Вторник, 10 Юни 2014

На големия християнски празник Петдесетница Румънската църква „Света Троица” (през декември 2013 г. се навършиха 90 г. от освещаването на храма) в София чества своя храмов празник. И тази година в празничния ден бе отслужена тържествена Литургия от Негово Преосвещенство Деволския епископ Теодосий в съслужение с архимандрит Теофан, протосингела на Софийска митрополия ставрофорен свещ. ик. Ангел Ангелов, предстоятеля на храма ставрофорен свещ. ик. Нелуцо Опря, предстоятеля на митрополитската катедрала „Св. Неделя” ставр. свещ.ик. Мина Минчев и духовници от София. Специално за участие в празничната богослужба от Букурещ с благословението на Негово Блаженство Румънския Патриарх Даниел пристигнаха консилиерът на Румънския Патриарх Дину Помпилиу, дякон и двама сладкогласни църковни певци. На св. Литургия присъстваха и представители от Румънското посолство.

За благословение на богомолците освен традиционните орехови листа, символ на Огнените езици, бяха раздадени иконки на празника и гривни от хематит с ликове на светии, а също така бе дадена и празнична почерпка.

В митрополитската катедрала „Св. Неделя” празничната Литургия бе отслужена от протойерей Кирил Попов в съслужение с храмовото духовенство.

***

Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души.

В старозаветния годишен цикъл се открояват три главни празника: Пасха, Петдесетница и Разпъване шатри. Юдейската Пасха става праобраз на новозаветната Пасха. Първата е възпоменание за изхода на израилския народ от египетско робство, а втората се превръща в празник на победата на Възкръсналия Спасител над смъртта и освобождаване на повярвалите в Него от робството на греха.  Отправяйки се към кръстните Си страдания, Господ Иисус Христос казва на Своите ученици: „… за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя” (Йоан. 16:7). Трикратно Иисус Христос дарил на учениците Си Светия Дух: преди страданията - неявно (Мат. 10:20), след възкресението Си, духвайки върху тях - явно (Йоан 20:22) и в този момент, когато им Го изпраща съществено. Всички присъстващи на Сион се изумили като слушали апостолите да славословят Бога на чуждоземни езици, включително и молитви, обикновено произнасяни на свещения еврейски език, а те никога досега не били чували толкова възвишени и свети истини; но най-много били удивени от това, че всеки римлянин, грък, африканец, индиец ­ слушали всеки своя роден език, когато на всички било известно, че говорещите са галилейци, хора незнаещи чужди езици.

Старозаветната Петдесетница е чествана на 50-ия ден, т. е. седем седмици след Пасха и е спомен за получаването от Моисей на Божия Закон на планината  Синай. Новозаветната Петдесетница също се празнува на 50-ия ден след Възкресение Христово – ден, в който чрез даряването на Светия Дух се извършва спасението на целия човешки род. Петдесетница от празник на отделния народ става тържество за цялото човечество. Този празник е ключово събитие в човешката история, увенчаващо делото на спасителното Божие домостроителство, защото от Петдесетница започва напълно различна епоха в съществуването на човечеството, когато хората, повярвали в Спасителя, образуват мистичното тяло на Църквата, в което пребивава Светият Дух

Петдесетница е един от най-тържествените дни в годината. Службата се извършва по най-празничния чин от всички възможни. Въпреки че празникът се чества в неделен ден, на богослужението се отменят всички неделни песнопения, за да не „отвличат” от празничните. Подобно нещо става единствено при най-големи празници, например ако в неделя се падне Рождество Христово. Седмицата след Петдесетница е без пост в сряда и петък, което освен след Петдесетница, се случва само след Рождество Христово и Пасха. Денят след Петдесетница е посветен на Свети Дух. Важна литургична особеност на Петдесетница е отслужването след празничната служба на велика вечерня, последвана от специални коленопреклонни молитви. Появата на тези коленопреклонни молитви е свързана с това, че в древната Църква в периода от Пасха до Петдесетница колениченето било забранено при четене на ектенията. Ектениите в църковните служби тогава били значително по-малко, отколкото сега, но по време на тяхното четене всички молещи се заставали на колене (освен в неделните дни и през целия период на Петдесетница). На вечернята в деня на Петдесетница се е съхранила древната традиция ектениите да се четат коленопреклонно, тъй като тази е била първата служба, на която след дълго прекъсване се разрешавало по време на ектенията да се коленичи, което станало нейна богослужебна особеност.

Изготвил с текст и снимки: Нина Комарова