За разпространението  и тържеството на християнството  било необходимо не само апостолството, но и мъченичеството. Светите апостоли проповядвали „Христа Разпятаго, воскресшаго из мертвих“, а светите мъченици запечатили с кръвта си истинността на апостолската проповед. Кръвта на мъчениците, по думите на един древен защитник на християнството, е семето от което поникнало християнството“. Един от мъчениците, светата кръв на когото станала семе, за да поникне християнството, е бил и днес празнувания свети великомъченик Георги.
Епохата в която живял свети Георги, е била една от най-тежката за християните. Това е било в началото на четвъртия век. Тогавашният римски император /285-305/ решил с огън и меч да изкорени християнството от лицето на земята. Наистина, неописуеми били бедите, страданията и мъченията, сполетели християните, но Бог изпратил велики верующи, които с пламенната си вяра и себеотрицанието си, с доброто и благородството, с търпението и кротостта си, надвивали и побеждавали озверените езичници.    
Виждайки ужасите, на които били подложени християните, свети Георги, макар и да заемал по това време висока Длъжност, военначалник в град Кападокия, видял, че за него е настъпило времето да изповяда пред гонителите на християнството вярата си в Господа Иисуса Христа, затова започнал да се подготвя за смърт. Раздал парите и скъпоценностите си на нуждающите се, освободил робите, на бедните завещал големите си имоти и останалото си богатство. Като наредил по този начин всичките си житейски работи, мъжественият юноша отхвърлилвсякакъв човешки страх и се явил на царския съвет, събран в Никомидия, дето тогава се решавала съдбата на християните. Като се явил там, свети Георги казал на всеуслушание:
-Докога ти царю, и вие князе и съветници, ще вършите тези насилия и преследвания над християните, под предлог, че пазите закона? Докога ще преследвате невинните хора, които никого не са обидили, а напротив, дават пример за добър живот? Вие се заблуждавате като се покланяте на идолите. Иисус Христос е истинският Бог. Познайте истината, или, поне престанете да притеснявате със своето безумие тези, които са я разбрали“!
- Какво те е заставило да се осмелиш на такава дръзка постъпка? – попитал го проконсулът, по заповед на император Диоклетиан, който останал изумен от тази постъпка на Георги.
- Истината, отговорил юношата.
- Каква е тази истина?
- Истината е сам Христос, гонен от вас.
- Нима ти си християнин?
- Аз съм роб на Христа, моя Бог; с надежда в Него аз дойдох в това ваше събрание да протестирам против гонението и убиването на християните, да протестирам против разорението на християнските църкви и горенето на книгите и още да свидетелствувам за истината.
Надигнали се викове, хули, и дълго време нищо не се чувало, докато накрая Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат и сам започнал да говори:
- Аз отдавна те знам, Георгие, и уважавам твоето мъжество. Почетох те с висок сан и сега още съм готов да ти простя дръзкия постъпък, заради предишните твои заслуги. Като баща те съветвам: не погубвай своята младост, не се лишавай от нашите милости и още сега принеси жертва на боговете.
- Царю! Отговорил Георги, по-добре ти се обърни към истинския Бог и въздай хвалебна жертва. Земното могъщество е непостоянно, богатството е нетрайно; в него не може да има истинско щастие. Никакви земни блага не ще ме отвърнат от Бога, никакви мъки няма да ме уплашат и няма да поколебаят вярата ми!
Разгневеният Диоклетиян заповядал да заключат Георгия в тъмница, дето го оковали във вериги, легнал на гърба, турнали му на гърдите тежък камък. Но Георги тържествено понасял страданията и благодарил на Бога.
На другия ден Диоклетиян го повикал при себе си и го запитал:
- Разкая ли се, Георгие?
- Нима ти мислиш, царю, че тия нищожни страдания ще ме отвлекат от моята вяра? По-скоро ти ще се умориш, отколкото аз – да търпя мъчения.
След това, по заповед на императора, Георги бил подложен на страшни мъчения: драскали тялото му със закривени железни куки; обували му нагорещени до червенина железни обуща, влачели светията по улиците, като го биели жестоко; но сред тежките страдания той повтарял думите: „върви, Георгие, и ще стигнеш“. Не стигало това. По заповед на царя, изкопали дълбок трап, напълнили с вар, хвърлили го в него, напълнили трапа с вода и го захлупили. Три дни и три нощи св. Георги стоял в тоя трап, но за очудване на всички, св. Георги излезъл здрав от трапа. И като видял царят, че с мъчения не може да победи св. Георгия, заповядал да го посечат. Това било на 23 април 305 год. Така мъченически св. Георги умрял за вярата в Господа Иисуса Христа.
Св. Георгия често изобразяват възседнал на бял кон и поразяващ с копие страшен змей. Това е основано на следното предание:
Разказват, че не далече от мястото, дето бил погребан св. Георги, близо до гр. Бейрут (М. Азия), при планината Ливан, излизал от езерото един страшен змей, който опустошавал цялата околност и заразявал въздуха със смъртоносното си дихание. Жителите на страната не знаели къде да се скрият от бедата и поискали съвет от езическите жреци. Жреците им казали, че всяко семейство трябва подред да дава едно от децата си да бъде изядено от чудовището. Не виждайки друг начин за избавяне от страшния змей, жителите приели тоя съвет, и всеки ден нова жертва се довеждала на брега на езерото. Редът дошъл на едничката дъщеря на тамошния цар. Девойката била доведена на езерото, и тя с трепет очаквала смъртта. Изведнъж ѝ се явил великомъченик Георги, в образ на светъл юноша, на бял кон и въоръжен с копие.
- Защо плачеш? – запитал той девойката.
- Добри момко,- отговорила тя – отдалечи се по-скоро, за да не загинеш заедно с мене.
И девойката разказала на юношата за змея.
- Не бой се, момиче, казал той.  – Чрез името на Бога Истинаго аз ще те избавя от чудовището.
- Не, добри войниче, възразила тя, - не погубвай себе си. Аз вече съм обречена на смърт. Ти не можеш да ме спасиш, само ще загинеш.
Току-що изговорила тя тия думи, и страшното чудовище се показало из езерото и почнало да се приближава до девойката. Тя високо взела да вика: „бягай“! Храбрият Господен воин св. Георги, като се прекръстил, спуснал се към чудовището и го убил с копието. Змеят при голямо стечение на народа бил изгорен в огън. Подир това всички жители на тази страна приели християнската вяра. За тая победа над чудовището и мъжеството сред страшните мъчения, св. Георги е наречен Победоносец и се счита защитник на войниците.
Ето това е в кратце животът, дейността, страданията и мъченията, които св. Георги претърпял за Христовото име. Както чухте, св. Георги е бил един от великите мъченици за християнството и удостоен от св. църква с титлата „победоносец“, тъй като той е победил не само езичниците, но и зверовете и змейовете, както тоя, който е излезъл от езерото при планината Ливан. За св. Георгия най-скъпото нещо била вярата в Господа Иисуса Христа. И за тази вяра той се отказал и пожертвал всичко: и висока служба, и огромно богатство и най-сетне приел мъченическа смърт. Той се показал достоен син на своя баща, който също така мъченически умрял за християнската вяра. Св. Георги се показал доблестен не само като войник, но и като християнин. Той не се устрашил да изповяда вярата си в Господа Иисуса Христа пред лицето на самия император. Неописуемите мъчения, на които бил подложен, не можели да го заставят да се отрече от вярата си в Христа Бога. Ето така е вярвал, живял и страдал за вярата си св. великомъченик Георги.
Как сме ние? Подражаваме ли на мъчениците и изповедниците на вярата? Готови ли сме да се откажем от службата си за вярата? Има ли някой между нас, който да е раздал имотите си и богатството си на бедните, както е сторил св. Георги? Готови ли сме да пожертваме и живота си за името Христово? Има ли между на с изповедници, страдалци и мъченици за вярата, какъвто е бил празнуемият днес св. великомъченик Георги?
С празнуването паметта на св. Георгия, св. църква ни го сочи за пример на вярата. С мъченическата смърт на св. Георгия, св. църква иска да ни каже, за да бъдем истински християни, не е достатъчно само да нахраним гладните, да облечем голите, да приберем странните, но и мъченичество да приемем за вярата си. „Бъди верен до смърт, казва се в апокалипсиса, и ще ти дам венеца на живота“! (Ап. 2:10).
Да, за да бъдем истински християни, ние трябва да бъдем верни Господу до смърт, и само тогава ще можем да очакваме венеца на живота.
Св. великомъчениче Георгие, моли Бога о нас, та и ние да можем с търпение и мъжество да понасяме бедите и страданията в живота, и ние, подобно на тебе, да бъдем освободители на пленените, защитници на бедните, церители на немощните, борци срещу безбожните царе и победители на злото.
А м и н

 от „Глас на пастирското сърце“- прот Йосиф Милошев