На 25 ноември честваме паметта на св. Климент Охридски Чудотворец- небесен покровител на Софийския университет. Празникът на патрона – покровител се очаква с особено вълнение от цялата академична общност на Богословския факултет.
Тази година то бе още по –голямо, тъй като за първи път  Софийския университет,  в лицето на богословите, получава частица от мощите на своя покровител.  Тя е дарена от Негово Преосвещенство Велички еп. Сионий, игумен на Троянската света обител, който я придобива от свои духовни братя от гръцкия манастир "Св. Йоан Предтеча" /"Продромос“/до гр. Верия в Гърция, където се покои главата на св. Климент.

Тържествената архиерейска вечерня в академичния параклис бе предхождана от литийно шествие, започнало от митрополитската катедрала „Св. Неделя“, с което бе донесена и предадена светата частица на Богословския факултет. Събитието се случва в навечерието на 1100-годишнината от успението на св. Климент Охридски, което през 2016 г. ще бъде отбелязано под патронажа на ЮНЕСКО.
Въпреки дъждовното време множество студенти и преподаватели се бяха събрали пред катедралния храм и с радост се включиха в литията. На входа на висшата ни духовна школа скъпоценния духовен дар бе посрещнат от декана доц. д-р Ал. Омарчевски и ефимерият – гл. ас. д-р свещ. Сава Кокудев, а на входа на академичния параклис той бе лично срещнат от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, който с вълнение пое в ръцете си мощехранителницата си и тържествено я внесе в молитвения дом.
Последвалата вечерня бе предстоявана от Негово Високопреосвещенство митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. Заедно с него съслужиха архимандрит Атанасий Султанов, архимандрит Василий от Троянския манастир, протосингелът на Софийска св. митрополия- ставр. ик. Ангел Ангелов, ик. Веселин Арнаудов от храм „Св. София“, ефимерият- свещеник Сава Кокудев и трима дякони- доц. д-р Иван Иванов, Васил Танев и Йосиф Стоименов.
Молитвено участие взеха Българският патриарх Неофит и Браницки еп. Григорий, викарий на Софийския митрополит.
В края на последованието бе отслужено пехохлебие и част от Акатиста на Охридския чудотворец. Митрополит Йосиф се обърна към множеството студенти, преподаватели и гости, дошли да отдадат почит на св. Климент и изпълнили богословския параклис.  
„Благодатта на св. Дух ни събра тази вечер да отдадем заслужена почит на небесния ни патрон св. Климент Охридски и да се поклоним на неговите св. мощи, които ще имаме не само тази вечер и утре, но и завинаги, за наша радост, вдъхновение и утеха- каза в словото си митрополитът. Приживе св. Климент презрял плътта си в името на вечния живот в единение с Бога. Бог увенчал неговите духовни трудове, неговата вяра и дръзновение със слава в Царството Небесно. Ние тази вечер само прибавяме своя дял към тази прослава, отдавайки почит и възнасяйки молитва към Неговия угодник.
Така че, приемайки св. мощи на св. Климент като чудо, и чудесата, които по Божий промисъл се случват при тях, което е Божия милост към нас, нека и ние, ги оценим като благо, за наша утеха в скърбите и изпитанията, за укрепване на православната ни вяра и православния ни начин на живот, за успешно израстване в пълната възраст на Христовото съвършенство” и завърши словото си с думите:
 „Св. мощи на св. Климента са вече неразделна част от Софийския университет, за пример, за поука, за вразумление. Затова нека кажем смирено: Слава на Бога, че имаме св. мощи за наше душевно и телесно изцеление и укрепление.“
Доц. д-р Александър Омарчевски, декан на Богословския факултет от името на преподавателската колегия и студентите благодари на Негово Светейшество и на митрополит Йосиф за участието им в празника на Богословския факултет и отново изрази радостта си от новата духовна придобивка- частицата св. мощи на Охридския Чудотворец.
След отпуста  синодалният архиерей благослови лично всеки от присъстващите, като им раздаде по частица от петохлебието. В деканския кабинет духовници  и преподаватели във висшето училище дълго разговаряха, обсъждаха и споделяха мисли, обединени от желанието на усъвършенстват и подпомагат взаимно своите трудове.

Текст и снимки: Весела Игнатова