СВЯТОСТ И РОДОЛЮБИЕ
(Неделя на всички български светии)
Днешният ден не е голям празник, но той е особено тачен от нашата Църква, защото е Неделята на всички български светии.
Ролята на Църквата за изграждането на българската нация, за формирането на душевността на нашия народ и за съхраняването на неговата самобитност винаги е била признавана от всички, но светлите имена на големите личности в църковната ни история днес се помнят от малцина. Затова по нареждане на Светия Синод на Българската православна църква от 1954 г. втората неделя след св. Петдесетница е отредена да бъдат почетени по подобаващ начин паметта и заслугите на всички забележителни български родолюбци и християни – не само на тези, с чиито имена е изпъстрен църковния календар и чиято памет се чества на определените за това дати, но и на тези, чиито имена не са запазени в народната памет, т.е. на хилядите незнайни български мъченици, изповедници и труженици на вярата, които, служейки на Бога, са служили на отечеството си и жертвайки се за отечеството си, са принесли служба Богу.
Преди тридесетина години паметта на светите братя Кирил и Методий се честваше на 24 май, а паметта на св. Климент Охридски – на 8 декември. Днес споменатите дати са съответно Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост и Студентски празник, т.е. имат светски измерения, докато паметта на тези най-тачени наши свидетели се празнува на 11 май и на 25 ноември, и то само от Църквите.1 (Датата 25 ноември е и патронен празник на Софийския университет “Св. Климент Охридски” – Б. ред.) Това разделно честване накърнява целостта на празниците, намалява тяхната стойност и всенародно значение. Вероятно промяната на календара беше направена и с такава цел – да откъсне от духовния им корен тези празници и да им придаде само светско значение. А всъщност те са църковно-национални празници. Впрочем същото беше сторено и с Деня на народните будители, който се е чествал някога на 1 ноември – празника на св. Йоан Рилски, чиято памет сега обаче празнуваме на 19 октомври. Такова разминаване почти лишава от смисъл този празник и той губи въздействието си. Това не са никак маловажни неща. Всичко, постигнато от нашите предци в духовната област, трябва ревниво да събираме и пазим, за да не останат делата и подвизите им като отделни ручеи, които се губят в пясъците на времето, а да текат през вековете като широка и пълноводна река и обилно да подхранват нашето национално самосъзнание и самочувствие.
Някои инославни изповедания отхвърлят почитта към светиите и към св. Богородица. Бих искал да припомня, че почитта към светиите се заражда още в първите векове на християнството и намира своето основание в текстовете на Свещеното Писание. Светиите са пример за това, как вярващият човек, уповавайки се на Бога, може да придобие кристалночисти добродетели и да се усъвършенства дори до ангелоподобие. Животът на светците е едно себеотдаване – на Бога и на ближните. Ето защо най-добрата почит, която можем да им отдадем, е да подражаваме на живота и делата им. “Помнете вашите наставници и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7). И тук веднага искам да направя един паралел. Само подражавайки на вярата на хилядите български мъченици, загинали по времето на петвековното османско владичество, и имайки пред очи свършека на техния живот, който те пожертваха за българското си име и вяра, нашият народ успя да запази себе си и своята идентичност.
Почитането на светиите за нас, българите, не е само религиозен въпрос. Нароилите се напоследък лъжеучители и сектантски водачи твърдят, че нашите родни светци братята Кирил и Методий и техните ученици св. Климент Охридски, св. Наум, св. Сава, св. Горозд и св. Ангеларий; преподобния Йоан Рилски, св. Йоан Кукузел, св. патриарх Евтимий, св. Злата Мъгленска, както и хилядите светители, преподобни и мъченици, дали живота си за вяра и род, не са наши молитвени застъпници пред Бога, а просто заблудени еретици и идолопоклонци. Тези хулни твърдения нанасят удар в сърцевината на българската душевност и са пагубни за националното ни достойнство и самочувствие, защото поразяват корените му.
Православната ни църква възпитава не само вяра и нравственост. Прикътала в себе си всички изкуства, тя въздейства всеобхватно на човека – на неговата душа, сърце и разум. Всеки празник на български светец може да се каже, че е урок по патриотизъм и родолюбие.
Затова днес повече от всякога е нужно да си припомним свидните имена на нашите български светци, да почетем делата и подвизите им и да се опитаме да бъдем техни достойни потомци и подражатели. /25 юни 1995г./
-------------------------------------------------------------------
*отец Александър Лашков в книгата "Пътят към Храма 2" 1995 г. (https://alashkov.wordpress.com)