(Мт. 26: 6 – 16)
Деня на предателството на Иуда. В този ден Иисус бил във Витания, в дома на Симона Прокажени.
Витания – това е неголямо селище на източния склон на Елеонския хълм. Симон, стопанинът на дома, вече не бил болен от проказа, иначе в неговия дом не биха могли да се събират гости, тъй като Мойсеевият закон забранявал каквото и да е съприкосновение със страдащи от проказа (Лев. 13). По всяка вероятност, Симон бил изцелен от проказа от Самия Иисус Христос и тогава между тях се установили добри отношения.
Приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му ...
Алабастър – това е вид мрамор, забележителен със своята лекота, прозрачност и красота, особено чисто-белият алабастър. От него се приготвяли вази, урни, пепелници и съдове за съхранение на течни ароматни вещества. Миро – това е благавонна течност, съдържаща обикновено масло и ароматни вещества, заедно с благовонни смолисти вещества като нард, смирна и разни цветове.
Помазването с миро имало в древността и по-голямо значение, когато например, се помазвали царе и първосвещеници. Но, освен това помазване, мирото се употребявало на Изток в ежедневния живот много често, особено от заможни хора, ( както у нас парфюмите ), което било от една страна необходимо поради особеностите на горещия климат, и от друга страна било приятно и се считало за жизнено удобство. Особено се помазвали с миро по време на пиршества, при представяне пред височайши лица или кагато приемали у дома си особено уважавани личности. Помазвали обикновено косите на главата, челото, лицето, брадата, дрехите, а когато искали да изразят особена почит към това лице, тогава помазвали и краката му.
Виждайки, че жената изливала на главата на Иисус скъпоценното миро и знаейки, че Христос не обича разкоша, учениците възнегодували и казали: защо е това прахосване? Но Иисус, като видял, че постъпката на жената произлиза от добро сърце, казал: Защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате. С тези думи Иисус посочвал близостта на Своята смърт: Тя Ме приготви за погребение ... На обичайното изразяване на почит и любов Господ дава в този случай особено значение, като действие, извършено за подготовка на Неговото погребение, тъй като в древността имало обичай да намазват мъртвите с благоухания. Разбира се, жената едва ли имала такава мисъл, но Сам Господ отдал такова голямо значение на това действие на жената.
Един от дванадесетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха тридесет сребърника ... Тук е уместен въпросът: дали Иуда е постъпил като един безнравствен човек сред Христовите ученици, или той станал такъв докато бил един от последователите на Христа? Както всички ученици на Христос при първото им тръгване след Него, имали плътски очаквания и надежди, също така имал и Иуда в още по-голяма степен. Вярвайки, че Иисус е изпратен от небето, Иуда бил убеден, че няма да остане на загуба, оставяйки заради Него своя дом и стопанство. Той бил заразен от алчност от самото начало, и нито примерът на Самия Иисус Христос, нито другите апостоли – нищо не могло да го поправи. И ето, заслепен от страстта за лесна печалба, той дръзва да извърши нечувано светотатство – да продаде Неговия Божествен Учител за тридесет сребърника!