“Който Мене признае пред човеците,

ще призная и Аз него

пред Моя Отец небесен” (Мат. 10:32)

Братя и сестри,

 

Това са категоричните думи на нашия Господ.

В предишната неделя ние празнувахме рождения ден на Христовата Църква – Петдесетница, а днес честваме нейните две части, които образуват едно неразделно цяло.

Днес земната Църква прославя небесната.

Днес ние – обременени от грехове, но надяващи се на спасение – по думите на ап. Павел – възпяваме „тия, за които светът не беше достоен.., които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища…” (Евр.11:38,33-34).

Всичките светии, чиято памет почитаме днес, съставляват вълнуващо свидетелство за хората от всички времена, че принадлежат на Бога. Доказали са го с живота си, с направения избор, с делата си, а когато се наложи – и с мъченичеството си.

Свидетелстването започва от Иисус Христос преди две хиляди години. Той дойде в света, “за да свидетелства” (Йоан 1:7), за да разкрие пред хората Бог Отец със силата на Светия Дух. В кръщението Му се заяви първото свидетелство за лицето на Богочовека Христос, когато Светият Дух се явява във вид на гълъб и Бог Отец говори: “Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:17). Същото се случва на планината Тавор, където се добавя поощряването “Него слушайте” (Мат. 17:5). И в двете случки от живота на Иисус Христос се изяснява формата и съдържанието на изповядването и свидетелстването, което е нужно да прави всеки християнин. Ние вярваме в троичния Бог, едно Божество в три лица. И единствената характеристика, която долавяме у Него, е любовта.

Почитането на светците отнема ли от величието на Бога, както някои напразно ни обвиняват? Съвсем не! Ние, православните, сме верни на учението и заповедите на Господ Иисус Христос и Неговите св. апостоли. Ние почитаме светците като верни приятели и раби на Бога, защото те представляват „храм Духа Светаго” (1 Кор. 6:19). Ние се прекланяме пред техните чутовни дела и подвизи, извършени от тях за Божията слава и с помощта на Божията благодат. Честта, която въздаваме на светците, всъщност се отнася към Бога. Затова църковното песнопение възкликва: „Дивен Бог во светих Своих!”

Като се позовава на Свещ. Писание и предание, Православната църква винаги е учила да се призовават светците с пълна увереност в тяхното ходатайство за нас пред Бога.

 

        Братя и сестри,

 

Днес е Неделя на всички светии – на тези безброй знайни и незнайни мъже, жени и деца, които не само открито изповядвали своята вяра в Христа, но и намерили сили заради нея да се отрекат от света и от хилядите неща, които той така изкусително предлага; намерили сили заради вярата си да понесат нечувани мъчения и издевателства и подпечатали принадлежността си към Христа с кръвта и живота си.

От нас за сега – слава Богу! – не се искат подобни подвизи. Но нека поне изпълним достойно и малкото, което се очаква от нас. А то е да бъдем християни не само по име, а и по дела, открито, спокойно и смело да изповядваме християнската си вяра. Защото откритата изповед е проповед – тя е призив към нашите ближни да се вслушат в думите на Спасителя и да се вгледат в делата Му, които и сега даряват утеха, живот и спасение на света. Така ние, всеки според силите си, ставаме съработници Христови и признавайки Спасителя пред човеците, записваме имената си в книгата на живота. Амин.