще грешим. Колкото пък по-малко грешим, толкова по-близо ще бъде ангелът до нас. Така по тази спирала на благодатна зависимост ние като по вита стълба ще се изкачваме към съвършенството, където ни чакат топлите обятия на нашия небесен Отец.
И когато Той по Своята благост и премъдрост ни призове от тоя свят и ние преминем през вратата, наречена смърт, и се срещнем лице в лице със своя ангел-пазител, тази среща да бъде среща за радост и благодарност. Амин!
Публикувано 11th November 2012 от Софийска духовна семинария