Вторник, 04 Март 2014

„Вечерта на всеопрощението“ преди началото на Великия пост е едно от най-вълнуващите събития в живота на цялата ни църковна общност. В столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“ цялото църковно изпълнение – духовенство, църковни служители и миряни - се обърнаха един към друг с думите: “Простено - прости!”

Традицията да се извършва всеобщо опрощение между християните е продиктувана и утвърдена от текста на евангелското четиво, което се чете на св. Литургия в Неделя Сиропустна. Да поискаме прошка от онези, които сме обидили, и да дадем прошка на онези, които нас са огорчили - това е нашето духовно задължение в този период на равносметка, душевно очистване и молитвен труд, към които св. Църква мъдро ни призовава.

Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит пристигна за началото на вечернята в софийския митрополитски храм, придружаван от секретаря на Светия Синод на БПЦ Стобийския епископ Наум. На богослужението присъстваха и епископите: Тивериополски Тихон - председател на църковното настоятелство при храм-паметника „Св. Александър Невски”, Маркианополски Константин и Деволски Теодосий, а също и представителите на Руската и Румънската Православни Църкви архимандрит Филип, йеромонах Зотик и ставр. свещ. Нелуц Опря.

Първойерархът на Българската църква бе тържествено посрещнат от десетки свещенослужители и стотици миряни. Негово Високопреподобие архимандрит Дионисий, началник отдел „Богослужебен“ към Св. Синод, заедно с храмовото духовенство отслужи полагащата се особена по своя ред вечерня, която се изпълнява през всички неделни вечери на Великия пост.

За умилителното покайно настроение на стотиците вярващи допринесе сборната група певци (духовници и църковни певци от цяла София), ръководени от протойерей Кирил Попов.

По време на изпълнението на първата самогласна стихира цветното храмово и свещеническо облачение бе подменено с черно (тъмно): на духовниците - епитрахил, стихар, орар; на храма - покривките на св. Престол, аналоите и проскинитариите. Така Църквата и чрез нашите външни сетива иска да ни напомня за настъпилия очистителен период, в който трябва да си припомним греховната ни същност и съзнаем собствените грехове.

Негово Светейшество в края на вечернята пръв поиска прошка от всички и се обърна с пастирско слово към преизпълнилите храма духовници и миряни:

„ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА, ЧЕСТНИ ОТЦИ, СКЪПИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Светата Православна Църква разкрива пред нас дверите на светата Четиридесетница и като любяща майка ни приканва към прошка и покаяние.

Да простим е не по-леко, отколкото да молим за опрощение. Но този, който се кае искрено за греховете си, той може от дълбините на сърцето си да прости.

Ние непрестанно грешим пред Бога и пред нашите ближни. Греховете ни са безчислени, винаги търсим оправдание и причина да се освободим от морална отговорност за стореното от нас зло.

Покаянието ни не бива да е само спомен за греха, а дълбоко сърдечно съкрушение с желание за обновление на живота, следвайки Спасителя. То не е формално, епизодично събитие в годишния цикъл, а духовно състояние и житейски път. Затова постоянно трябва да се разкайваме, защото не го ли сторим, оставаме подвластни на греха.

Човек инстинктивно търси светлината. Това налага безспирно да преодолява набезите на мрака, засенчващ морала на личността и тласкащ ни към греха.

Колкото по-силна е нашата духовна светлина, толкова по-ясно я виждаме и в сърцата на ближните си.

Свети апостол Павел ни съветва: „Бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа” (Еф. 4:32). А Господ Иисус Христос ни поучава: „Прощавайте, и простени ще бъдете” (Лука. 6:37).

През време на Великия пост ние се каем за греховете си и не преставаме да молим Бога да ни опрости всичко, защото „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас” (1 Йоан. 1:8).

Като търсим Божието милосърдие, нека помним, че първо ние трябва да снизхождаме към немощите на ближните си и от сърце да им простим. Да не допускаме гордостта да властва в душите ни, защото „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат” (1 Петр. 5:5).

Братя и сестри,

Безценен дар е прошката. Тя е израз на непреходната любов и Божията Премъдрост. Велика е силата на покаянието. Чрез него благоразумният разбойник получи опрощение и наследи блажена вечност, гонителят на Христовите ученици стана изповедник на благата вест сред езичниците, а затъналата в греха блудница достигна висотата на светостта.

Възлюблени,

Всесърдечно моля високопреосвещените митрополити, преосвещените епископи, честните отци, монашествующите, сътрудниците в моето служение и всички вас за прошка, както и аз прощавам!

Нека примирени, с нелицемерна братска обич да встъпим в светата Четиридесетница и чрез пост, покаяние, искрени молитви и добротворство да се подготвим за посрещане на светлото Христово Възкресение.

Лек и спасителен пост!     

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ”

~*~

След благопожеланието за спасителен пост патриарх Неофит се поклони на олтарните икони и започна взаимното опрощение. Първи, след първоиерарха, пристъпиха епископите, а след това софийското духовенство, което бе дошло в пълнота от всички храмове, а след тях и миряните.

Лек, спасителен и благодатен пост си пожелаваха всички дошли вечерта на Сиропустна неделя в митрополитската катедрала, за да влязат заедно, със съборна молитва в дните на Великия пост.

Текст: Весела Игнатова

Снимки: Нина Комарова и Евгения Казиола