(Мт. 28: 1 – 20)

Дневното богослужение на Велика Събота се отнася по Църковния Устав вече за следващия ден, затова, макар, че общият ред  на богослужението не носи още радостния, пасхален характер, то има някои отделни неща, които се явяват като първи предвестници на настъпващото християнско всемирно тържество. Свещениците вече се преобличат преди четенето на Евангелието от черните ризи в бели и самото Евангелие разказва за благовестието на Ангела Господен на светите мироносици-жени за възкресението на Иисус Христос.

Светите жени-мироносици, приготвили благовония и масло, прекарали съботния ден в покой, според изискването на закона , и щом като свършила съботната нощ, се отправили с приготвените аромати към гроба, за да помажат тялото на Господ. Първа от тях, както разказва евангелист Иоан, отишла на гроба Мария Магдалина, когато още било тъмно, и като видяла, че камъкът е махнат от гроба, изтичала при Симон Петър и Иоан и казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем де са Го турили (Ин. 20: 1-8). Петър и Иоан веднага изтичали към гроба.  Другите мироносици – Мария Иаковлева, Саломия и всички, които отишли на гроба, видели Ангела, седящ на отмахнатия камък. Ангелът се обърнал към тях и им казал: Не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ ... Те влезнали в гроба и, като не намерили там тялото на Иисус, останали в недоумение. Изведнъж пред тях се изправили двама мъже в бляскави дрехи и казали: Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука. Той  възкръсна...(Лк. 24: 3-7). Но идете, обадете на учениците Му и на Петър, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал (Мк. 16: 7-8). Мироносиците с трепет и ужас побягнали от гроба (Мк. 16:8). След това Петър и Иоан отишли на гроба. Иоан бягал по-бързо и пристигнал пръв.

Той надникнал в гроба и без да влиза, там видял отмахнатите повивки. След него дошъл Петър и като влезнал в гроба, там видял само повивките, с които било обвито тялото на Господ. Тогава влезнал и Иоан и, като видял сгънатите повивки, повярвал във възкресението (Ин. 20: 4-8). Петър и Иоан се върнали обратно у дома, като единият вярвал, а другият се чудел за станалото (Лк. 24:12). Мария Магдалина, като се върнала отново след тях на гроба, останала там сама и заплакала от неизвестност – къде са занесли тялото на Господ. И така, разплакана, тя надникнала в гроба и вътре видяла два Ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, дето било лежало тялото на Иисус. Защо плачеш? -  попитали те. Дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили, - казала тя, и, обръщайки се назад, видяла Самия Иисус, но не Го познала и помислила, че е градинарят. Защо плачеш, кого търсиш?- я попитал Господ. Господине, ако си Го изнесъл ти, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема... Марийо! – кротко ú казал Господ. Тогава тя , като Го познала, се обърнала към Него с думата “ Равуни “ , което значи Учител. Господ ú казал по-скоро да отиде при учениците и да възвести за Неговото възкресение (Ин. 20: 9-17). Мария бързо излязла от гроба и отишла при учениците. На пътя тя срещнала другата Мария, и те заедно се затекли да обадят на учениците Му. Иисус ги срещнал и им казал: Радвайте се! Те паднали в нозете Му и Му се поклонили. Иисус им казал: Не бойте се, идете и обадете на братята Ми да идат в Галилея (Мт. 28: 8-10). Мироносиците отишли при апостолите и им разказали, но те отначало не им повярвали (Лк. 24: 9-11), докато не се убедили сами от думите на очевидците Петър и Иоан.