Вторник, 18 Март 2014

На 16 март - втора неделя на Великия пост, посветена на св. Григорий Палама (XIV век) - проповедник, теоретик и апологет на исихазма на Балканите (след св. Григорий Синаит), в софийския храм “Св. Николай Чудотворец” към Руското подворие в столицата бе отслужена архиерейска св. Литургия.

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит тя бе оглавена от Негово Преосвещенство Стобийски епископ Наум, главен секретар на Св. Синод. В съслужение с архиерея в богослужбата взеха участие настоятелят на храма архимандрит Филип - представител на Московската патриаршия при Българската патриаршия, ставр. ик. Симеон Минчев от храмовото духовенство и софийският митрополитски дякон Иван Петков.

Специален гост, взел участие в св. Литургия и който от няколко дни е в града по покана на Руското подворие, бе архимандрит Тихон - игумен на Сретенския ставропигиален манастир и ректор на Сретенската духовна семинария в Москва.

В руския храм в нашата столица, в който е започнала мащабна реставрационна дейност по стенописите, сред ремонтните скелета се бяха събрали множество вярващи от цяла София, които с духовна наслада и умиление се черкуваха в църквата, посветена на великия чудотворец св. Николай. За тяхна радост частица от неговите мощи бе изнесена от олтара за поклонение!

В този ден към св. Тайни пристъпиха многобройни малки и големи християни, които бяха причастявани от два потира - съответно от епископ Наум и от архимандрит Тихон.

В края на богослужбата Стобийският еп. Наум поздрави свещенослужителите и богомолния народ с днешната неделя, посветена на поста и молитвата, като се обърна с вълнуващо слово за духовния живот на християнина:

 „Като видя вярата им, Иисус каза на разслабления: Чедо, прощават  ти се греховете” (Марк. 2:5)

Братя и сестри,

Понякога, често пъти небрежно и дори насмешливо, хората говорят за вярата и за греха, след което заявяват своето неверие в Бога и че не се страхуват от пагубните поражения на греха. В това тяхно поведение прозират дързостта и лекомислието им, защото ако не се боиш от греха като най-голямо зло в живота, това означава, че ти даваш простор в тебе да попаднат пороците и престъпните деяния.

Сеячите на греха не могат да не вкусят от неговите смъртоносни плодове. Порочните страсти често пъти отравят не само душата на престъпника, но и неговото тяло. Затова нагледно свидетелствува и днес прочетеното свето Евангелие. Когато при Христос, Който бил в Капернаум, в една къща се събрали мнозина страдащи и хора, желаещи да Го видят и да чуят Неговото слово, четирима души донесли един разслаблен и като нямало как да се приближат, открили покрива на къщата, спуснали носилката и чули всеопрощаващите думи, които Христос казал на разслабления: "Чедо, прощават ти се греховете!" /Марк 2:5/. Веднага седящите наоколо книжници размислили в сърцата си и се почудили какво богохулства Иисус и кой е Той, че може да прощава грехове, когато това е възможно за Единия Бог. Но Спасителят промислил ставащото в сърцата им и, давайки урок, им казал, че трябва да знаят, че Човешкият Син има власт да прощава грехове, а на разслабления казал: "Стани, вземи си одъра и върви у дома си!" След случката, когато всички видели разслабления здрав, прославили Бога като казвали, че никога не са виждали такова чудно дело.

Ако със силата на разума и със силата на вярата вникнем в извършеното от Христа, ще прозрем неговият дълбок смисъл. Тук виждаме свидетелство за разрушителната сила на греха, но и за целебната сила на вярата. Разслабленият е жертва на своите грехове - той злоупотребявал с душевното си и телесно здраве. Последиците от това са гибелни за него - той дошъл до състояние на парализа, до състояние да зависи за всичко от своите близки, които трябвало да се погрижат за неговото здраве. Изпитали всички известни до тогава лекарства, те не могли да му помогнат. Човешкото знание се оказало безсилно да излекува болката на греха. Това не отчаяло близките му. В техните сърца пламнала искрата на вярата и им внушила решителност - да го занесат на носилка при Единствения Лекар на душите.

Христос веднага забелязал греховете на болния, довели го до такова състояние. Но заедно с това Той видял силата на вярата, движила сърцата на неговите близки. Той видял, че тяхната вяра говори и иска помощ, прошка на греха и утеха. И Христос, Който не отказвал никому Своето Божествено милосърдие, изговорил лечебните думи: "Чедо, греховете, които парализират твоето тяло, се прощават, бъди здрав, стани, вземи си постелката и върви у дома си!" И чудото става. Болният послушно се изправя, тоя е здрав, от него е снето бремето на греха, раните са заличени и са му възвърнати физическите и душевни сили. С това делото на греха е заличено от силата на вярата.

Грехът непрестанно действа в нас, като едно разложение, една парализа в живота. Той предизвиква раздори, злоба, завист и разрушаване на установения ред. В сърцата на хората бушуват страсти и престъпни инстинкти. Всеки час те създават нещастие и причиняват скърби. Оттам излиза и жаждата за големи богатства, безпътни наслади, които са придружени и с хиляди начини и средства за тяхното постигане. И всичките тези средства се опитват, и всички начини се прилагат. За съжаление последиците от това са срамът, безчестието, страданията, сълзите, физическата и духовна парализа. Така греховната зараза безспирно върши своето разрушително дело. Ограничаването на тази зараза ще ни донесе безмерна благодат, лечение от греха, освобождаване на сърцата ни от пороци. Ако се освободим от гнета на завистта, злобата и гордостта, сред нас ще настане мир, радост и доволство. Но за това е необходимо усилие от страна на човека. Ако ние се надяваме без усилие или положим слаби усилия от наша страна за постигане на такова лечебно състояние, то ние няма да постигнем нищо. Духът на злото, който е в греха, лишава от мир и покой душата и причинява смъртни болки на тялото. Отровата на греха най-накрая ще парализира и целия човешки организъм. Необходими са ни големи усилия, твърда вяра и неотстъпна борба за ограничаването на заразата на греха.

В борбата си срещу греха на нас ще са ни необходими и нашите възстановени и излекувани нравствени сили. Защото нашите са парализирани от грях. А могат да бъдат излекувани само от Божествения лекар - Христос.

Грехът и пороците, които ни парализират, са големи. Но и благостта и силата на Спасителят са безмерни. Той очаква само да се възпламени искрата на нашата вяра, да пламне, да ни даде кураж, да ни внуши смелост да се обърнем към Него за помощ, да влее тя в душата ни решителност, за да се приближим и се подложим под благотворния балсам на евангелските заповеди на любовта, и така, изразили своята вяра в доброто дело, да бъдем уверени, че Той като види всичко това в нас, ще ни каже: "Чеда Мои, прощават ви се греховете, връщат ви се здравето и силите, идете си в домовете доволни и щастливи!". Единствено и само тогава ние ще усетим да се възраждат в нас нашите морални сили за борба срещу греховната зараза. Нека помним, че смъртната парализа, която грехът причинява на нашите сили, може да бъде премахната само с възкресяващата сила на вярата. Нека с такава жива вяра винаги да се обръщаме за милост и опрощение към Божествения Лекар, очаквайки да чуем винаги изцелителните Му и спасителни думи. Амин.“

Епископът преподаде патриаршеския благослов на всички, които намират утеха и наставление във вярата в руския храм „Св. Николай Чудотворец” и благопожела на всички трудовете ни да ни бъдат за духовна полза и Божия слава. Специално еп. Наум се обърна към руския гост архим. Тихон и го поздрави за успеха на неговата книга "Несветите светци", като му пожела нови сили за продължаване на многобройните му духовни трудове. Архимандрит Тихон благодари на епископа за участието му в общата им съборна молитва и изрази духовната си радост от съвместното им служение.

Накрая църковното изпълнение се отправи към криптата на църквата, за да се поклони и на гроба на владика Серафим Соболев и извърши заупокойно последование (трисагий). Всички се помолиха на владика Серафим, който чува искрените молби на всички ни и помага според както всекиму е потребно и полезно.

Текст: Весела Игнатова

Снимки: Нина Комарова