На 27 януари 2013 г. (неделя), след Възкресната света Литургия, братството „Св. арх. Михаил” при столичната катедрала „Света Неделя” организира посещение на църквата „Света Петка Самарджийска”. Тя е една от малкото действащи средновековни църкви в София. Намира се в същинския център на столицата (на ул. „Съборна”, в подлеза на хотел „Шератон”), недалеч от митрополитската катедрала. Сградата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Под нея лежи древно култово място, където са открити стари римски гробници (от IV в. сл. Хр.). Стените на църквата са дебели около един метър.. Изградени са от тухли и камъни. Църквата носи името на света Петка Иконийска, която пострадала през ІІІ в.. Наречена е още „Самарджийска” защото през Средновековието около храма живеели майстори на седла за коне (самарджии), които я поддържали и се черкували в нея с вярата, че св. Петка е тяхна застъпница и закрилница.
Поклонниците от митрополитската катедрала пристигнаха в църквата „Света Петка” в самия край на светата Литургия, отслужена от о. Георги Спасов. Освен на тази църква, о. Георги е председател и на храма „Свети Николай Чудотворец” в гр. Бухово, който членовете на братството „Св. арх. Михаил” посетиха в края на м. септември 2012 г. (Вж дописката от 03.X.2012 г.). След светата Литургия о. Георги отслужи и петохлебие за здраве и успех на дошлите гости от митрополитската катедрала и освети една икона на св. княз Йоан Владимир. Той разказа накратко и историята на храма „Света Петка Самарджийска“ и неговите стенописи.
Настояшият храм бил издигнат през ХІ в.. Преди той бил по-широк и просторен, имал е северна и южна ниша и притвор, които за съжаление в последствие били съборени. За пръв път за храма се споменава през XVI в.. Най-старите запазени стенописи в храма са от ХІV в., като над тях се намира друг живописни слой, според повечето изследователи, дело на преподобния Пимен Зографски, чиято памет Православната Църква чества на 3 ноември. Зограф, монах и лечител, архитект и строител от края на ХVI и началото на ХVII в., св. Пимен Зографски оставил богато наследство в църковното изкуство. Той бил родом от София и се подвизавал в Зографския манастир. По-късно в България той построил и обновил стотици църкви и 15 манастира, които собственоръчно украсил със стенописи. В храма „Света Петка Самарджийска” могат да се различат сцените: Рождество Христово, Страданията на Кръста, Разпятието, Полагането в Гроба и Възкресението на Господа, както и евангелски сцени с проповедта и чудесата Христови, дело на св. Пимен. За жалост, художественото му наследство не се стопанисва и пази добре, спомена о. Георги, а типичен пример за това е храмът в Сеславци, който се руши, както и редица храмове в селата на Искърското дефиле, оставени на произвола на съдбата.
„Времето на османското господство било трудно и за храма „Света Петка Самарджийска”. Много църкви в района били унищожени. Особенно се утежнило положението на християнските светини в района след ХVI-ти в. (Това съвпада с няколкото публични процеса и мъченичеството на св. Георги Софийски, св. Георги Софийски Нови, св. Николай Софийски и св. Георги Софийски Най-нови). Затова някои по-будни християни от София изпратили до султана дарове и отправили молба към Високата порта да съхрани църквите в днешния център на града. В това писмо са споменати поименно ротондата „Свети Георги” и нашият храм – разказва о. Георги. – Искането било удовлетворено, а подаръците – приети. След Освобождението, по времето на софийския кмет Димитър Петков (бащата на Петко и Никола Петкови.) били съборени повече от десет храма. Формалният повод за това бил „да се изправят улиците на града”. Така храмовете, които оцелели през петвековното османско робство били съборени по прищявка на софийския кмет – формално наричащ себе си християнин”.
Непосредствено след 9 септември 1944 г. започнали нови опити храмът „Света Петка Самарджийска” да бъде съборен, но заради станалите знамения това безумство било спряно. Един от тези, които се качили на покрива, за да бутнат кръста паднал и умрял на място. В бригадата, която била натоварена със задачата да срути църквата бил и дядото на о. Георги Спасов. В нощта преди да дойде на мястото, той сънува сън: как стои пред храма и чува глас: „Тук камък можеш да сложиш, но не и да махнеш”. На другият ден разказал на колегите си и повечето от тях също споделили оказало, че са сънували същия сън. Тогава един работник се ядосал, взел кирката и тръгнал да руши стената на храма. В момента, в който замахнал, застинал на място и останал така няколко часа. Хората, които минавали оттук видели това страшно чудо. Опитали се да го преместят, но едва след няколко часа успели да го помръднат защото тялото му имало неестествена тежест. Случаят още се помни и разказва от стари софиянци, каза още отец предстоятелят.
Църквата „Света Петка Самарджийска” била обявена за паметник на културата през петдесетте години на миналия век, което я лишило от достъп, но всъщност формално съхранило сградата. По това време обаче от нея изчезнал иконостасът, който бил дело на дебърски майстори от рода Филипови. Едва през 1992 година, Българската православна църква успя да си върне храма и месец преди разкола той отвари вратите си за вярващите. От 1992 до 2004 г. в него имаше свещеник, принадлежащ към разкола. „Още в първите дни на въдворяването ми като свещеник в този храм – разказва о. Георги – стана ясно, че няма да ни е лесно. Идваха хора, които ни обиждаха и се държаха грубо и нападателно. Други задаваха само въпроси и се стремяха да предизвикат спорове и скандали. Постепенно нещата утихнаха и хората разбраха, че не съм провокатор или реакционер, а свещеник, дошъл да служи на Бога и хората. Просто не трябваше да губя самообладание, а за това Господ помогна… Знае се, че храмът има имоти наоколо, които няма как да бъдат върнати защото са преплетени много интереси. За някои от тях документите са загубени, а и е минало и твърде много време. Самите институции не желаят да съдействат за това”, сподели отец предстоятелят.
Съществува хипотеза, поддържана и от известния български писател Николай Хайтов, че в „Света Петка Самарджийска“ бил препогребан йеродякон Игнатий – Васил Левски. Това предизвиква медиен интерес, който и до днес не е затихнал. Основанията за тези твърдения са проведените археологически разкопки през 1956 г. и някои сведения в печата от 1937 г., препредаващи разказите на потомци на извършилите препогребването. Арх. Сава Бобчев тогава бил помошник-ръководител на разкопките и документирал положението на предполагаемия гроб на Левски. През 80-те години на XX в. се разви остра полемика по въпроса, но до окончателно решение не се стигна, поради противоположното становище на Археологическия институт към БАН.
В края на това импровизираното неделно поклонение всички слязоха на долния етаж на храма, където бе раздадено петохлебието, заедно с чаша вино. Накрая всички опитаха от сладкишите и кафето, които богомолците от света Петка раздадоха на гостите от катедралния храм.
Бог да укрепва и дава сили на свещенослужителите, настоятелите, трудещите, пеещите се и черкуващите се в този свят храм и да ги запази здрави за много години!
София, 29 януари 2012 г.
Катедрален храм „Света Неделя”
Текст и снимки: дякон д-р Петър П. Симеонов