В неделята след Рождество Христово (30 декември 2012 г.), след Божествената света литургия, отслужена в катедралния храм „Света Неделя”, братството „Св. арх. Михаил” при храма организира посещение в базиликата „Света София – Премъдрост Божия”, намиращ се на около 10 мин. пеша от митрополитската катедрала. Около 11 ч. тридесетте участници в това импровизирано поклонение, начело с дякон Петър и църковните настоятели при катедралата, влязоха в старинната базилика „Света София”, където завариха главния секретар на Светия Синод, Стобийски епископ Наум и о. Ангел Ангелов, председател на храма и протосингел на Софийската света митрополия. Двамата духовници тъкмо бяха привършили Възкресната света Литургия и на драго сърце приеха енориашите на митрополитската катедрала.
Историята на столицата е тясно свързана именно с храма „Света София”, който подобно на този в Цариград е посветен на „Премъдростта Божия” - едно от имената на младия Христос. Това име дало и названието на град София от ХІV в. насетне. След като се поклониха в храма, отец Ангел заведе всички в криптата под него, където да разгледат завършените разкопки на некропола и късноантичната гробищна еднокорабна църква (с размери 10,10х4,65 м.). Тя била построена недалеч от укрепените крепостни стени на римска Сердика, на възвишението в източната част на некропола, вероятно още по времето на император Константин Велики (след Милански едикт в 313 г.). Отец Ангел разказа историята на базиликата и разкопките, при които се открили зидове на няколко храма, предшествали сегашния. От най-стария е запазена част от мозаичния под. Олтарната мозайка, представяща райската градина, за момента се пази в Националния археологически музей. До VI в. сградата претърпяла множество промени и основни престроявания. През това време тя така пострадала от нашествията на хуни и готи, че император Юстиниан Велики /527-565 г./ заповядал тя да се изгради натново, като голяма базилика, посветена на Божията Премъдрост.
В 809 г. град Сердика (Средец) бил включен в пределите на Българската държава от хан Крум. През цялото българското средновековие и особено след покръстването на българите храмът „Света София” продължил да се използва активно. По времето на Втората българска държава (XII-XIV в.) той придобил статута на катедрален митрополитска храм. След османското нашествие той бил превърнат в джамия. Тогава били унищожени уникалните стенописи (открити са следи на такива от XII век, предхождащи тези от Боянската църква). Сградата пострадала при земетресението в средата на XV в., за да бъде отново възстановена век и половина по-късно, отново като джамия. През 1818 г. и 1858 г. сградата отново пострадала сериозно от силни земетръси, след които била окончателно изоставена. Оцелялата част била превърната в склад и се използва като такъв до Освобождението на България в 1878 г.
Към края на ΧΙΧ в. сградата била използвана за кратко като наблюдателна кула на столичната пожарна команда. Първото й съвременно възстановяване и основна реконструкция приключили едва през 1930 г. и на 21 септември тя била осветена. Пет години по-късно било извършено системно проучване и реставрация под ръководството на професор Богдан Филов и архитект Александър Рашенов. През 1955 г. храмът, както и ротондата „Св. Георги“, били обявен за паметници на културата. През 80-те и 90-те години на ΧΧ в. храм „Света София” отново бе реставриран и консервиран най-близо до късноантичния и средновековен вид. Направените по това време нови археологически открития дадоха ход на сложен и дългогодишен архитектурно-исторически проект за подробно изследване, реставрация и експонация на целия християнски култов комплекс. Храмът, който представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида, е един от най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.
В края това импровизирано поклонение на енориашите от „Света Неделя” изпиха по чаша вино и си пожелаха много здраве, щастие и духовна радост през новата 2013 година.
София, 31 декември 2012 г.
Катедрален храм „Света Неделя”
Текст: дякон д-р Петър П. Симеонов
Снимки: Нина и Евгения Комарови