На днешния неделен ден, братя и сестри, светата Църква възпоменава светите Праотци.   Кои са тези Праотци? – Това са всички ветхозаветни свети патриарси, родоначалници на Божия народ, пророците и свети люде – от Адама до Йосифа Праведника, Обручника на Пресвета Дева Мария, които са се оправдавали и спасили чрез вярата в Идещия Месия.   Повечето праотци са живели в тежки времена, във времена почти на всеобщо нечестие и разтление, във времена на ненавист към истината.
Мнозина от тях са били оскърбявани и гонени, някои са били затваряни и убивани. – Това са героите на вярата, възпети от свети апостола Павла в 11-та глава на Посланието му до Евреите. 
След като изброява редица от праотците, - той продължава речта си така:
„И какво още да кажа? – Защото време не ще ми стигне да разказвам за Гедеона, Варака, Сампсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища; жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани, тия, за които светът не беше достоен, скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти“ (Евр. 11:32-38).
Колко далеч сме ние, братя и сестри, от чествуваните днес свети Праотци! – За да се уверим в това, нека направим една малка проверка! – Имаме ли ние, например, вярата на Авраама, който бил готов дори да принесе в жертва Богу своя единствен син Исаака; или вярата на Даниила пророка, който предпочел да бъде хвърлен в яма с лъвове, но не се съгласил за три дни да не се моли на своя Бог; или вярата на трите момци Ананий, Азарий и Мисаил, които така били предани Господу Богу, че предпочели да бъдат хвърлени в горяща пещ, отколкото да се поклонят на златния истукан; имаме ли нравствената чистота на Йосифа и отбиваме ли изкушенията с неговата заява: „Как...ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога?“ (Бит. 39:9); имаме ли твърдостта на Моисея и неговата любов към народа, - чуйте го какво казва Господу: „О, Господи, тоя народ направи голям грях...;прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал“ (Изх. 32:31-32); имаме ли готовността на Самуила да слуша Бога, казваме ли Господу, като него: “Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша!“ (1 Цар.3:10); имаме ли покайното настроение на Давида, който написа чудния 50 - ти псалом, в който изля душата си в покайна молитва: „Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми... Беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене ... Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене... Да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш. Жертва Богу е дух съкрушен ; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш“ (3 – 19); имаме ли ревността към Бога и дръзновението за защита на вярата, които имаше свети пророк Илия, който не се уплаши от жестокия цар Ахава и езичницата царица Иезавел, а смело ги изобличи за заблудата им: когато Ахав му каза: „Ти ли си, който смущаваш Израиля?“, Илия му отговори: „Не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци“ (3 Цар. 16:17-18); и на целия народ рече: „Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него ...“ (3 Цар. 18:21); имаме ли строгостта и чистотата в живота, каквито имаше Иоан Кръстителят? ... И тъй нататък, и тъй нататък...
Нека всеки сам да провери себе си и да си отговори на поставените въпроси! ... И уверен съм, че ще се съгласите, че не съм казал преувеличено и неправда, като рекох: Колко далеч сме ние, братя и сестри, от чествуваните днес свети Праотци! ...
А какво трябва да сторим? – Да се постараем да се изправим и да подражаваме в живота си на хубавото, което ни разкрива животът на светите Праотци!
Това ще бъде най-добрата прослава за тях и най-голямата полза за нас, които чествуваме тяхната памет! ... А м и н!  

 От Сборник проповеди от
† Доростолски и Червенски Митрополит Софроний