Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Неофит бе сред стотиците опечалени, които изпратиха в последния му път „светеца от Байлово“ – дядо Добри. На 15 февруари след заупокойната св. Литургия, водена от енорийския свещеник протойерей Серафим Янев, беше отслужено опело, в което взеха участие Негово Преосвещенство Тивериополският епископ Тихон, представителят на Руската църква у нас архимандрит Филип Василцев, както и десетки свещенослужители от Софийска епархия. След богослужението в храма, новопреставеният бе погребан в двора на църквата „Св. св. Кирил и Методий" в родното му село Байлово, точно до постройката, в която живя през последните години.
Дядо Добри (Добре Димитров Добрев) почина на 13 февруари на 103-годишна възраст и беше един от най-големите частни дарители на църкви и храмове у нас. През 2000 г. той дарява всичките си имоти на Българската православна църква, а през годините е събрал и дарил над 80 000 лева
„Народът го наричаше “светецът от Байлово” не само заради безкористното му служение и даряване, а и заради чистото изповедание и живеене на праотеческата ни българска православна вяра. Верността му към Църквата и нейните повели беше вярност на праведник, а “споменът за праведника ще пребъде благословен”. Така и ще го помним и ще се молим за душата му – праведният безсребърник, който изпълни Божиите повели, без да промени или изкриви дори една буква от Св. Писание и Св. Предание, верен на Църквата и Отечеството си и неуморен в добрината си", се казва в специално обръщение на патриарх Неофит по повод кончината на Добре Добрев (вижте пълния текст).
След опелото епископ Тихон сподели за дядо Добри: „В стремежа си към Господа, в своята обич към светата ни Църква, със своята скромност и пример, той запали сърцата на мнозина от нас... Той направи нещо, което ние всъщност копнеем да направим – искаме някак да се приближим до Бога, но не знаем как, и ни спират толкова много ужким съвсем обективни житейски причини. А видяхте, че той, един най-обикновен човек – без докторски и професорски титли, без висши духовни звания, се приближи толкова близко до нашия Господ, че Той Го приведе в Своето Царство... Ще бъдете несправедливи, ако вие само ей така сте се радвали, че има такъв човек, който въплъщава нещо, за което ние копнеем. Защото той не искаше просто да му се радвате, да го възхвалявате, а искаше да запали сърцата ви, да ви накара да се замислите повече, и не само вие, но искаше това за целия български народ, и особено за тези, които живеят в охолство, може би заслужено, за което са се трудили много... Но дано те разберат, че човек е изпълнил най-добре човешкия си дълг, оставете християнския – за него изискванията са по-строги – говоря за човешкия дълг, когато е бил в служба на обществото, а в Църквата казваме – в служба на ближния... Не оставяйте неговия живот в подвиг да бъде само едната лястовичка, която е донесла пролетта. Опитайте се вие лично и предавайте на всеки, който желае да ви слуша, че доброто трябва да бъде преумножавано; да предаваме повелята на Бога, Който е Абсолютното Добро”.
Снимки: Нина Комарова
