Иоан 1:35-51  
Иоан, синът на Захария, Витаварският проповедник и кръстител, проповядвал покайно кръщение и множество народ се стичал в Йорданската пустиня да го слуша и да се кръсти. Той бе пратен от Бога да свидетелства за Оня, Който щеше да дойде като спасител на човеците. Затова, когато Иоан Кръстител видя Иисус да се приближава до мястото, дето той проповядвал, взрял се в Него и казал:“Ето Агнецът Божий“. Двама от Иоановите ученици, единият от които бил Андрей, брат на Симон Петър,, тръгнали подир Иисуса и прекарали тоя ден при Него. Те намерили Месия.
Андрей избързал при брата си Симон и му казал:“Намерихме Месия /което значи Христос/“ и го завел при Него. Така намерили Христа Спасителя и други чисти души и Той ги направил Свои ученици. От тях Той избра още по-близки ученици, за да им повери делото на царството Божие, когато се изпълнят древните пророчества за Неговите страдания и смърт, за Неговото възкресение и възнесение. Това бяха светите Апостоли. Пръв бе повикан Андрей, затова ние го славим и молитвено тачим, като първозван Христов апостол.
Как Андрей и останалите апостоли познали, че Иисус е Месия? Познали Го, защото слушали словото Му, което им разкривало тайната на Божието дело на земята за спасение на човеците. Словото на Иисуса не бе човешко слово, то ги издигало нагоре и им откривало тайни, за които вярващите сърца са копнеели. То бе слово, което ги просвещавало със самия Божий живот и ги приобщавало със светостта Божия. То бе слово, което грабвало сърцето със възхита с преголямата за човеците мъдрост, пленявало човешката съвест с чистия път на праведността, издигало човешката душа, за да бъде зрителка на Божия свят.
Словото на Иисуса е боговиждане. Затова светите апостоли намерили Месия, но те го намерили още и поради силата на Иисуса, защото били свидетели на необикновенни явления, на личби и чудеса, и на забележителни работи, коит и до ден днешен стават, а именно на сила за възраждане на човека. Върви човек по своя път, потънал в земна мисъл, обзет от земнородни грижи, върви човек в пътя на греха и все по-ниско слиза. Изведнъж сила го възспира и преражда. Такива прекрасни чудеса стават всякога и как да си ги обясним, освен със силата Божия? И днес има Савловци, които са срещнали в жизнения си път невидимия за тях Иисус и са били преродени, та са станали Павловци; или може би са били дълбоко смутени, за да се усъмнят в правотата на своя път. И днес, колчем отстъпваме от Божия закон на доброто и на истината, всемилосърдният небесен Отец оправя пътищата ни чрез словото на Своя Син – Спасителя на човеците.
Учениците Иисусови бяха видели Божията сила и Иисуса, и така намерили Месия. Тогава те разбрали и старозаветните Писания, които говорят за Него. Разбрали ги, защото вече имали светлината на Словото и бяха видели силата Божия. Тогава им станало ясно, че Спасителят на човеците няма да дойде по законите на земята: нито по законите на земята ще се роди, нито по законите на земята ще учреди новия свят на духа, нито по законите на земята ще проповядва. Тогава те разбрали, че Той е истинският Спасител на човешките души, в които се откирва новия свят.
Преди да възлезе на небето, откъдето бе дошъл, Иисус поръча на учениците да останат в град Иерусалим, докле се облекат със сила отгоре и след туй ще му станат свидетели в целия свят. Те наистинаМу станали свидетели, защото проповядвали за спасението в Иисуса Христа и за царството Божие навред по тогавашния свят. Тяхното свидетелство стига и до нас. То е безсъмнено свидетелство, както ни уверява и възлюбеният Христов ученик:“Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота…, кето сме видели и чули ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа“.
Ние знаем колко е прекрасна проповедта на свети апостол Петър още в деня на светата Петдесятница, когато говореше за Иисуса Спасителя. Знаем и величествената проповед на свети евангелист Иоан, която е възвишена до Божиите небеса, издигайки и нас на орлови криле към тия висини, за да имаме и ние орлов поглед за цялата земя. Знаем проповедта на всички Христови апостоли и ученици, дивнисвидетели на Иисуса, когото бяха видели и слушали, Когото продължаваха да виждат и слушат и след Възнесението Му чрез сърцето на вярата. Те всички свидетелствуват, че са намерили Месия. Дълбоко убедително е за нас свидетелството на техния живот, в който се прояви Иисусовия живот, а който е приел Иисусовия живот, намерил е Спасителя, в когото Бог живее. Но дали ние, които обичаме Божия дом и с удовлетворени сърца слушаме Иисусовото слово, наистина сме намерили Спасителя? Той ни е привлякъл в тоя свят дом; привлякъл ни е в Своята Църква, но все пак не е излишен и за нас въпросът: намерили ли сме ние за самите нас Месия, като такъв ли Го приемаме?
Андрей заведе при Иисуса своя брат Симон, та и той да намери Месия. Нас пък ни води при Иисус, за да видим в Него Спасителя, една много по-могъща сила – светата Църква. Тя е ангелът Божий, който всякога разпалва огъня на Светия Дух върху жертвеника на вярата и истината; тя е великият амвон, от който велегласно се разнася гласа Христов. Тя ни води при Иисуса,за да видим в Него Месия и да Го приемем като Спасител. В нея ние приемаме трите свидетелства на небето и на земята за Него: „Защото трима са, които свидетелствуват на небето:Отец, Слово и Светий Дух; и тия тримата са едно. И три са, които свидетелствуват на земята: Духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват /1 Иоан 5,7-8;
Светият Дух, светото Кръщение и светото Причастие – те са силата на непосредствената убеденост в Иисуса Христа като Спасител. Който приема Духа Животворящ на истината, дара на Духа в светото Кръщение, за да стане жив член на тялото Христово, и живота на Сина Божий в светото Причастие – той е видял, познал и изживял Спасителя.
Приемем ли Иисуса като наш Спасител, ние трябва да докажем, че сме Го намерили, като станем причастници на Неговия живот и участници във вечния живот, който да пребъдва в нас /1Иоан 3-15/. А“който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот /1Иоан 5:12/. Необходимо е да приемем словото на Иисуса в неговата безусловност, защото то е Божие слово, но още по-необходимо е да живеем според това слово, защото Иисус казва:“Аз съм това, което ви и говоря отначало /Иоан 8:25/. Ако ние живеем според словото Му, ще живеем в Него, ще дадем най-доброто доказателство, че сме намерили Спасителя. Тогава в живота си ще бъдем подвижници на любовта, на доброто, на кротостта, ще бъдем вестители и служители на Иисуса за мир и благоволение между човеците, ще бъдем подобно на свети Андрей, Негови свидетели и благовестници на спасението.
Андрей бе първозван Апостол. След него бяха повикани мнозина и мнозина; техният брой е безчет. Ние не сме първозвани и светата Църква ни води към Иисуса. Нека се вслушаме в нейния глас и да следваме пътя, в който тя ни води, за да пребъдваме в Иисуса. Това е всякога потребно, но тая безусловна необходимост настойчиво ни става ясна днес, когато общата човешка съдба е пред много неизвестности, когато утрешният ден не е ясен, за да видим и близкото бъдеще във всечовешката и в нашата лична съдба, а какво да кажем за далечното бъдеще, за крайната съдба? Някои се плашат, защото смятат, че това, което виждат съвсем наблизо, е вест за съдбата, която ще сполети човечеството. Ние не знаем Божията воля, по-нататъшната ни съдба не е открита за нашите очи. Навсякъде размирици, войни, унищожения и кървави братоубийства, но ние вярваме в Божията милост, която е по-силна от човешката жестокост и безсърдечие. Затова трябва да я призоваваме, та да отминат изпитанията за цялото човечество и да настъпи ведър, ясен и слънчев ден на мира, на добрата воля между човеците, на живот в братството и любовта. Ето такава трябва да бъде молитвата ни на тоя свет празничен ден, ако наистина сме намерили в Иисуса Спасителя на човечеството. Той не дойде да съди света, но да го спаси. Той е Месия. В Него вярваме и на Неговата милост се уповаваме. Амин!

Произнесена от Негово Светейшество +Кирил, Патриарх Български в столичната църква „Свети апостол Андрей Първозвани по случай храмовия празник на 13.12.1961 г. ст.ст.