Братя и сестри в Господа,
Днешният празник в чест на свети Иван Рилски ни пренася мислено във втората половина на деветия век и първата половина на десетия. Това е едно нездраво време в историята на българския народ, когато маловерие е разяждало душите, религиозни секти са разколебавали народния дух, увлечението по делата на плътта е било силно, покварата се е носела от високи места на обществения живот и се е спускала към низините народни.
В такова тревожно време Бог изпрати свети Иван Рилски, за да посочи на народа пътя на евангелската добродетел и сила, да изведе към ведрите простори на вярата ония, които са седели „в мрак ...и сянка смъртна“ (Мат. 4:16).
Свети Иван Рилски е роден от благочестиви и добродетелни родители, българи по произход, около 876 година, в село Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина край река Струма, в пределите тогава на град Средец – София. В написаното от свети патриарх Евтимий житие на свети Иван Рилски се казва: „Добре възпитан, Иван във всичко се покоряваше на своите родители и им оказваше нужната почит, постоянно пребъдваше в страх Божи, не се лъчеше от църквата, а с внимание слушаше божествените слова и угождаваше на Господа с пост и молитва. И цял беше пленен от любов към Бога, като същински серафим духът му гореше към Господа и произвеждаше стократен плод, като дърво, посадено край водни извори.“
Починали Ивановите родители. Бог му се явил в сън и му казал, както някога на Авраама: да излезе от своята земя и да отиде в земята, която ще му покаже. Иван раздал своето имущество на бедни и постъпил в един от тамошните манастири. Приел монашески постриг и останал известно време там, за да се обучи в подвижничество. После се отдалечил в планината и си направил колибка от храсти. Хранел се с билките и тревите, които земята дава за добитъка, и пиел вода от изворите, и пребъдвал в отшелнически подвизи: пост, усърдна пламенна молитва, сълзи, борба с плътта и изкушенията на дявола. Подир доста време се преселил в тъмна пещера, в която прекарал 12 години в същите подвизи. Но един ден по дяволско внушение разбойници го нападнали, немилостиво го били, блъскали го, влачели го и го прогонили от това място.
Минавал от гора в гора и в Рила планина намерил огромен дъб, който имал голяма хралупа, и се заселил в нея. Бог заповядал на земята да произрасте сланутък, подобен на грах, за храна на подвижника. Обаче Бог не пожелал светецът дълго да остане скрит. Пастири пасели някъде наблизо стадото си. И докато овцете кротко си пасели, изведнъж се сурнали да бягат и спрели чак на мястото, дето бил преподобният. Пастирите ги гонели, дошли там и видели светеца. Той ги нагостил със сланутък. Те разказали за него по цялата онази страна. Христолюбци пожелали да видят светеца и да получат неговото благословение. С тях тръгнал един бесноват. Свети Иван с молитва го излекувал.
За да избегне човешката слава, светецът се преместил на една много висока скала. Дяволът с легион демони го нападнал, мъчили го, хвърлили го от скалата и си отишли, мислейки го за мъртъв. Той като станал, пак се изкачил на скалата и изпълнявал своето молитвено правило и подвижничество. Ангел Божи всеки ден му донасял храна.
Разнесъл се слух за светеца, та чак цар Петър чул и пожелал да го види. Дошъл в Средец и изпратил девет опитни ловци да издирят светеца. Доста дни напразно обикаляли те из Рила. От глад се изтощили. Твърде късно намерили някакъв знак, по който стигнали до светеца. Той ги благословил и им предложил трапеза – един малък хляб. Онзи, Който някога в пустинята насити повече от 5000 души с пет хляба и дигнаха останали къшеи дванадесет пълни коша (Мат. 14:20-21), и сега тук наситил девет души с половин хляб, и половин хляб останал. Върнали се ловците и разказали на царя всичко. Той взел със себе си някои от тях и своите най-приближени и бързо се устремил към планината. Но, като стигнали до река Рила, натъкнали се на много висока и непристъпна скала. Възкачили се на друга висока планина и оттам показали на царя планината и скалата, дето се подвизавал преподобният. Но царят не можел да отиде там поради стръмнината и суровостта на мястото, затуй изпратил двама свои любимци да молят и поканят светеца да дойде и сподоби със своята благословия царя. Светецът казал, че това не може да бъде. И писал на царя: „Наше смирение не ще можеш да видиш в сегашното време, а в бъдещето непременно ще се видим един друг и ще се насладим на тамошните неизречени радости, ако своевременно препратим оттук там плодове, достойни за покаяние. Но постави шатрата си на връх планината, за да я видя, и аз ще произведа дим, за да го видиш ти: само така да се видим един друг е заповядано засега.“
Светият отец направил дим като стълб до небето. Цар Петър видял неговия знак, а светецът – шатрата на царя, и двамата прославили Бога и се поклонили един на друг.
Царят се опечалил много, като смятал, че е изгубил нещо велико, и си отишъл с голяма тъга. И щом влязъл в двореца, веднага пратил на светеца доста злато заедно с разни овошки, каквито подобава за монаси. Изпратил и писмо.
Блаженият Иван склонил да приеме поднесените храни, но не и златото и отговорил на царя писмено: „Заради твоята вяра и усърдието ти към мене приемам поднесените храни, а златото сам си го имай, защото то много вреди на монасите, а най-вече на живеещите в пусти и безутешни места... А на твоята държава то е потребно. Обаче и ти, който си украсен с диадема, не трябва да намираш наслада в него..., но то е да го употребява царят... най-вече за сакатите и бедните, за голите и бездомните. Затова, ако искаш да наследиш и небесното царство заедно със земното, бъди щедър, както е щедър нашият небесен Отец! Не се уповавай на неправдата и не желай грабителство! Бъди кротък, тих и достъпен, имайки отворени очите си за всички. Маслото на твоята милост да се лее над всички, но лявата ти ръка да не знае, що прави дясната. Бедните да излизат радостни от палата ти!... Твоята багреница да сияе със светлината на добродетелта!... Споменът за смъртта винаги да посещава ума ти!...“
Царят с любов целунал това писмо и го носел в пазвата си като някакво скъпо съкровище и като го прочитал честичко, прогонвал от себе си тъмата на светския шум.
Преживял светецът на това място седем години и четири месеца. Доста люде идвали при него, като носели своите болни, които по неговите молитви оздравявали и си отивали радостни.
Мнозина поревнували неговото добродетелно житие, пожелали да живеят с него, построили църква в близката пещера и съставили манастир, като имали преподобния за свой началник и пастир. А той добре ръководел своето стадо, много души довел при Господа, големи преславни чудеса извършил и стигнал до старост.
Като разбрал, че е настъпило неговото преселение при Господа, отдал се на молитва, проливал горещи сълзи, коленичил на земята и казал: „Боже Вседържителю     приеми ме, грешния и недостоен Твой раб!... Моля Твоята благост да ми изпрати добър Ангел, за да не ми попречат на възхода лукавите духове!“ - Повикал своите ученици, на които връчил своя Завет – писмено, и много ги поучил. „Подир моята смърт – рекъл им, - да не страдате безутешно, защото няма да ви оставя, а невидимо ще бъда с вас!“ Всички поред разцелувал, причастил се с божествените Христови Тайни, легнал просто на земята, вдигнал ръце към небето и като рекъл:“ Господи, в Твоите ръце предавам духа си!“ блажено починал на 18 август 946 година, в царуването на българския цар Петър, след като е преживял на земята около 70 години.
Учениците му с много сълзи го обливали, обвили с плащаница свещеното му тяло и го положили в дървен ковчег. Изглеждал като заспал, и тялото издавало неиречено благоухание. Бързо навсякъде узнали за смъртта на преподобния и мнозина се стичали. Недъгавите се молели и просели изцеление и се радвали, като се освобождавали от своите болести.
След като минали 40 дни, светецът се явил насъне на старшия си ученик и заповядал да погребат тялото му в земята. Гробът му се превърнал в извор на чудеса за присъстващите с вяра.
След време започнало да излиза от гроба на светеца неописуемо благоухание. Пък и сам той се явил на някои ученици насъне и заповядал да пренесат мощите му в град Средец – София. Извадили ковчега, отворили го и видели, че тялото е цяло и изпускало благоухание. Пренесли светите мощи в Средец и ги положили в църквата „Свети евангелист Лука“ както се предполага на 19 октомври 980 година. Бил съграден храм на името на свети Ивана и там пренесли честните му мощи, които продължавали да вършат дивни и преславни чудеса. Например: Георги Скилица, грък, управител на Средец, понеже тогава цяла България се намирала под византийско робство, и който в последствие написа житие на преподобния, с вода от чудотворните мощи получил изцеление на своята нетърпима болест. И самият император Мануил Комнин, който в същото време се намирал в град Средец по някакви държавни дела, чрез помазване с елей от кандилото пред ковчега на преподобния, получил
При царуването на византийския император Андроник Комнин унгарски войски на крал Бела III завзели чак до Средец българската земя, която тогава още се намирала под гръцко иго, и отнесли със себе си мощите на свети Ивана в унгарския престолен град Остригом. И тук ставали дивни и преславни чудеса: изцелявали всеки недъг и всяка болест. Епископът в този град проявил неверие в светостта на преподобния: „Аз много добре зная - рекъл той, - всички светци и никъде не намирам тогова със светците!“ – Но веднага онемял. Бързо се завтекъл към ковчега на светеца и като го облял с горещи сълзи, проявил сърдечно съкрушение. И Божият угодник развързал връзките на езика му, и той наченал хубаво да говори. Когато кралят узнал за станалото, обзел го страх и ужас. Затова украсил със злато и сребро ковчега на светеца, благоговейно целувал светите мощи и с големи почести ги върнал в Средец. Положили ги в църквата „Свети Иван Рилски“. Туй станало през 1187 година.
Малко време подир това Бог благоволи да възобнови българската държава и възстанови българското царство при благочестивия цар Асен, наречен в светото кръщение Иван. Той като дошъл до Средец, покорил и него. Чул за безчислените преславни чудеса на преподобния и затова веднага се отправил към неговата църква, благоговейно целунал мощите на светеца и му се струвало, че е намерил някакво многоценно съкровище. Решил да ги пренесе в престолния си градТърново. Била изградена църква на името на светеца на Трапезица и в 1195 година там ги положили. Извършили се преславни чудеса: слепи проглеждали, прегърбени се изправяли, неми проговорвали, недъгави от немощ получавали сила, бесновати се освобождавали и всички, от каквито и болести да били обхванати, сдобивали се със здраве. В Търново светите мощи стояли до 1469 година, и на 1 юли били върнати в светата Рилска обител, дето почиват и досега в голямата църква, точат благоухание и правят множество чудеса.
Рилският манастир, братя и сестри, е бил многократно разоряван. Но народът не е допускал да остане в запустение. Всякога с жертвената си ревност го е изграждал по-хубав. Така е станало след разорението в началото на ХII век, когато гърците завоювали нашата земя. Тъй е станало и в началото на ХV век, когато турците завзели земята ни. Така е станало и през първата половина на ХVIII век, когато манастирът три пъти е бивал разоряван и три пъти пак възобновяван като феникс из пепелта. За последен път бил разорен през 1833 година, подир което е бил издигнат в сегашното си величие и благолепие с усърдието на монашеското братство и с помощта и труда на целия български народ.
Свети Иван Рилски, братя и сестри, не е само отшелник, макар дълго да се бе подвизавал в пустинната рилска самота по примера на много свети отшелници. Ако в първия период на своя пустинен живот и иночески подвиг е велик отшелник, във втория период той вече е възлязъл на по-съвършена висота, защото е надмогнал и света, и пустинята и е станал ангелоподобен. Със събраното около него богоизбрано братство той положи началото на общежителното монашество у нас и Бог го е направил безсмъртен игумен на светата Рилска обител. Това показва, че светият пустинножител е разбрал нуждите на Българската църква и българския народ, разбрал е необходимостта на времето, в което е живял, разбрал е и гласа на своето призвание и със създаването на общежителното монашество е допринесъл извънредно много за изграждане на българската църковност и за издигане и запазване на българската народност.
Свети Иван Рилски е образец на свет живот не само за тия, които напускат света и се уединяват в свети обители, за да пребъдват в молитва и подвижничество. Той е образец на всички искрено вярващи християни. Защото и те трябва да живеят духом (Гал. 5:25), да имат духовен живот, плодовете на духа, а те са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 5:22-23). С тия плодове на духа е бил богат свети Иван Рилски и поради това той е за нас образец, който ние можем и сме длъжни да следваме.
Заслугите на свети Иван Рилски за нашия народ са извънредно големи. Те са се умножавали непрестанно чрез служенето на неговия манастир – светата Рилска обител. Тя служи на народа ето вече над хилядолетие, за да му запази вярата и евангелската добродетел, народностно да го закриля и в тежко време на чуждо робство да го ободри със спомени от миналото и благи надежди за бъдещето.
Светата Рилска обител през вековете е била хранилище на славянобългарска просвета и на недосегаем за вражеско похищение народностен дух. Тя е могъщ фар на вяра, на духовна светлина и на монашески подвиг ето повече от десет века. Тя е мощен светилник, който никога не гасне, защото от светийския подвиг и от светите мощи на нейния велик основоположник извира елеят му.
Някои от братята възлюбиха пустинното безмълвно житие, поради което бяха устроени в уединени места постници или скитове. Други от манастирските братя бяха сподобени от Бога с дара на книжовната мъдрост и словото, и те пишеха книги и устно говореха проповеди, например иеромонах Йосиф Брадати. Други пък, получили по-голяма наука, излязоха в света да учат хората, например Неофит Рилски. Други от братята, заради своето благочестие и достойнство, бяха въведени в архиерейски сан и светителствуваха, например Авксенти, Велешки митрополит. Други бяха духовници. Рилският манастир е имал по всички градове от Черно море до Адриатическо метоси или подвория,в които са живели тъй наречените таксидиоти, тоест пътешественици, странствуващи вън от манастира, които управлявали манастирските имоти, където имало такива, приемали приношенията на народа за манастира и изповядвали хората. Рилският манастир е свързан и с нашето Възраждане. Там е бил послушник свети преподобни Паисий, авторът на „История славяноболгарская“.
Рилският манастир е българският Йерусалим. Свети Иван Рилски е нашият усърден застъпник пред Бога и народен закрилник.
Братя и сестри, свети Иван Рилски иска от нас да се трудим, да бъдем духовно многоплодни и да приличаме на дърво, „посадено край водни потоци, което дава плода си в своето време, и чийто лист не вехне“ (Пс. 1:3). – Иначе ще бъдем като безплодната смоковница, която с листата си само ще мами хората (Мат. 21:19); ще бъдем като сухи пръчки от лозе, които ще бъдат отсечени, събрани и хвърлени в огън (Иоан 15:6).
А сега, празнувайки светата памет на Рилския пустинножител и чудотворец, нека всички, братя и сестри, от все сърце му се помолим: преподобне отче богоносче Иоане, бъди ни помощник в бедите, закрилник в изпитанията, утешител в скърбите, лечител при болестите! Изпрати ни благодат и милости, очищение и прошка на греховете и ни съдействувай „да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота“ (1 Тим. 2:2), за да постигнем крайната цел на всеки християнин спасението и вечния блажен живот! – Амин!

 (От Сборник проповеди на † Доростолски и Червенски Митрополит Софроний)