Неделя, 28 Декември 2014

Източник: focus-news.net

За състоянието на църквата „Св. Стефан” в Истанбул по повод днешния патронен и всеобщ християнски празник Стефановден Агенция „Фокус” разговаря с отец протодякон Иван Петков, потомък на цариградски българи.

Фокус: Отец Петков, какво е значението на църквата „Св. Стефан” в Истанбул през вековете за българската общност там и за българите поначало?

Протодякон Иван Петков: Значението на Българската желязна църква „Св. Стефан” в Истанбул е много голямо. Тя е водачът, началото на духовното обновяване на българите за онова време. Ние знаем, че като светиня, тя възстановява в истинска форма българския дух. Дух, който се чакал от дълги години, да се усети и да се изживее сред българите.

Желязната църква е построена благодарение на Стефан Богороди, който през 1849г. подарява своята къща, за да бъде построен храм на това място, в квартал „Фенер” .

Фокус: Един от емблематичните квартали на Истанбул?

Протодякон Иван Петков: Да, квартал „Балат” е по крайбрежието на „Златния рог”. В онова време, живущите в града са населявали повече именно тази част, докато в днешно време, градът вече е в съвсем други измерения. Интересното за този храм е, че строителството започва след дълги проучвания, тъй като мястото, където се е намирала тази къща, теренът е бил нестабилен. Хората са се притеснявали да изградят на този нестабилен терен храм с бетонни или по-големи каменни блокове. За това след дълги обсъждания се съгласяват с предложението на архитект Ховсеп Азнавур, да бъдат положени дървени колони, върху които да бъде поставена желязна църква. В днешно време е доста спорно дали са подходили правилно и дали са взели най-правилното решение. Спорен е въпросът доколко разумно е изграждането на желязна църква на брега на морето, заради изпаренията на морската вода. Но през 1898г., когато се открива и освещава храмът, това е било връх в изживяването на радостта за всеки един българин. Удивително е било в столицата на тогавашната Османска империя да се построи такъв храм, с който да бъдем представени пред света. Храм, който е струвал приблизително 1 млн. златни лева. Вече над 110г. откакто съществува този храм. Трудно е да се каже, че тези чувства, тези вълнения и тези изживявания, които са имали тогава личности като Екзарх Йосиф, Паисий Пловдивски, Авксенти Велешки, могат да бъдат усетени и днес. Не бихме могли да се похвалим, че днес всеки един от нас, е изживявал подобна радост и вълнение. Статутът на „Свети Стефан” днес попада в диоцеза на Вселенската Патриаршия. Това още повече променя нещата, тъй като първоначално според църковните правила, догми и административно, Желязната църква, както и църковната Българска Общност е свързана първо с тях, тоест към Вселенската Патриаршия, месните закони, а след това с нас (Българската православна църква) Българска Патриаршия. От тук насетне започват поредица въпроси, като имаме предвид, че тя е в друга държава, ние трябва да се съобразяваме със законите и обстоятелствата. Всичко това води до големи притеснения и болки, заради това, че нямаме възможност да се чувстваме, хазяи и пълноценни християни, ползващи този храм.
В най-ново време, храмът е затворен вече трета година, защото турската управа, по-скоро истанбулското кметство отпусна едни средства, с които тя да се ремонтира и възстановява. Желязната църква беше в много лошо състояние. С решението на един от градоначалниците на Истанбул през 80-те години - Бедретин Далян, бе построен път, с който се запълни Златният рог, от източната страна на църквата. Благодарение на това се спря потокът на водата, която циркулираше между дървените колони в предната част на храма, заради което се стигна до едно свличане и разрушаване на самия храм. Това се усети от настоящите управници на града и благодарение на тях това бе спряно. Взе се решение и бе положен бетон за близо за 500 хил. долара около храма, за да може да се задържи частта, на която лежи. Външният ремонт е много сложен и труден, тъй като това са метални отливки, които една по една се ремонтират. След ремонта на външната част на храма, предстои да бъде ремонтиран и отвътре. Предполага се, че общата стойност на разходите, които ще се направят, ще бъдат в размер на близо 7 млн. лири. Досега само за външната, архитектурната част на храма са отпуснати около 4 млн. лири от Голяма община на Истанбул. И тук е мястото да споменем, че всичко това, което се случва от страна на Голяма община в Цариград, се случва благодарение на добрите взаимоотношения, които има нашият председател на църковното настоятелство в Истанбул г-н Васил Лиазе и неговият помощник Димитър Атанасов. Ремонтът досега нямаше да може да се случи, ако тези хора не бяха толкова енергични и така духовно подготвени, за да използват благоразположението на днешната власт в Истанбул, така че да бъдат отпуснати тези средства за възстановяването на тази светиня. Много неща могат да се говорят по този въпрос, но онова, което в днешни дни, когато наближава патронният празник на този храм, можем да кажем само е: „Свети Стефане, моли Бога у нас”, защото точно тези молитвени думи, точно тези възклицания, са били казани в деня на освещаването на храма ни в Истанбул през 1898г.

Фокус: А защо е бил избран Свети Стефан за покровител на този храм?

Протодякон Иван Петков: Защото Стефан Богориди, който е внук на епископ Софроний Врачански, е считал, че Свети Стефан е неговият покровител.

Фокус: И дарявайки мястото всъщност определя и покровителя?

Протодякон Иван Петков: Точно така, дарявайки мястото в полза за построяването на храма за българите в Цариград, определя и покровителят.

Фокус: А каква е християнската проповед за този празник?

Протодякон Иван Петков: Свети Стефан е архидякон, тоест първият дякон в нашата религия и затова силата му и светостта му се тачи и почита. Нищо друго не можем да кажем, когато си спомняме за него, освен да моли Бога за спасението на нашите души.

Фокус: Освен Желязната църква, в Истанбул има и метох, какво се случва с неговата реставрация и какво е неговото значение за българската общност там?

Протодякон Иван Петков: Метохът се намира в подножието на хълма Беязид. За съжаление всичко онова, което се стича отгоре като води, се събира в долната част, където е построен Метохът. Затова той се влияе много от влагата. Естествено в днешно време, ако трябваше да се построи една такава сграда, могат да се ползват по-съвременни материали. Именно поради влагата Метохът претърпя няколко ремонта и за съжаление пак тя продължава да прониква в сградата. Иначе състоянието на сградата е добро. Тук трябва да се спомене, че църковното настоятелство, неуморно продължава да се грижи за Метоха и в момента текат ремонти от външната му страна. Вътре всичко е направено и е в много добро състояние. Сега се работи за обновяването му отвън. Метохът остана на около 1-1,5м. под нивото на пътя и това още повече затруднява съхранението му. Така, че чрез Вас бих могъл да кажа само благодаря на тези хора, които неуморно продължават да се борят за запазването, съхранението и продължаването на този свещен за българите дух в Истанбул.

Фокус: Искате ли нещо да добавите във връзка с това, какви постъпки, евентуално би могла да направи българската държава от страна на Министерството на културата, тъй като, доколкото разбирам, това е и паметник с национално значение в чужбина?

Протодякон Иван Петков: Много добре поднасяте въпроса, но трябва да кажа, че аз съм скептик, защото съм цариградски българин, тук съм роден, в тези светини съм кръстен, живял съм тук и нося именно този възрожденски дух на онези хора, които в онова време неуморно са работили, за да създадат именно националните приоритети на държавата. В днешно време за съжаление надали някой се сеща, че благодарение на тези хора, които в миналото са създали тези светини, днес съществува нашата Патриаршия, че нашата държава донякъде се гради върху тези светини. Хубаво е, че повдигате въпроса и бих казал, че всеки един българин, който счита себе си национално, отговорен, трябва да търси, да намери именно онзи дух, който е дал възможност за изграждането на нашата родина, на нашето отечество. В наши дни ние сме в това положение, в което сме с тези величествени материални принадлежности, благодарение и на тях. Нямаше да имаме нито едно от тези неща, ако нашите предци не са били точно такива, каквито се показват и доказват пред нас със своите действия. Бих се обърнал към всички: Нека и ние да се постараем, поне частично, както нашите предци, да оставим една платформа, върху която, стъпвайки бъдещето на България да каже: Дано и ние да приличаме на нашите предци, за да можем да гледаме напред и да пребъде България!

Десислава АНТОВА