"Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете” (Марк. 2:5).

Братя и сестри,

Ние сме в дните на Великия пост – подвиг за изкупление от греха; дни за искрена молитва и съзнателен пост; време рядко благоприятно за спасение! В този път на благочестие и съвършенство, ние не сме сами: Църквата Христова, като грижлива майка, ни ръководи духом и съпътствува тялом – тя ни въведе във великия пост чрез така наречените четири подготвителни недели. В тях тя ни разкри чрез мъдри размисли и ни посочи в живи примери игото и гибелта на греха, и сладостта от спасението. След това тя ни предложи и ние приехме: очистителен пост, покайна молитва и духовно примирие с ближния и Бога – така се приготвихме и приобщихме с пречистите Тяло и Кръв на Господа Иисуса за нравствен покой, душевно спасение и благодатно укрепване в делото на спасението.

Ето и днес Втората неделя от времето на поста, светата Църква пак е на духовна стража – тя продължава да укрепва духовно верните си чеда в благочестието и нравствено да подсеща жалките зрители на този дивен подвиг: тази двойна роля ясно се рзкрива в днешното евангелско четиво – верни човеци и чисти души силом носят сковано тяло и грешна душа на близък човек за изцеряване от Христа Господа. Пример чуден за нас – и заповед ясна: верните с такава ревност трябва да доведат в Църквата болните духом и телом при Лечителя. Нека спрем внимание върху това чудотворно дело на Иисуса – и усвоим нужната поука.
Спасителят, след като направил няколко чудеса край Генисаретското езеро и в Капернаум – отдалечил се на самотно място за молитва и отдих (Лук. 5:16). И тук обаче не останал самотен и неоткрит, защото "голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се цери от болестите си при Него” (Лук. 5:15). Това го заставило да се прибере пак в любимия Му галилейски град Капернаум – "и се разчу, че е в една къща; тоз час се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат и Той им проповядваше словото” (Марк.2:1-2). Навсякъде е бил търсен и от всички желан – от онези, които търсели истината, жадували за правда, чакали утеха, бленували за спасение: такива не се били малцина като днес, а цели тълпи от села и градове, които неуморно са Го съпътствували и в Иудея, и в Галилея!

Когато Христос проповядвал в къщата, и цялото множество народ, което препълвало къща, двор и улица, слушали дивното слово на Пророка – тогава:

"дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабения” (Марк. 2:3-4).

Пророкът е силно изненадан, народът е в пълно недоумение, а разслабеният и приятелите му – в трепет и надежда! Трогателното съчуствие и любов на четворицата роднини към нещастника заставят Проповедника да спре словото си и спре вниманието си върху болника;

"Като видя Иисус вярата им, каза на разслабения - дерзай чадо, прощават ти се греховете” (Мат. 9:2).

И всички се удивили и възторжено прославили Бога, за гдето ги удостоил да видят неща, каквито никой до тогава не е виждал!
В това удивление и радост, благодарност и прослава, правели мрачно изключение няколко фанатизирани умове и озлобени души – намиращи се там книжници и фарисеи. Те лукаво размишлявали в сърцата си и изумително се питали:

    
"Какво тъй богохулствува Този? Кой може да прощава грехове – освен един Бог?” (Лук. 5:21).

Лукаво тесногръдие, порочна хитрост, жестока ненавист! Сами равините тогава учели, че никой болник не може да бъде изцерен, ако предварително не му бъдат простени всички грехове – защото физическото страдание се считало за неизбежно следствие от някакъв грях. Христос спря страданието, прости греховете на паралитика. Книжниците и фарисеите не отричат спирането на болестта, дори не ги интересува това; лукаво, обаче, недоумяват за властта да се прощават грехове. Ако обаче, според самите книжници, физическото оздравяване е несъмнен резултат на опростен напълно грях – какво друго остава за тях, освен да отстъпят от злобата и неверието си, и да кажат, че виновник за това е Бог, и станалото пред тях е чудо?!

Но действието се свършва победно за Христа: удивително за народа и изобличително за фарисеите, Иисус властно заявява пред всички, че носи сила да прави чудеса и има власт да прощава грехове, за това и казва на разслабения: "Стани, вземи одъра си и върви у дома си” (Марк.2:11). И пралазираният стана и отиде у дома си съвършено здрав физически и очистен духовно: за радост на ближните си; за сила на вярващите сърца; и посрама на завистливите книжници!
Защо през Втората неделя на великия пост Църквата Христова ни предлага Евангелието за разслабения?

Чуйте! Древният човек бе отчаян духом, разслабен волево, лишен от надежда, скован от грях; той беше парализиран труп и дух, за когото само отделни изключителни личности, както от иудейството, така и от езичеството, обръщаха жалък поглед към небето и ходатайствено просеха милост и лек над загиващия свят.

Бог не остана безучастен към този вопъл на земята – милостта влезе в ролята си и изпрати Лекар за болните души: стъпките Му осветиха земята; словото Му просвети умовете; чудесата Му утешиха сърцата; кръвта Му обнови света – блудният Адам стана, взе одъра си здрав, и смирено се завърна в дома на Отца си! Настана ново небе и нова земя, в която заживя нова твар, изкупена от Христа и осветена от Духа Святаго.

Но злото макар и да беше сразено на Голгота, следи от него, по закона за наследствеността, останаха в душата на човека. Поради тая унаследеност, отново се прояви на сцената разслабеноста на духа и тялото, но вече при друга обстановка, вид и следствие; има пак разслабеност – лична и обществена, но има вяра, цари надежда, чака любов, бди Лекар!

 

Този трябва да е смисълът на литургийното Евангелие през Втората неделя на Великия пост – и днес има парализирани души, замръзнали сърца, разстроени умове, опорочени воли, сковани тела, разслабеност физическа и духовна гнети човеци, разстройва семейства, отрича институти, скарва общества, погубва народи, помрачава човечеството! Изкуплението е дадено и благодатта изобилствува - съзнанието ни обаче е слабо, и вярата ни е мъртва. Но св. Църква ни дава в ръце мощно и спасително средство – пост и молитва. Постът пречиства тялото и молитвата окриля духа, - а чрез това съзнанието се просветлява и вярата възкръсва за добри дела!

Сега е време благоприятно – сега е ден за спасение: да осъзнаем своята разслабеност, да потърсим избава от греховността си. Пред нас е примерът на евангелския разслабен. Да последваме стъпките му! В него и в тях да видим себе си – и в грях, и в добродетел, и в милост, и в спасение!

 

В заключение нека си припомним мъдрото наставление от днешното апостолско четиво, казано от великия апостол на езичниците:

"за това трябва да бъдем особено внимателни към онова, което сме чули, та да не би някак да отпаднем – защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата: как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от онези, които го бяха чули от Него?” (Евр.2:1-3).

Спасението се предлага; отказът е грях; следствието е смърт; краят – геена. Прочее време благоприятно и благодатно! Амин!