Помнете вашите наставници, които
са ви проповядвали словото Божие, и,
като гледате завършека на техния жи-
вот, подражавайте на вярата им.
(Евр. 13:7)

Такъв съвет дава ап. Павел на добрите християни. Днес ние празнуваме паметта на свети Николай Мирликийски. Той е бил един от великите църковни наставници, който проповядвал словото Божие с делата си. Затова нека си спомним за него и да се поучим.
Мирликийският архипастир и чудотворец е причислен в лика на великите църковни светци. Той се тачи от цялата християнска църква. Като го възхвалява за неговия живот и за неговите дела в песните си, църквата го нарича: правило на вярата, образ на кротостта и смирението и учител на въздържанието, и го посочва като пример на добротворство.
Защо църквата го нарекла правило на вярата? Защото християнската вяра се познава от делата. А пък милосърдието и добротворството на св. Николай са били израз на неговата жива вяра. Времето, през което живял той, се славело с образование и умствена просвета. Св. Николай не бил учен човек. Просветени обаче били неговото сърце и неговият дух. Мнозина от тогавашните учени хора, като приемали Христовата вяра, мъчели се да я уясняват с ума. Но със своето изтънчено мъдруване те изпадали в ереси и разколи. Други пък от християните, като не се грижели да научат правилно истинските повели на вярата, не могли да пазят нейната чистота и я примесвали със суеверие. По този начин целта на вярата нито могла да се разбере, нито да се постигне. Ала за просветеното сърце и светлия дух на св. Николай тая работа била проста и ясна. Той правилно разбрал, че вярата е донесена от небето с цел: да озари човешкия разум с божествена светлина, да разпали в сърцата огъня на любовта към доброто и правдата, да изкорени и премахне лошите човешки страсти и да унищожи, или поне да облекчи, нещастията и бедствията в света.
Тая велика задача на вярата св. Николай усвоил без всякакво умуване и работил за нейното изпълнение с необикновена ревност. Затова неговата вяра се счита за правило, защото била проста, чиста и деятелна. Проста била тя, защото той разбрал, че в тоя живот ние трябва да ходим с жива вяра, а не с виждане
(2 Кор. 5:7), не със своеобразни науки и съмнения. Чиста била неговата вяра, защото той знаел, че Божите тайни се откриват не на учените и на покварените, а на невинните младенци (Лук. 10:21), и защото ония, които са с чисти сърца, те ще видят Бога. И най-сетне, деятелна била неговата вяра, защото той знаел, че царството Божие се превзема не с умуване, а с усилена добра дейност и праведност (Мат. 11:12).
Животът и делата на св. Николай наистина са били нагледно правило за истинската вяра на църквата. Той е бил образец на кротост и смирение и пример на добротворство. Повечето от своите безбройни добри дела той е извършвал тайно. Похвалата и рекламата той смятал за грях. Той изпълнявал евангелската повеля: лявата ръка да не знае какво добро върши дясната (Мат. 6:4). Затова се стараел да върши добро само пред очите на Бога. Неговите благодеяния са неизброими: за пленниците той бил освободител, за гладуващите – питател, за невинно осъдените – избавител, за сираците – добър баща, за бедните – покровител и помощник... Ала мнозина от облагодетелстваните узнавали, че техен благодетел е бил св. Николай само от факта, че единствено от него е било възможно да се очакват и извършат такива благодеяния. Той не искал да го славят и величаят и по всички начини скривал своята добротворна дейност. Но заради това негово смирение Бог го възвеличил и го надарил със согуба благодат, та да стане за вярващите велик молитвеник и чудотворец.
Освен това, св. Николай е бил образцов учител и на въздържанието. Имал едно сигурно средство човешкият дух да се освободи от всичко, що го влече надолу към греха. Това средство е: да се ограничат телесните потребности, да се избягват порочните чувствени наслади и да се изоставят излишните земни блага. Тъй постъпил и св. Николай. Той признавал една наслада за сърцето – постът, милостинята и благотворителността, и едно удоволствие за душата – незлобието, чистотата и молитвеното настроение. Защото с пост, молитва и въздържание лесно се очиства и просветлява духа, а с чистото смирение и добротворство се придобиват и опазват духовните дарове. По тоя начин св. Николай сполучил да стане избран съсъд на много такива дарове; да стане най-вече съсъд на любовта към Бога – със своята ревност за правата вяра, и съсъд на любовта към ближните – със своите безбройни благодеяния към тях.
Само от тези няколко казани думи светлият лик на великия светител – добротворец живо се представя пред нас. Но с това ние изпълняваме само първата половина от апостолския съвет – да си спомняме за нашите велики духовни наставници. Сега остава да се стараем да изпълним и втората половина – а именно: като гледаме завършека на техния живот, да подражаваме на вярата им.
До известна степен и сегашното време прилича на онова, в което е живял св. Николай. И сегашният век се слави с умствена просвета и знания. И сега голяма част от интелигентните хора са равнодушни към вярата и мнозина я примесват със суеверия. Мисълта, която се шири сега е, че само с образование и наука щяло да се създаде щастлив живот на земята. Поради това се отварят всевъзможни училища, и всички са препълнени с учащи се. Процентът на образованите хора е вече доста голям. И ние виждаме, че всички тия образовани и полуобразовани хора започват да умуват, да критикуват, да съветват и да посочват планове за щастлив живот и добруване. Но свидетели сме и на това, че, въпреки всичко, желаното щастливо добруване не идва. Напротив, животът става по-тежък, злополуките повече и по-големи...
Къде трябва да търсим причината за това? – Никъде другаде, освен в равноду- шието към закона Божи, в неизпълнението правилото на вярата, в отслабването на вярата. Истина е, че образованието дава светлина на ума. Вярно е, че знанието подбужда към работа и към нови изобретения. Ала светлината на сегашното образование е студена; защото без огъня на вярата, тя не може да стопли сърцата и душите; без живителната гореща любов към Бога, тя не може да предизвика искреност, братолюбие и състрадание към ближните. Безверното образование създава и развива в сърцата най-груб егоизъм и порочност. Това говорят наличните факти. Много просвета и знания има сега, ала добрите сърца са останали малко; много се е увеличил умът, но нравствеността е намаляла; моралната поквара почва да засяга всичките кътове на живота. Сякаш, че умът се изостря и развива не за нещо добро, а с една единствена цел – колкото е възможно по-изтънчено да задоволява страстите и пороците: не да помага на хората, а да ги измамва и ощетява; не да облекчава живота, а да го прави тягостен. Не напразно сегашният век на безверното просвещение се нарича и век на фалша и измамата. Сега всичко се фалшифицира – и храната, и облеклото, и парите; а модните хора си фалшифицират и лицето, и чувствата, и думите. Да, фалшифицирано е сегашното образование; много знания има сега, но за голямо наше нещастие, липсва вече доверие между хората, а то липсва, защото е отслабнала вярата към Бога...   
Следователно, с такава умствена просвета не може да се създаде добруване на земята. Вярно е, че книжната просвета, наука изобщо, е необходима. Но, за да бъде полезна и годна за подобрението на живота, тя трябва да се допълва с нравствената просвета. А това може да стори вярата. Поради туй, заедно с просвещението на ума, трябва и сърцето да се озари със светлината на словото Божие. До просветения ум трябва да стои една блага воля и едно благородно сърце, проникнато от възвишени чувства и живо участие в болките на ближните. Тогава гласът на съвестта ще стане силен, а фалшът и измамата – невъзможни. Но, това може да стори само вярата в Бога, защото тя има сила да разгаря огъня на любовта към правдата и доброто, да изкоренява порочните страсти и да изнамира средства да облекчава хорските бедствия...
Пример за това ни служи вярата на св. Николай. От волята на всекиго от нас зависи да придобием такава просвета за сърцето си. И св. Николай е бил като нас човек – с душевни и телесни слабости. Но, озаряван от силните лъчи на вярата, като се ръководел от повелите на Евангелието, живял праведно и благочестно и достигнал съвършенство. Нека и ние се стараем да държим високо светилника на вярата и да озаряваме сърцата си с нейната божествена светлина. Нека винаги помним, че радост и щастие в тоя живот може да се създадат само с онова знание, което просветлява едновременно и ума и сърцето. Такова знание дава словото Божие. То е книга, в която всичко е казано, всичко е казано и осветлено, книга безсмъртна, свята, книга на вечната истина и на вечния живот. Прочее, нека придобием повече знание от тая книга, защото тогава лесно ще можем да подражаваме на св. Николай, и в правилото на вярата и в примера на добротворството и смирението, и лесно ще вървим в пътя , който води към земно добруване и небесно блаженство. А м и н.                                             

+ Видински митрополит Неофит