На 28 септември 2012 г. братството „Св. Арх. Михаил” при столичния катерален храм „Света Неделя” осъществи поклонническо пътуване в Чекотинския манастир „Св. Арх. Михаил” и един от двата Буховски манастира – „Св. Мария Магдалина”. Чекотинският манастир е разположен в Лакавишкия дял от Западния Предбалкан, в поречието на р. Малък Искър, между селата Боженци и Своде, на 15 км. от гр. Правец и на 70 км. североизточно от гр. София. До манастира води добър асфалтов път от магистрала „Хемус”, обозначен с табели. Името на манастира идва от едноименната махала, намираща се в близост до него.
Вероятно манастирът „Св. Арх. Михаил” e основан през Втората българска държава. Краеведски изследвания свидетелстват, че той бил изгигнат върху основите на старо вероятно светилище (През 1992 г. в околностите на манастира бяха направени разкопки от Археологически институт при БАН, които доказаха поселищен живот по тези места от VI–V в. пр. Хр.). Съществуването на Чекотински манастир се свързва и със съдбата на крепостта “Боженишки урвич”, намираща се на четири км. западно от него (Това е последната българска твърдина, която османските турци превзели години след падането на Търново в края на XIV в.). По това време Чекотинската света обител, както и много други манастири, била опустошена. През XVII в. била открита и възстановена полуразрушената манастирска църква. По време на кърджалийските набези в края на XVIII в. манастирът отново бил опустошен, за да възкръсне за живот през първата половина на XIX в., по инициатива на поп Никола Савчев и с усилията на местното население. В годините на робството Чекотинският манастир бил един от най-дейните културно-просветни центрове в района, като в него се е съхранявало значително книжовно богатство. Някои от монасите му се познавали с йеродякон Игнатий (Васил Левски) и са участвали в дейността на създадените от него революционни комитети.
Поклонниците от София пристигнаха в манастира в ранния предиобяд и бяха посрещнати от Явор, брат на игумена йеромонах Михаил. Той ги заведе до съборната църквата „Св. Архангел Михаил”. В откритото преддверие на храма поклонниците запалиха свещичка, а след това влязоха вътре и успяха подробно да разгледат процесса на стенописването му. Някои дори си поговориха със работещите в момента зографи за стадиите на това изключително красиво и трудоемко изкуство. Самият храм, който е единствената оцеляла средновековна манастирска сграда, представлява еднокорабна, триконхална базилика с абсида, открито предверие и цилиндричен свод, типични за манастирската архитекртура от Втората българска държава. Правят впечатление вентилационните изходи в четирите ъгъла, чрез които става обмен на въздуха, така че вътре винаги се поддържа еднаква температура. От двете страни на базиликата има две ниши. Северната скрива тайна врата и подземен тунел, водещ към битовата сграда, която до 1943 г. се е извисявала на скалата до църквата. Особенно интересен е дървения иконостас с богата дърворезба, със стилизирани лозови листа и гроздове, дело на тревненски майстори. Иконите на иконостаса са реставрирани и са изключително красиви. От 1987 г. манастирът има статута на археологически паметник на културата.
След като посетиха съборния храм, поклонниците разгледаха и двора на манастирския комплекс и жилищните сгради, намиращи се в непосредственна близост до храма (Манастирът разполага с 25 стаи за гости, със самостоятелен санитарен възел). На изток някога се е намирала магерницата, просъществувала до 30-те години на ΧΧ в.. През XIX в. в Чекотинския манастир било построено училище за ученици от 1-во до 4-то отделение. В съвремения си вид Чекотинският манастир е дело на приснопаметния Мелнишки епископ Генадий. От няколко години на втория етаж на сградата е открит параклис, посветен на Св. Генадий, патриарх Константинополски. Той е изографисан и често се използва за празнични богослужения. Засега в него е поставена иконата на св. Мина от съборния храм, изографисана от хаджи Иванчо от Габрово.
Поклонниците имаха на разположение цели четири часа, за да се потопят в манастирската атмосфера. Всички слязоха до аязмото, намиращо се под манастира, за да си налеят от лековитата вода. Някои дори тръгнаха да берат билки по съседните ливади. Към обяд в манастира пристигна и игуменът йеромонах Михаил, който отдели на всички необхобимото внимание. В ранния следобед поклонниците се отправиха към гр. Бухово, намиращ се на около 25 км. североизточно от София. Градчето е разположено на южните склонове на Стара планина, на 771 м. надморска височина. Близо до него, на ок. 1,5 км. някога е съществувало селище още в праизторическата епоха, в средния и късния неолит (Открити са керамични останки, чукове, брадви, шила,и др). Следващите обитатели на района били от племето Серди, които през 29 г. сл. Хр. били подчинени на римската власт (Името, вероятно от келтски произход, преминало и върху главното селище в региона – Сердика, което след I в. сл. Хр. се оформило като голям град). Впоследствие земите около Бухово влезли в пределите на Византия (От този период е раннохристиянската базилика в основите на манастира „Св. Мария Магдалина”. Впечатляващите й размери говорят за значимостта на мястото за духовния живот на християнска Сердика). Районът на днешно Бухово влязъл в пределите на Българската държава през 809 г., при управлението на хан Крум. (От този период е намиращата се северно от града крепост „Градище”, чиито останки личат и днес). Името на Бухово се среща в турските данъчни документи от началото на XV век. Век по-късно има свидетелства и за двата буховски манастира: „Св. Мария Магдалина” и „Св. Арх. Михаил”, представляващи част от т.нар. Софийска „Мала Света гора”.
Историята на Софийската „Мала Света гора” започва през Второто българско царство /1185-1396 г./. Според древното предание само цар Иван Александър /1331-1371/ съградил в Софийско четиринадесет храма и манастири. Постепенно броят на манастирите в епархията, според изследователите, достигнал повече от сто. Хората започнали да говорят за броеницата от манастири и за „Мала Света гора”, сравнявана с Атон. През 1382 г. Средец бил завладян от османските турци. Повечето от манастирите били разрушени, но легендите за тях останали. Част от духовните светилища били възстановени след Освобождението, като край древните храмове били издигнати нови сгради за прием на поклонници. Във времето на робството двата буховски манасира продължили да развиват духовна и културна дейност, която подклаждала пламъка на християнската вяра.
Около 15.30 ч. поклонниците от София пристигнаха в Бухово и се отправиха към храма „Св. Николай” в края на града, в гробищния парк. В храма се намира една икона на Св. Богородица, копие на чудотворната икона „Достойно есть” от Карея, столицата на Света Гора. Интересна е историята на това копие, подарено на храма от един местен жител, г-н Емил Михов. Някога районът около Бухово бил част от зеленчуковата градина на София, но след построяването на металургичния комбинат Кремиковци и отварянето на уранова мина наблизо хората масово започнали да боледуват и смъртността рязко се повишила. Още през 80-те години, докато работел в Руското посолство, г-н Михов успял да посети Света Гора. Това пътуване преобърнало живота му. Постепенно пътуванията му до там зачестили и в него нарастнало желанието да сподели радостта си с колкото се може повече хора, които също да се докоснат до светогорската святост. При едно от поредните пътувания г-н Михов видял от кораба как двама грузинци носят голяма икона на Божията Майка „Достойно есть”. Заговарил ги и разбрал, че изписването на иконата било поръчано по-рано, а сега монасите дошли да я вземат. Така у г-н Михов се зародила идеята да донесе в родния си град Бухово копие на тази чудотворна икона на Божията майка. Копието било поръчано в руския манастир „Св. Панталеймон” и било готово в 1999 г. и осветено в същия манастир. След безброй трудности и разходи копието най-сетне пристигнало в България. Храмът в Бухово обаче бил окупиран от разколници и се наложило иконата да бъде пренасяна по домовете на християните. В безизходица и отчаяние, дарителят решил отново да занесе иконата на Света Гора.
Скоро обаче събитията се подредили по чудесен начин. В 2002 г. цялото църковно настоятелство се подписало Буховската енория да премине към Негово светейшество, Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, след което разколниците сами напуснали храма. Назначен бил ден за литийно шествие, с което иконата търцествено да влезе в храма. То се превърнало във великолепен празник за града. В същия ден, в който иконата тържествено била внесена в храма, а тогавашният Знеполският епископ Николай (сега Пловдивски митрополит) въдворил там и свещеник Георги Спасов. Оттогава всеки петък пред чудотворния образ на Божията майка се отслужва акатист. Скоро и в София започна да се говори за иконата на Св. Богородица от Бухово и за изцеленията, които стават след молитва пред нея. На акатиста в петък ходят хора от цяла България и дори от чужбина. През последните десет години иконата върши много чудеса и дори местните започнаха да събират разказите на поклонниците за тях.
Точно в 16.00 ч. акатистът към Пресвета Богородица започна. В него взеха участие председателят на храма о. Георги Спасов, о. Петър Калчев от храма „Св. прор. Иеремия” в кв. Орландовци и дякон Петър Симеонов от столичната катедрала. След акатиста всички богомолци целунаха иконата на Божията майка и бяха помазании с елей за здраве от о. Георги. Някои изчакаха да им бъде прочетена молитва и да се благословят хлябовете, които бяха донесли. Месните жители не пропуснаха да се поинтересуват откъде са многото християни, изпълнили храма им и да се запознаят с някои от тях. Около 17.30 ч. поклонниците от София се разделиха с буховската енория и продължиха пътя си към манастира „Св. Мария Магдалина”, разположен в склоновете на Мургаш планина (част от Западна Стара планина), на 3 км. западно от гр. Бухово по пътя към кв. Сеславци.
Манастирът е издигнат на древно култово място (При проучване през 20-те години на XX в. са открити основите на голяма раннохристиянска базилика с размери 41x26 м., както и на сгради, които били свързани с нея. Открити са също така каменни плочи със специфична украса, показващи, че навярно някога там е минавала укрепителна линия, още преди създаването на манастира). На входа на светата обител е поставена табела, според която „първоначалният манастир на това място бил един от първите християнски култови обекти по нашите земи, основан още през IV-ти век. Според преданието в него е отсядала св. Елена, майката на император Константин Велики на път за антична Сердика. Когато веднъж св. Елена била болна, пила вода от близкото аязмо, излекувала се и наредила да построят голям храм, посветен на св. Четиридесет мъченици”. Вероятно манастирът е съществувал по време на Второто българско царство, а след това бил разрушен. Възстановяването на манастира станало през XVI в., когато имало относителна верска търпимост и когато християните в Османската империя имали възможността да възстановят своите храмове. При кърджалийско нападение през XVIII в. светата обител била напълно разрушена и изоставена. Църквата била възстановена едва през 1881 г. върху основите на късноантичната базилика.
Понастоящем в Буховския манастир не пребивават монаси или монахини, но има постоянно човек, бай Георги, който се грижи за поддръжката му. Църквата е еднокорабна, едноапсидна. Освен нея, в двора на манастира има стара дървена камбанария и жилищни и стопански сгради. Има също така кладенец с чешма и навес с множество маси и пейки (Манастирът е обявен за паметник на културата от местно значение в 1966 г.). Поклонниците от София имаха на разположение почти два часа да се потопят в манастирската атмосфера и да се порадват на залеза на слънцето и изгрева на луната, както и на интересната гледка към София, откриваща се от двора на светата обител. Надвечер, доволни и щастливи, те се отправиха към София, като по пътя дякон Петър изнесе духовна беседа за чудесата, които Бог продължава да върши и в наше време.
„Нека Пресвета и Премилостива Владичица наша Богородица всякога чува гласа на молението ни и като любвеобилна Майка всякога да ни се притича на помощ! … Нека моли Своя Син и наш Бог да не ни погуби заради беззаконията ни, но човеколюбиво да прояви Своята милост към нас! … Нека всякога измолва от Неговата благост телесно здраве и душевно спасение, и мирен живот, плодородие на земята, благоразтворение на въздуха и благословение свише за всички наши добри дела и начинания!” (Из акатиста на иконата „Достойно есть”)
София, 2 октомври 2012 г.
Катедрален храм „Света Неделя”
Текст и снимки: дякон д-р Петър П. Симеонов
Техническа обработка на снимките: г-жа Нина Комарова
Използвани са материали от сайтовете:
http://www.bulgariamonasteries.com, http://svetimesta.com, http://svetagorasofia.bg, http://bg-patriarshia.bg, http://globalorthodoxy.com, http://www.bgchudesa.com, http://bg.wikipedia.org.