„Днес пролетта благоухае и новата твар ликува” (Из светилния на Неделята)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Днешната света Неделя е наречена в църковния устав „Неделя на         св. апостол Тома”. На св. Литургия се чете евангелското повествувание за явяването на Възкръсналия Господ на апостолите в присъствието на апостол Тома (Йоан 20:26-29).

След Възкресението Си Господ Иисус Христос се явил на Своята Майка – Пресвета Богородица, на св. Мария Магдалина, на жените мироносици, на Лука и Клеопа, когато отивали за селцето Емаус, явил се на Симон Петър и на учениците Си, без Тома, в Сионската горница. Другите ученици споделили с Тома: „Видяхме Господа”. А той им казал: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не туря пръста си в раните от гвоздеите и не туря ръката си в ребрата му, няма да повярвам!”.

След осем дни възкръсналият Спасител пак се явил на учениците Си, когато с тях бил и Тома. Застанал посред тях и им казал: „Мир вам!”. После се обърнал към Тома с думите: „Дай си пръста и виж ръцете Ми; и не бъди невярващ, а вярващ”. Тома му отговорил: „Господ мой и Бог мой!”. „А защо Възкръсналият Христос не се явил на Тома веднага, а чак след осем дни?” – пита св. Йоан Златоуст и оттговаря: „Забавил се, та Тома през това време, като внимава на убежденията на учениците и като чува от тях все едно и също, да се възпламени от голямо желание да стане по-твърд във вярата си в бъдеще.

Нашата религиозна вяра, нашата вяра в Бога, в онова, което Бог ни е открил и е направил за нас трябва да бъде пълна, твърда, непоколебима, силна, жива, дейна; да се изявява в живота, в делата на любовта. Но тя трябва да бъде и разумна, обоснована, изградена на камък, а не сляпа и съградена на пясък. В това именно ни убеждава случаят със св. ап. Тома. Знаменитият Московски митрополит Филарет пише: „Да не видиш и да вярваш, това е особено достойнство на вярата, за това и особено блаженство”.

В нашия живот стават много неща, които ние не виждаме, но вярваме, че са се случили. Така например, никой никога не е видял своето раждане, но вярва, че жената, която го е отгледала и възпитала е негова майка, човек усеща майчинската обич, майчинската нежност и закрила. Вярва също и в своя баща и е спокоен, когато е до него. По същия начин всички ние усещаме Промисълът Божи т. е. грижата на нашия Небесен Отец за нас, както и любовта на Майката Божия – Пресвета Дева Мария, която е простряла Своя Омофор над човешкия род.

Братя и сестри,

Наистина „Днес пролетта благоухае и новата твар ликува”, както се пее в светилния на днешния ден. Природата се събужда за нов живот. По думите на поета: „Пролет мила животворна, колко хубава си ти и засмяна благотворна пълна с радост красоти!”. Всички ние се любюваме на тази обновена действителност. Нека обаче не забравяме, че човек освен естетически, гастрономически и други потребности има и една най-важна – религиозна потребност. Празнувайки Неделята на св. ап. Тома нека урокът от неговото отсъствие от Сионската горница да се запечата в съзнанието ни и винаги усърдно да откликваме на камбанния звън, който ни кани в Божия храм за молитвено общение, духовно освещаване и небесно благословение. Нека подобно на развълнувания св. ап. Тома от това, че вижда Възкръсналия Господ и ние радостно с благоговеен трепет към Всеблагия и Всемогъщ Учител и Господ Иисус Христос да изповядаме своята вяра и кажем: „Господ мой и Бог мой!”.

                                                                                                                                Амин!