Боголюбиви братя и сестри, Седмият Вселенски събор бил свикан по настояване на благочестивата императрица Ирина и Константинополския Патриарх Тарасий по повод възникналата иконоборческа ерес. Император Лъв Исаврянин издал позорен указ за “прочистване” на храмове и домове от образите на Господа, на Пресветата Му Майка и на светиите, за изгаряне иконите на площадите, за заличаване на стенописите. По това време пострадали множество изповедници на вярата.
Синът на Лъв Исавър, Константин Копроним и внукът Лъв Хазар продължили пъкленото дело Особено жестоко преследвали и избивали монасите, защото знаеи, че монашеството е крепостта на Православието
Тези безчинства продължили близо цял век и половина. Веднага щом заела трона след смъртта на съпруга си, сравнително по-умерения император Лъв ІV, благоверната царица Ирина първо върнала от заточение всички светители и монаси и разпоредила епископските катедри да се заемат от ревностни иконопочитатели. Освен това пожелала да се събере Вселенски събор, който да осъди деянията на предишния лъже-събор на Копроним и да възстанови истината за светите икони. Новоизбраният константино-полски патриарх Тарасий настоявал също така за свикването на такъв събор.
Съборът заседавал в Никея, където преди векове се състоял Първият Вселенски Събор. На този събор светите Отци и Учители на Църквата възкресили светоотеческото учение за свещеното иконопочитане; припомнили великите знамения с Неръкотворния образ изпратен лично от Господа и Спасителя наш Иисус Христос на персийския цар Хозрой. След като изслушали и други светоотечески поучения и свидетелства за чудните знамения от светите икони и мощи, светите Отци на събора изнесли в средата на храма икона и всеки от тях с поклон и целуване произнесъл по двадесет и две кратки изречения. В тези трикратно изричани Православни истини се съдържало и осъждането на иконоборческите заблуди.
Съборът осъдил всяко от лъжливите постановления на Копронимовия събор, подтвърдил решенията на предходните шест Вселенски събора и утвърдил догмата за иконопочитанието. Този догмат гласи:
“Ние определяме: светите и пречестни икони да се предлагат за поклонение по същия начин, както и изображението на Честния и Животворящ Кръст — били те изработени с бои или с мозаечни плочки, или от някакво друго вещество, стига да са направени по подобаващ начин; независимо дали се намират в светите. храмове Божии, върху свещените съсъди или одежди, върху стени или дъски, по домовете или по пътищата; също, еднакво да се почитат те, било като изображения на Господа и Бога, нашия Спасител Иисус Христос или на Непорочната наша Владичица Пресвета Богородица, или пречистите Ангели и всички свети и праведни люде. Колкото по често ги правим — с помощта на иконите — предмет на нашето съзерцаване, толкова повече като ги съзерцаваме, ще се подтикваме към помнене на техните първообрази, с толкова по-голяма любов към тези първообрази ще се разпалваме и ще засилваме желанието си да им отдаваме полагаемото целование, почит и поклонение — ала не служение, каквото според вярата ни се полага единствено на Божественото естество. Като съзерцаваме тези икони, възжелаваме и да им кадим тамян и да палим свещи в тяхна чест, както е ставало това в древността, защото честта, която въздаваме на иконата, отнасяме до първообраза, а който й се покланя, се кланя и на самото изобразено върху й същество.” “Който обаче се осмели да мисли другояче, ако е от епископите или клириците,” трябва да бъде “низвергнат”, ако ли пък е от иноците или миряните — да се отлъчи.”
Така с всеобща прослава на Господа завършил в 787 г. Седмият Вселенски събор, който заедно с истината за иконопочитането възстановил и утвърдил истината за самото Православие.
В защита на иконопочитанието пострадали много изповедници на вярата. Преподобен. Теофан Изповедник Митрополит Никейски съставил 148 богослужебни канона, най-значимият от които е Тържественият канон в защита на иконопочитанието (в Неделя на Православието), всички канони на апостолите и канони за починалите, както и стихири за някои Богослужебни дни. Двамата с брат си Теодор по времето на злочестивия имп. Лъв V Арменец, приели иночески чин в Лаврата на св. Савва Освещени. Когато отново се повдигнала вълната на иконоборческата ерес, те безстрашно защитавали правото славене на Бога и поклонение на пречестните Му светини. Четвърт век светите братя били най-жестоко изтезавани и поругани: пречистите им чела били заклеймени с позорни стихчета (затова ги нарекли Начертани). В изтезания и мъки преподобни Теодор предал Богу блажената си душа, а брат му Теофан доживял времето, когато нововъзцарилият се император Михаил с благоверната си майка Теодора окончателно възвърнали иконопочитанието, освободили от заточение всички изповедници на Правата вяра. Константинополският Патриарх Методiй поставил на Никейската катедра Теофан.
Почитанието на светите икони било окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в 872 година, при императрица Теодора.
На този Събор, в знак на благодарност към Господ Бог, дарувал победата на Църквата над иконоборците и всички еретици, бил установен празника Тържество на Православието, който Вселенската Православна Църква празнува и до днес в първия неделен ден от Великия пост.
По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас, амин!