С тази вечерня започва, братя и сестри, празникът в чест на свети Иван Рилски.
Свети Иван Рилски е пребивавал - както се казва в неговия тропар, - не само в молитви и пост, но и в сълзи.
И аз в сегашната моя проповед искам да ви кажа няколко думи върху значението на тези сълзи.
Спасителят е казал в Своята проповед на планината: „Блажени плачещите, защото те ще се утешат“ (Мат. 5:4). – Кои са тези плачещи? – Това са ония, които плачат за греховете си. Туй е „скръб по Бога“, а не „световна скръб“. „Скръбта по Бога – пише свети апостол Павел – произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт“ (2 Кор. 7:10). „Скръбта по Бога“ е скръб и болезнено сърдечно съкрушение, когато, като помислим за Бога и за нашите отношения към Него, съзнаваме себе си като виновници пред Него, които не са в състояние да дадат отговор. Това състояние поражда страх от съд и осъждане, от който не може иначе да се освободим, освен чрез сърдечно сълзно разкаяние. Съвсем друга е обаче „световната скръб“ за загубата на някои земни блага. Тази скръб само убива и поразява с безнадеждност, без да принася някаква полза. Губейки земни блага, човек стига понякога до отчаяние, до неверие в Божия промисъл, до завист, а туй са вече смъртни грехове, които обричат човека на духовна смърт. Случва се дори, че лица, силно привързани към земни блага, умират и с телесна смърт: те не могат да понесат загубата на земното щастие и, потресени от загуба на голяма сума пари, на имот, слава и други ценни за тях предмети от тоя свят, лишават себе си от живот – самоубиват се...
Отшелниците чак до своята кончина чувстват себе си многогрешни и недостойни и всякога са плакали за греховете си. Ето свети Иван Рилски! – Като разбрал, че настъпва неговото преминаване при Господа, отдал се на усърдна молитва, проливал горещи сълзи, коленичил на земята и рекъл: „Боже Вседържителю, приеми ме грешния и недостоен Твой раб!“
Ала не малодушие и липса на надежда на Божието милосърдие, братя и сестри, се явява причина на плача и сълзите у праведниците, а тяхното смирено съзнание за своето недостойнство, съзнание толкова по-дълбоко, колкото на по-висока степен на нравственото съвършенство са се издигнали.
Авва Агатон пред своята смърт три дни бил с отворени, неподвижни очи. Братята го побутнали и запитали: „Авва Агатоне, где си? – Той им отговорил: „Стоя пред Божието съдилище.“ Братята рекли: „И ти ли, отче, се боиш?“ – Той им отговорил: „Колкото можах, трудих се да изпълнявам Божиите заповеди; но аз съм човек; мога ли да зная дали моите дела са били угодни Богу?“ – Братята казали: „И ти ли не си уверен, че твоите дела са били угодни Богу?“ – Старецът отговорил: „Нямам дръзновение, докато не чуя от Бога, защото едно е човешкият съд, а друго – Божият!“
Авва Памво, след като през целия си живот служил Богу, в смъртния си час казва на окръжаващите го: „А сега отивам при Бога така, като че още не съм започнал да Му служа! – Такова съзнание са имали подвижниците!...И са плакали!...
А колко благодатни и спасителни са за нас, братя и сестри, покайните сълзи! – Чуйте повестта на бележития писател-богослов от VII век свети преподобни Анастасий Синаит за покайния плач на един разбойник и за плода от този покаен плач! – „В царуването на гръцкия император Маврикий (582 – 602) в Тракийските страни имало страшен, безчовечен разбойник. Като узнал за него Маврикий, изпратил му по един юноша своя кръст, с думите: „Не се бой!“... Разбойникът се трогнал дълбоко, дошъл при императора и с разкаяние паднал в нозете му... След няколко дни, мъчен от съвестта, той тежко заболял и бил настанен за лечение в болницата на свети Сампсон.
Свети преподобни Сампсон е живял във времето на византийския император Юстиниан I (527 – 565). Юстиниан заболял тежко. И най-изкусните лекари не могли да му помогнат. Преподобни Сампсон с молитва към Бога го излекувал.
-    Ще ти дам за награда каквото пожелаеш – казал Юстиниан, - вземи пари или
имот!
-    Богатство не ми е нужно, - отговорил Сампсон, - аз такова имах и доброволно се
отказах от него. Ако искаш да окажеш голяма милост, заповядай да построят дом за болните и бедните. С това ти ще угодиш на Бога и мене твърде много ще зарадваш.
-    Юстиниан изпълнил желанието на Сампсона: били построени обширна болница
и странноприемница. За началник бил назначен преподобни Сампсон.
Свети Сампсон се трудил до дълбока старост и починал в 550 година. Лицето му сияело като слънце. Много чудеса ставали на гроба му и в уредената от него болница. Известен е като Сампсон Странноприимец. Паметта му се чества на 27 юни.
Тук – в болницата на свети Сампсон, разбойникът, чувствайки приближаването на смъртта, обърнал се с гореща молитва към Господа и със сълзи каейки се и просейки прошка за своите съгрешения говорел: „Владико Човеколюбче, не търси у мене нещо добро! Но, както по-рано си спасил бившия разбойник, разпнат с Тебе, спаси и мене; излей и върху мене Твоята милост и приеми този мой предсмъртен плач и сълзите, които аз сега проливам! Както онзи, който дошъл в единадесетия час, пак е получил, така приеми и моите сълзи и ме очисти от греховете!...Повече нищо не ме питай: никакво добро не ще намериш у мене, само беззакония! ... А ето в тая нощ настъпва страшният и последен час от моя живот и нямам повече време, за да мога да изплатя неизчислимите мои дългове!...Както си приел плача на апостола Петра, който „плака горко“ (Мат. 26:75), така приеми и моя плач, Човеколюбче! Аз проливам тези сълзи върху списъка на моите грехове, а Ти, с гъбата на Твоето милосърдие, изтрий ги!“... В такова покайно състояние разбойникът прекарал няколко часа, бършейки с кърпа сълзите си. Така предал своя дух...
И какво става? – В това време завеждащият болницата лекар, човек свят по живот, вижда сън: множество бесове дошли при леглото на починалия разбойник, с много списъци на негови грехове. След тях дошли и два ангела и донесли везни. Когато бесовете поставили на едното блюдо на везните списъците с делата на разбойника, другото блюдо се дигнало нагоре високо. Ангелите рекли: „Какво можем да сторим? – Не са минали и девет дни, откак този разбойник е престанал да разбойничи!“ – Приближили се към постелката на умрелия и като видели на очите му кърпата, напоена със сълзи, взели я и я положили в празното блюдо на везните. Щом направили туй, другото блюдо, на което били списъците с греховните дела на разбойника, бързо се вдигнало нагоре и всички списъци изпадали и се разпилели на разни страни. Тогава ангелите, благодарейки за човеколюбието Божие, взели душата на разбойника и я отнесли със себе си, а демоните се разбягали.“ (Повесть преп. Анастасия Синаита, гл. Троиц. Л. № 110).
Виждате ли, братя и сестри, колко много помагат сълзите на покаянието, плачът за греховете: те са средство за заглаждане на нашите грехове пред Бога. „Блажени плачещите, защото те ще се утешат“ (Мат. 5:4).
Празнувайки деня на свети Иван Рилски, нека от сълзите на подвижниците за греховете им извлечем поуката за значението на покайните сълзи и да я прилагаме често в живота си!
Да плачем, братя и сестри, за своите грехове сега тук, за де не плачем после през цялата вечност! – А м и н!