Идете и се научете, що значи „Милост искам, а не жертва”/Мат.9:13/

Днес светата Църква чества паметта на св.ап. и ев. Матей, един от 12-те апостоли, който написа нашето първо евангелие. Сам той ни разказа за оня незабравим за него ден, когато Господ Иисус Христос минал край митницата му – той бил митар и го повикал към страшното, трудно и велико апостолско служение. Матей напуснал всичко – дом, работа, богатство и спокойствие и тръгнал подир Иисуса. Вечерта дал на своя Учител и господ голяма вечеря, в която взели участие и мнозина негови колеги – митари, считани от народа за грешници. Като видели това, фарисеите рекли на учениците Му:”Защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?” Иисус като чул това, рекъл:”Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Идете и се научете що значи милост искам, а не жертва, защото не дойдох да призова праведниците, а грешниците към покаяние”.
Жертвата е доброволно приношение, което творението поднася на своя Творец. Жертвата е отговор на Божия призив:”Сине, дай ми сърцето си”. И понеже, човек не е само дух, а и материя, той чувства нуждата да прави осезаемо вътрешното си разположение, чрез някой материален дар. Това той върши не защото притежава нещо свое, нещо достойно, което да подари на Бога като отплата за Неговите благодеяния към Него, а защото жертвата е израз на любовта на човека към Бога. Затова жертвата е играла първостепенна роля във всяка историческа религия.
Жертви са принасяли хората от най-древни времена: от времето на синовете на Адам и Ева – Каин и Авел до наши дни. Жертви са принасяли всички езически народи. Жертви са принасяли и юдеите. Аврам издигал жертвеници там, където му се явявал Бог. След извеждането на юдеите от Египет, Бог заповядал на Мойсей да построи скинията. По подобие на нея Соломон построил своя храм в Иерусалим. Разрушен от Навуходоносор в 558 г. преди Христа, той бил издигнат отново от Зоровавел, а по-късно, 20 години преди Христа, Ирод построил отново храма, в който влизал и се молил Сам Иисус Христос. Във всички тези храмове се принасяли животински жертви сутрин и вечер. За жалост в декаданса на юдейската религия жертвоприношенията приели материалин характер и оставали чужди на вътрешния дух и високото значение на жертвата. Затова вериките юдейски пророци са изобличавали първенците и народа, които са почитали Бога с уста, а не със сърце. Великият пророк Осия, имайки предвид това, беше се провикнал:”Идете и се научете що значи милост искам, а не жертва.”.
Под влияние на новозаветното Откровение, Църквата разбра предобразователния характер на юдейските жертви: тя узна, че те предвещавали оная велика Жертва, която ще може да примири Бога и човека, за да се открие отново за човеците райската врата и те да могат да се върнат при Бога. И тази жертва се принесе преди 20 века в лицето на Господ Иисус Христос. Чрез нея Бог очисти веднъж завинаги греховете на всички човеци, чрез драгоценната кръв на Своя Единороден Син. От деня на Голготската трагедия Бог отмени всички животински жертви и ги замени със словесни, в центъра на които стои именно жертвата на Господа Иисуса. Цялото християнско богослужение се основава на тази кръстна смърт и дава възможност на участниците в него да усвояват изкупилните заслуги на Христа, тук и сега.
Как да разбираме всичко това? Ето как: Бог е настояще. За Него няма минало, нито пък бъдеще. Бог е точката на събирането, на сливането на всички неща. Той е едновременно извор и завършек на всички неща. Затова у Него има само едно божествено „днес”, което е съвсем различно от човешкото днес. Бог ни е дал възможност още тук, на земята да влизаме в общение с Него, в Неговото вечно „днес”, чрез тайнствата на нашето богослужение. В тайнствата, това, което принадлежи на миналото, например изкупителната за нас смърт и възкресение на Господа, както и онова, което още не е станало, например Второто пришествие, те стават тук и сега. Тайнствата актуализират спасителните страдания на Христа, преподават ни Божията благодат и ни дават животворна сила и залог за бъдещите блага.
Една единствена жертва, но жертва свята, божествена, отмени за нас всички животински жертви, но не и жертвата въобще. Думите на пророк Осия, „идете и се научете що значи:милост искам, а не жертва” сега намират своето буквално приложение, защото след Като Христос принесе Себе Си в жертва за греховете на цялото човечество, единствената жертва, която остава за нас да принасяме, това е МИЛОСТТА.
Християнството, възлюбени, е милост: милост към себе си и милост към другите. Да имаш милост към себе си, ще рече, да не се унищожаваш чрез греха в най-различните му форми. Вижте съвременния човек. Няма по-жестоко същество на земята от него; той се налива с алкохол, трови се с наркотици и отровни пари, харчи това, което печели за оръжия и готви собственото си унищожение. Грехът с всичките си пипала го е обхванал, че той дори не е в състояние да го осъзнае. Грях? Няма грях, всичко ни е позволено вика той, затова няма нужда от очищение, от изкупление, от Христа, от Бога. Щастлив ли е този човек? Не , разбира се. Нито материалните блага, нито техническите удобства, нито земната слава го удовлетворяват. Липсва му нещо, липсва нещо в душата му, липсва му връзката с първоизвора, липсва му това, което го прави човек, венец на творението, липсва му чистотата, светостта, божественото начало в него. Липсва му милост към себе си.
Да имаш милост към другите ще рече, да не вършиш грях към тях в най-различните му форми. Колкото и да се връщаме назад в историята, не можем да намерим епоха, в която тъй масово човек за човека да е вълк. Лъжата е ежедневно явление, кражбата на чуждото благо и щастие – поголовно; невярността, измяната, вероломството, предателството, клеветата се награждават; стачки, побоища, отвличания и убийства навсякъде. Липсва благородство, честност, липсва милост към другите.
Няма милост, защото липсва съзнанието, че милостта към самите нас и към другите в своята основа е най-благоприятната жертва, която очаква от нас Сам Бог; че от тази жертва, принасяна от нас всеки миг, всеки час, всеки ден от нашия живот, зависи не само земното ни благополучие и щастие, но и нашето небесно и вечно блаженство.
Ето защо, в деня на свети апостол и евангелист Матей, чието обръщане към Христа, станало повод Господ Иисус Христос да посочи милостта като най-драгоценна жертва на Неговите ученици и последователи, нека осъзнаем колко е важно да участваме по-често в светите тайнства, които актуализират спасителните страдания на най-големия и свет Страдалец в човешката история – Господ Иисус Христос, които ни дават благодат, която очиства склонноста ни към грях, опитомява звяра в нас, прави но хора пълни с милост към самите себе си и към другите и ни насочва към Богоуподобяване. Изпълним ли се с милост, проявим ли милост и Бог на милостта ще бъде с нас през всички дни на нашия живот, за да има мир в света, правда в обществото и любов помежду ни. Амин!

Протопрезвитер проф. Благой Чифлянов – Проповеди неделни и празнични – София – 2004 г. стр.173