Празнуваме, братя и сестри, в чест на основоположника на православното и пустинножително монашество свети преподобни Антоний Велики.
Какъв е бил той, накратко можем да узнаем от тропара му. Нали тропарът е кратка църковна песен, в която е дадена главната същност на някой църковен празник или на живота на някой светия!
Тропарът на свети преподобни Антоний гласи: „Подражавайки на нрава на ревнителя пророка Илия, следвайки правите пътища на Кръстителя Иоана Предтеча, ти, отче Антоние,си бил жител на пустинята и си укрепил с молитвите си вселената. Затова те молим: моли Христа Бога да се спасят душите ни!“
Тази песен ни представя преподобни Антония като ревнител на спасителното Божие дело в света, ревнител от типа и величината на древния славен пророк Илия; представя ни го като велик пустинножител, който е следвал неотстъпно извънредния пустинножителен подвиг на Господния Предтеча свети Иоана Кръстителя; представя ни го като молитвеник с рядко усърдие, който с молитвите си е в състояние да укрепи Вселената.
Подвигът на свети преподобни Антония е изключителен. Той не е по нашите сили!
Ала и ние сме призовани да вървим нагоре – по стъпалата на лествицата на съвършенството. И то безспир, все по-нагоре и по-нагоре, като имаме за свой нравствен идеал Бога: „Бъдете съвършени – наставлява ни в Своята Проповед на планината Спасителят, - както е съвършен и небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48). – Става дума за духовното съвършенство.
Растежът и напредъкът към съвършенство, братя и сестри, зависи от редица условия. Известно дърво може да има живот в себе си, но за да се появят неговите листа, цветовете му да се развият и завържат плод и плодовете да узреят, то се нуждае от влага, въздух, светлина, топлина и опрашване. Така е и при духовното съвършенство: и тук са необходими средства, които спамагат и съдействат за духовно издигане. И аз, в сегашната моя проповед, ще се спра именно на някои от тях.
На първо място трябва да поставя молитвата. – Тя – по най-разпространеното и най-обикновено определение  - е „беседа с Бога“. – Безспорна истина е, че всички хора, които се срещат и общуват един с друг, си оказват някакво влияние. Особено значение в туй отношение има дружбата. Ако всяка дружба оказва въздействие, то дружбата ни с лице, по-издигнато от нас в интелектуално, емоционално, волево и нравствено отношение, ще има много по-голямо въздействие върху нашия духовен растеж, и толкова по-голямо ще бъде то, колкото по-високо над нас стои личността, с която дружим. Щом това е тъй, тогава дружбата ни, общението ни чрез молитва с Бога, Който е неизмеримо и несравнимо по-високо от нас и от всичко съществуващо, ще ни облагородява и възвисява така, както никоя друга дружба! – Прочутият генерал Гордон, някога губернатор на Судан, писал на сестра си: „Длъжен съм да ти кажа, че завистта и отмъстителността съставляваха моя наслада. Да, и сега тези два недъга ме отбиват понякога от добрия път! Но, ако аз до известна степен съм превъзмогнал тези недостатъци, и то по какъв начин? – Посредством настойчиви моления и с помощта на Бога!“ – Значи: Гордон чрез настойчивите си молитви към Бога, на които Бог е отговарял, като му е давал Своята помощ, е ограничавал и побеждавал лошите си прояви, тоест успявал е да става по-добър.
Второ средство за духовно издигане е словото Божие - Библията. Свещеното Писание е - пише свети апостол Павел – боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата, за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело“ (2Тим. 3:16). Библията открива на човека Бога. Тя поставя човека сред най-доброто общество: на пророците и апостолите. Отговаря на мирогледните въпроси: за произхода на света, живота и човека, за целта на света и човека, за края. Дава на душата покой, утеха, радост. Предлага на човека насъщната духовна храна. Спасителят казва: „не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“ (Мат. 4:4). Библията прави човека истински човек, облагородява човека и народите. Един свободомислещ посетил Фиджийските острови и, като срещнал едного от местните главатари, рекъл му: „Вие сте велик главатар, но съжалявам, задето сте слушали мисионерите и приели християнството. Никой човек сега не вярва в Библията!“ – Старият главатар, като посочил един голям камък, с блестящи очи отговорил: „На онзи камък, преди мисионерите да ни донесат Библията, ние разбивахме главите на човешките си жертви, и в онази фурна печахме телата им за нашите пиршества. Ако да не беше тази стара Книга, която ни е обърнала от диваци в чеда Божии, и вие никога нямаше да излезете от това място; ако да не беше Евангелието, което вие презирате, щяхте да бъдете убит и изяден!“
Естествено, Свещената Книга ще ни облагородява, ако често я отваряме и жадно четем и виждаме и чуваме в нея Бога, и с ум, сърце и воля възприемаме писаното там.
Трето средство – това е неделният и изобщо празничният ден. – Неделният и изобщо празничният ден е за почивка, отмора, освежаване и освещаване. Ще зависи от това, как ние прекарваме празника: ако го прекарваме в плътски удоволствия и празни забави, тогава не можем да очакваме от него някакво благотворно влияние!
Четвърто средство е Божият дом – храмът, с онова, което се извършва там. – Тук Бог ни праща обилно духовна светлина за просвещаване, умъдряване и нравствено възрастване и текат неизчерпаемо, особено чрез светите Таинства, струите на Божията благодат за наше подкрепление, изцеление, очистване, освещаване и възраждане.
Може би не всичко в църква ще ви бъде понятно. Но ходенето там и присъствието на богослужение не е без полза! – Спомням си следния случай с една благочестива стара жена, която не пропускала богослужението.
Веднъж, след като се била върнала от делнично утринно богослужение, изпрала носната си кърпичка и я простряла да съхне. Минал един съсед и ѝ подхвърлил:
    - Е, ти ходи ли днес на църква?
    - Да, ходих! – отвърнала старицата.
    - А какво разбра и запомни ли молитвите и песните?
    - Не много нещо!
    - Тогава защо ходиш и губиш времето си без полза?
    - Без полза ли? – викнала старата жена. – В храма на богослужение аз получавам такава голяма полза, каквато получава от слънцето ей тази моя кърпичка, която току-що съм изпрала и простряла. Водата по нея непременно ще се изпари от слънцето, но тя ще стане по-бяла и по-чиста. Така и аз: макар че няма да разбера и запомня много от това, което се чете и пее в църква, но душата ми, - туй го усещам след всяко посещение и престояване на богослужение в светия храм, - става по-чиста, и ми е по-леко и радостно!
Пето средство за духовно издигане е благочестието. – Ще запитате: „Що е благочестието?“ – Свети апостол Яков обяснява: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това ... да се пазиш неосквернен от света“ (1:27), а туй ще рече: да не грешим. Тогава ще растем духовно. Греховният живот, братя и сестри, не води нагоре, а надолу, не издига, а сваля, не гради, а руши! – Който живее благочестиво, той се радва на по-добро телесно и душевно здраве, има мирна съвест, кротки отношения с хората и по-спокойно очаква и посреща своя земен край. Той е, - образно казано, - „като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в своето време, и чийто лист не вехне“ (Пс. 1:3). Който живее благочестиво, той има чисто сърце, а чистото сърце му дава възможност, - както казва Спасителят, - да види Бога (Мат. 5:8), тоест: да усеща Божието вездеприсъствие, дава му възможност да се удостоява с Божие посещение, - според обещанието на Спасителя, че у този, който спазва словото Му, сиреч живее по Неговите заповеди, Той и Отец ще дойдат при него и жилище у него ще направят (Иоан14:23). Благочестието отваря и вратата на Царството небесно и вечния живот. В Небесното царство, - както четем в Откровението, - „няма да влезе нищо нечисто“ (21:27). – След изтъкнатото ще ни станат напълно ясни следните думи на свети апостола Павла: „Благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот“ (1 Тим. 4:8).
Братя и сестри, аз ви посочих пет средства, които спомагат и съдействат за нашето духовно издигане. Уверен съм, че вие искате да вървите към съвършенство. Тогава:
Молете се! Усърдно и горещо се молете! При всички обстоятелства в живота си молете се Богу! (1 Сол. 5:17)! Молете се и на Пресвета Богородица, и на вашия Ангел-пазител, и на светията, чието име носите, и на другите светии!
Четете книгата на Божия закон – Библията, или Новия Завет, или поне светото Евангелие, и се поучавайте (Пс. 1:2; Иис. Нав. 1:8)!
Помнете почивния ден и го светете чрез добри, богоугодни дела (Изх. 20:8)!
Посещавайте Божия дом, присъствайте на богослужение и участвайте в него молитвено, особено в празнични дни (Пс. 93:11)! Ползвайте се от светите Тайнства и църковните треби!
Служете на Христа „в светост и правда...през всички дни на живота си“ (Лук- 1:75)!Радвайте се, братя и сестри, че сте християни, членове на основаната от Иисуса Христа Църква, но бъдете активни християни, живи членове. А това ще рече: непрестанно да залягате за духовно съвършенство (Евр. 6:1), да се съвършенствувате
(2 Кор. 13:11); чрез изпълнине на Божиите заповеди и използване на средствата за духовно издигане да напредвате в доброто (Еф. 2:10; Тит 2:14) и светостта (1 Петр. 1:15)!
Да благослови Бог усилията ви, та в края на краищата „да бъдете, - както пише свети апостол Яков, - съвършени и цялостни, без никакъв недостатък“ (1:4)! – А м и н!  

     
                                                                          От Сборник проповеди на † Доростолски
                                                                                и Червенски Митрополит Софроний